Секновение

На 29 август се посреща Секновение - от този ден настъпва краят на лятото, денят и нощта „се секат“, т.е. изравняват се по времетраене.

Водата в реките и изворите вече не е подходяща за къпане, защото се „пресича”, т.е. става студена и човек може да се разболее лошо. 

В традиционните народностни представи празникът е известен още и като „Иван Копринар“. Смята се, че денят един от най-лошите и тежки в годината, тъй като на него цар Ирод отсякъл главата на св. Йоан Кръстител. Според една легенда главата на светеца била хвърлена в копривата под дряново дърво и плодовете му почервенели от пролятата кръв. 

Ето защо на празника традицията забранява да се ядат червени плодове и зеленчуци и да се пие червено вино (червеното виното се възприема като символ на невинно пролятата кръв на светеца). Не се работи нищо, за да не се пореже или нарани човек. На този ден демоничните същества - самодиви, самовили, юди, змейове и змеици се прибират „накрай света”.

Източник: http://kaleiseminari.com/bg/104.html

Тайнството на билките и подправките

Някога, когато Господ създал нашата българска земя ни дарил с прекрасна природа и растително богатство, скътано в пазвите на едно райско и плодородно кътче. 

Дали магическото тайнство на добрите духове, пребивавали по нашите земи, не са създали ароматните чудодейни треви?! Може би да, а може би не съвсем! Но едно е абсолютно сигурно – те притежават живителните сили на земята българска, носят посланието на прадедите ни, красотата и мъжеството, любовта и омразата...

Според българските народни вярвания преди сътворението на човека билките са били най-обикновени растения, красиви и уханни, нямащи лечебни свойства. За предпазване от дяволът и нечистата енергия, Господ дарил с божествена сила различните благоухайни треви, които при правилно използване могат да лекуват и предпазват божието творение – човек. В традиционната култура се отделя специално внимание на целебната сила на набраните срещу различни празници от народния календар цветя и билки. Те имат широко приложение в обредната практика и народна медицина. Вярва се, че билките имат най-голяма целебна сила, ако са събрани в ранното утро – преди изгрев слънце на Еньовден. Ароматните растения специално се берат още срещу Гергьовден, Еремия, Спасовден и през Русалската неделя. През тези дни събирането на билки е съпроводено от ритуални действия и обредни песни. Много са човешките болести, които народът знае да лекува с билки. Смята се, че са точно седемдесет и седем и половина. За всички има лек, за половинката обаче не се намира. Затова на Еньовден се събират седемдесет и седем билки, а за половинката трябва със затворени очи да се използва случайно избрана. Всички тези билки се връзват във вълшебна „еньова” китка и ако някой през годината се разболее от непозната болест, билките в нея са тези, които ще го излекуват.

Святостта на Хляба…

”Никой не е по-голям от хляба”! българска народна поговорка

Във вярванията на българина хлябът е свещен. Той е Божи дар носещ щастие и здраве. Хлябът в традиционните представи се възприема, като символ свързвам с вечния жизнен цикъл, с безкрайността, с кръга и слънчевия диск, с домашното огнище. Прието е на българската трапеза без хляб да не се сяда, а всеки гостенин традиционно се посреща с хляб и сол.

Истински грях е да се изхвърли хляб (особено на нечисто място), да се газят трохи. Който нагази трохи ще ослепее. Деца не бива да играят с хляб и тесто. Трохи не се горят, защото „на оня свят с ръка ще бъдат вадени из огъня" или ще „гори житото“, и не се метат към вратата, за да не се измете късметът на къщата. Който оставя много трохи след храна, казват „ще храни сираци“. Ако лятно време след хранене трохите от трапезата се изтърсват на двора, с тях ще отиде и плодородието на житата и къщата ще остане без хляб. Ако това се прави в зимно време, няма опасност, защото житото вече е събрано в хамбарите.

Пред хляб лоши думи не се изричат, а за магии не се използва. През прозорец не се подава, „като на куче“. На странник, почукал на вратата, или просяк хляб не се отказва. Хляб не се обръща обратно, с кората надолу, за да няма градушка.

Ако на път те срещне някой с печен хляб, е много добър знак.

Хлябът иска уважение към себе си и наказва, който не му го показва. Онзи, който яде хляб с немити ръце, ще ослепее, а ако малко дете яде горещ хляб, ще се разболее. Не е добре и когато хлябът се чупи с нокти, няма да има берекет в дома.

Свято е и всичко, до което се докосва хлябът. Затова и да стъпваш в нощви е голям грях и голямо зло ще сполети, който го направи. Ако животно прескочи нощви, ще донесе нещастие на дома.

Във всеки календарен или в семеен празник независимо какъв е произходът му - християнски или езически, хлябът заема важна сакрална функция. Върху обредния хляб се изписват основната символика и смисълът на празника.

Народът ни е свързал приготвянето на хляба с най-съкровени, чисти послания - символи, които трябва да са съответни на неговата святост, да осигурят и предпоставят очакваното плодородие, изобилие и живот. Жената, която меси, трябва да е „чиста", да не се „събира“ с мъжа си, да не убива животно. Изискванията за ритуалното месене са още повече - жената не трябва да е вдовица, но трябва да е майчина и бащина, да е от първо венчило и с добра, здрава челяд и пр.

Когато моми месят за първи път, правят го на „хубав ден“ - за такъв по-често се смятат Понеделникът, Срядата и Четвъртъкът. В неделя не е хубаво да се меси.

При месенето на всеки ритуален хляб жената, която меси, трябва да е празнично облечена, закичена с китка здравец, китка цвете или коприва, да е чиста, спретната и измита. Месенето е истинско свещенодействие.

Хлябът се меси с дясната ръка, а с лявата само се придърпва тестото.

Източници: „Български обредни хлябове“ – Станка Янева и „Народна вяра и религиозни народни обичаи“ – Димитър Маринов

Космическата храна – Арония!

Аронията е вид храст, достигащ до 2 - 2.5 метра височина. Отглежда се в планинските и полупланинските райони. У нас е позната и под името „черноплодна офика” (Aronia melanocarpa). Плодът на аронията се характеризира с разнообразен химичен състав, с голямо богатство на витамини и минерали. Плодът съдържа захари - преобладават фруктозата и глюкозата, което го прави подходящ за диабетици. Белтъчините са представени с голямо разнообразие на аминокиселини. От макроелементите в аронията се съдържат калий, калций, фосфор, магнезий, желязо и др., а от микроелементите - голямо количество йод, манган, молибден... Изключително важна особеност на аронията е високото наличие на всички важни витамини, които указват т.н. "синергичен ефект" върху организма. Руските научни среди я поставят на първо място сред поливитаминозните плодове и я включват в състава на така наречените космически храни. Най-ценни в съдържанието на арониевите плодове са незаменимите полифенолни съединения или витамин Р. Няма друго растение с такова рекордно съдържание на полифенолни (Р-активни) вещества - уникално е, че съдържа и флавоноли, катехини и антоцианини! В сравнение с грейпфрута и гроздето (най-много изследваните лабораторно за Р-вещества плодове), аронията съдържа 5 пъти повече! Съвместно с витамин С и при наличието на калций, витамин Р в аронията укрепва съединителната тъкан и пази от капилярни кръвоизливи - особенно в мозъка и сърцето! Поддържайки висока еластичност и нормална пропускливост на стените на кръвоносните съдове, Р активните вещества снижават кръвното налягане, очиствайки съдовата стена от атеросклеротични плаки. Аронията съдържа още витамини С, К, B1, В2, В5, В9. Свеж сок от арония, приеман по 50 ml 3 пъти дневно има отличен, клинично доказан ефект при хипертония. Той е безценен и като профилактично средство и при рехабилитация след мозъчен инсулт, сърдечен инфаркт и др. болести на сърдечно-съдовата система. Комбинацията между витамините Р и С подпомага освобождаването на човешкия организъм от радиоактивни вещества и йони на тежки метали. Има хормоноподобен ефект и допринася за разпадането на адреналина. Освен вкусовите си качества сокът има редица полезни ефекти и свойства: aнтирадиационен ефект - необходим за работещите с компютри, ползващите мобилни телефони, телеманиаци, и в условия на други радиационни лъчения. Мощен антиоксидантен и мутагенен ефект - от 3 до 5 пьти по-силен от останалите витамини А, С, Е. Унищожава свободните вредни радикали, които увреждат клетъчната мембрана и променят нормалният състав на клетките. Успешно може да се ползва в комплекса от мерки за борба с раковите образувания. Тонизиращ ефект повишава жизнените сили на организма, подпомага преодоляването на нервните разтройства и преумора, стимулира регенерирането на мускулната и костна тъкан, кръвообразуването и обмяната на веществата. Антисептични свойства - мощно средство за борба с грипа предпазва от вирусни и бактериални инфекции, облекчава бронхити. С високо съдържание на йод - влияе благотворно на растежа при децата, както и на йододефицитни заболявания (ендемична гуша). Противоалергичен ефект - благоприятен при различни алергични реакции. Използува се при хипоациден гастрит (с намалена секреция на стомашен сок), кръвоизливи, анемии, ревматизм. Най-подходящ за бременни, деца, диабетици, активни спортисти, ползуващи големи количества изкуствени стимулатори, Незаменим при пречистващи организма диети. В съчетание с плод или натурален ябълков сок, стимулира мощно очистващо действие на кръвоносната и отделителната системи. От аронията се приготвят компоти, нектари, вина, сладка и ликьори. За разлика от плодовете на другите овощни видове, тези на аронията могат да се съхраняват няколко седмици, без специални изисквания към температурата на въздуха. Поставени в обикновени щайги, на проветриво място, при стайна температура, те не загниват и не плесенясват, а постепенно засъхват. В този вид могат да се използват за чай или за други запарки през зимата.
Източници: http://www.aronia-bg.com/bg/index.html;

http://bg.wikipedia.org/; http://apteka-optima.com/

Снимка: http://fr.maieutapedia.org/wiki/Aronia_melanocarpa

Какво е определението за добро вино?

Пиенето му трябва да започва и да свършва с усмивка.

Уилиям Соколин

Пиенето на една чаша червено вино дневно е полезна за нашето здраве. Умерената консумация на алкохолната напитка предпазва от рак, сърдечни заболявания, подобрява нивото на холестерола и нормализира кръвното налягане. Гроздето, което се съдържа във виното е богато на витамини С, Б1 и Б2. То се определя като чудесен антиоксидант, които забавят стареенето. В гроздето има наличие и на калий, който помага за укрепването и нормалното функциониране на сърдечната дейност. Учените през 90-те години на миналия век, откриват в гроздето голямо количество активни вещества – полифеноли, притежаващи уникалната способност да свързват свободните радикали, образуващи се в организма под въздействието на слънчевата светлина, цигарения дим, стреса и замърсената околна среда. 

Полифенолите укрепват кръвоносните съдове, подобряват кръвообращението, подпомагат подмладяването и оздравяването. Eкстрактът от гроздово семе се смята за един от най-мощните естествени антиоксиданти. Още в Старият завет се разказва, че Ной взел със себе си лозички, които засадил на планината Арарат след спадането на водата. Най-старото намерено досега вино е с дата 1300 г. пр. Хр. и се съдържа в две бутилки, изкопани от гробница в Кениян, провинция Хуан, в Китай през 1980 г.

За виното и салатата...

Когато все още има на пазара пресни зеленчуци и плодове, какво по-хубаво от това да съчетаем една чаша вино с вкусна и витаминозна салата….

Салатите са едно интригуващо и интересно съчетание на вкусове и аромати. Сомилиерите казват, че първата и най-важна съставка на салатите, която оказва голямо влияние върху комбинацията им с вино, е дресинга. Той е най-трудният за определяне компонент поради киселото си естество. Типичната рецепта от  “една част червен винен оцет и три части олио“ е твърде остра, за да се съчетае добре с вино. Като по-приемлив вариант може да се намали оцета и да се замени с по-мека алтернатива, например  балсамов оцет или оризово вино. Може да експериментирате и с нещо по-свежо като плодов сок вместо оцет, в този случай подходящи са лимоновия и портокалов сок, както и сокът от червена боровинка. Салатата, няма да има същия вкус без олио, но то има подходящи заместители като зехтин, орехово или плодово масло. Всички те се съчетават много добре с вино и допълват неговия загадъчен вкус и аромат. Препоръчително е да се заменят киселите съставки с не толкова силни като пилешки, телешки или зеленчуков бульон. При приготвянето на салата, не забравяйте да включите компоненти, които естествено се допълват с виното. Така например:

Билки – много вина имат билкови нюанси в тях, включително и Совиньон Блан, Каберне Совиньон и Мерло.

Нотки на ябълка, круша, пъпеш и дори аромати на тропически плодове са често срещани в Ризлинг, Шардоне, Совиньон Блан, Семийон или Гевюрцтраминер.

Печените зеленчуци се комбинират сполучливо с по-дълбоки и богати вина като Зинфандел и Совиньон Блан (натуралните зелени зеленчуци се допълват успешно със Сира).

Зеленчуци на скара са подходящи за вина с дървесни аромати, така че опитайте Шардоне, ферментирало в дъбова бъчва.

Ако сте решили да сложите гъби в салата е добре да изберете червено вино, като Пино Ноар.

Една интересна и особено вкусна комбинация – зелена салата, ябълка, синьо сирене и орехи, в съчетание с чаша Шардоне. Опитайте и няма да сгрешите!

Съвет: Експериментирайте! Откривайте нови вкусови предизвикателства и усещания, не робувайте на традиционните възприятия!

Източник: по материали от http://vino-bg.eu/

Тайнството на смокинята...

“…Ето възможност да прибавите една наистина здравословна, високо фибридна храна към вашето хранене. Избирайки по-често Смокинята и останалите високо фибридни храни означава, че вие всъщност избирате по-рядко потенциалните вредни храни, а това е отлично за вашето пожизнено здраве.” д-р Oливер Алабастър, директор на Институтът за Борба със Заболяванията в медицинския център на университета Джордж Вашингтон.

Смокинята се споменава още в Стария завет, като дърво из Райската градина. Именно със смокинови листа се покривали Адам и Ева. За мюсюлманите, смокинята е свещен плод, за който се говори в Корана. Плодът на смокинята има наличие на множество ценни за човешкия организъм вещества и химични съединения, като: мастни мастни киселини Омега-3, Омега-6 и фитостерол, които играят значителна роля в намаляването на лошия холестерол. Омега-3 и Омега-6 ненаситените мастни киселини предпазват от сърдечносъдови заболявания, разширяват кръвоносните съдове, нормализират кръвното налягане. Подсилват имунната система и намаляват възпалителните процеси в организма. Смокинята може да бъде част от всяка една диета. Тъй като плодът по природа не съдържат мазнини или натрий, но притежава голямо количество фибри. Настойка от  плодовете се използва против обриви и компреси при простуда, за лечение на тумори и абсцеси. Етеричните масла, съдържащи се в смокинята, поддържат в норма състава на кръвта и не и позволяват да се сгъстява. Смокинята се нарежда на второ място след портокала от гледна точка на съдържание на калций. Една купичка изсушени смокини осигурява същото количество калций, колкото една купичка с мляко. Плодът спомага да се отстранят физическите и душевни проблеми и дават на тялото сила. За българската народна медицина, смокинята е ценно лечебно средство, притежаващо омекотяващо и противовъзпалително действие. Отвара от изсушени смокини се препоръчва при общо изтощение, висока температура, ангина и инфекции в устната кухина.

В кулинарията плодът се използва в суров и сушен вид - самостоятелно, в плодова салата с други плодове, в мюсли с овес, ръж, пшеница. Смокините могат да бъдат консервирани и служат за приготвянето на сладка и мармалади. Използват се и като дресинг за сладкиши.

Легенда говори, че Момковата сълза е подпомогнала цар Соломон в борбата му срещу демоничните болестотворни същества.

Момкова сълза (миризлива или лечебна момкова сълза - Polygonatum multiflorum) е многогодишно тревисто растение. Цъфти от април до юни. Първата описана употреба на билката е в Класическия Китайски Божествен земеделец от 1 век.

В китайската медицина се смята за "ин" тоник и като такъв е особено използван при проблеми, засягащи дихателната система, включително болки в гърлото, суха и дразнеща кашлица, бронхиални задръствания и болка в гърдите. В Северна Америка, растението е било известно на различни индиански племена. Пенобскотите са го използвали за лечение на гонорея. Билката притежава свойства да въздейства върху пречистването на ума и придобиването на мъдрост и сила. У нас се срещат 3 вида от рода Момкова сълза. Наличието на алкалоиди и гликозиди в коренището и плодовете правят растението полезно и лечебно, защото тези вещества действат благотворно върху сърдечната дейност на човека. Прилага само външно! Използва се под формата на компреси при кръвотечащи рани, подагра, разнасяне на кожни кръвоизливи при контузии, кожни болести и ревматизъм. Има кръвоспиращо, противовъзпалително, антибактериално и диуретично действие. Екстрактът от момкова сълза понижава изкуствената алиментарна хипергликемия без да оказва влияние върху адреналиновата. В народната медицина се използва при болки в ставите, изкълчвания, счупвания, стомашно неразположение, хемороиди, кашлица и заболявания на бъбреците, придружени с кръв в урината.

Източници: http://izdrave.com/; http://www.kakvo.org/mirizliva-momkova-salza/biologia/statia; http://www.pharmacy-bg.com/momkova-sulza.html и http://bglog.net/BGLog/27931

Ароматът на някои растения може не само да повиши апетита, но и да намали влечението към определени храни...

Учени от университета Таунсвил в Австралия откриха диетичните свойства на розите.

Експериментът бил проведен сред 3200 жени на възраст от 20 до 36 години, които страдали от затлъстяване. В стаите на половината от участничките били сложени букети с рози, а на другата половина – с полски цветя. Букетите били сменяни всеки ден в продължение на три седмици, а участничките в експеримента прекарвали в помещенията не по-малко от три часа дневно. Установено е, че младите жени, които престоявали в стаите с рози, изпитвали по-слабо чувство на глад. Дневният прием на калории при тях спаднал с 1000, а свалените килограми били между 3 и 5. Според ръководителя на екипа ефектът се дължи на факта, че ароматът на розите активира областта в мозъка, която е свързана с чувството на глад. Така уханието на красивото цвете създава лъжливо чувство на ситост.

Източник: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8791

Крушата плод и за храна, и за лек...

Крушите наброяват около 5000 вида. В зависимост от сорта, плодовете на крушата биват оцветени в жълто или жълтозелено, някои са и с червени оттенъци отгоре. 

Повечето круши са сочни, сладки и с приятно-завладяващ аромат. В средата на плода се намират кафяви семенца. Има и диви круши, които по външен вид не се различава много от питомните. Плодовете им обаче са дребни, кисели и силно тръпчиви. Едва когато изгният, стават сочни, ароматни и могат да се консумират. В митологията на много народи крушовото дърво и неговите плодове са смятали за свещени. Така например кавказците вярвали, че ако се отсече круша зло ще застигне този, които е извършил това деяние. Потомците на днешните германци имали обичай да засаждат при раждане на момиче крушово дърво и смятали, че е голям грах да отсечеш круша. Те сушели плодовете на дивата горска круша и ги използвали както за компот, така и за приготвянето пшеничени питки (смилали ги на брашно и ги смесвали с пшеница). Предполага се, че в Европа, крушата е пренесена от Близкия изток. Още медиците от Древния изток забелязали, че крушата ободрява, освежава и премахва напрежението в организма. Тя повишава настроението и оказва положително въздействие върху здравето и тонусът ни. Соковете и отварите от този плод, както и от листата им, утоляват жаждата при висока температура и треска. Крушата оказва силно противовъзпалително и антибиотично въздействие. Според Авицена крушите притежават свойството да помагат при отравяне от гъби. Семките на плода имат доказани противоглистни свойства. Пресните круши, стабилизират стомаха, освежават организма и утоляват жаждата. Тези плодове съдържа голямо количество плодова захар и много минерални вещества като калий, натрий, магнезий, желязо и фосфор. Лечебните им свойства се проявяват при упорит запек, пясък и камъни в бъбреците. Крушите са добър източник на диетични фибри, витамин С, мед и витамин К. Фибрите, съдържащи се в крушите, понижават високите нива на холестерола. Освен това, тя регулира киселинността на стомашните сокове и тонизира организма, усилвайки имунната защита. Доказано е, че плодовете, богати на фибри, предпазват от рак на гърдата жените в периода след менопаузата. Такива плодове са ябълките, сливите и крушите. Крушите се смятат и за плод, на който не са присъщи развиването на алергии. Те са богати на фенолови съединения, които спомагат за укрепването на кръвоносните съдове и възпрепятстват развитието на атеросклерозата. Пресните, варените и печените круши са полезни при болести на дихателната система - заболявания на бронхите, при туберкулоза, задушаване и при силна кашлица. Крушата се приема, че влияе благотворно върху храносмилателния тракт. Използва се и в диетичното хранене. Съдържа дъбилни вещества, които са много необходими за храносмилането. В крушите има наличие и на полезното вещество „арбутин“, което е способно да убива болестотворните бактерии. Плодовете могат да се консумират както в прясно състояние, така и на компоти, мармалади, конфитюри и различни десерти. Добре е крушите да се приемат цели с кората, поради намиращите се в нея фибри. Ако плодът е нарязан, той бързо ще се оцвети в кафяво и ще започне да губи своите  свойства. Ако искате да избегнете този процес, напръскайте я леко с лимонов или портокалов сок. Сервирайте крушите с козе или синьо сирене като десерт. Добавете нарязани круши, джинджифил и мед към овесената си закуска.

Източници: http://bgzdrave.wordpress.com и „Лечебната сила на храсти и дървета“.

Билкови градини

Билковите градини са красиви творения, събрали на едно място ароматни и лековити треви, полезни подправки и много фантазия.

Те са лековити малки островчета, съчетаващи по магически начин в себе си енергиите и чудодейните свойства на билките и подправките. Зареждат обкръжаващото пространство с така необходимата ни положителна енергия. Аранжирането на цветя с билки и подправки придава на всяко зелено пространство свежест и оригиналност, позитивна и лечебна сила. 

Така удоволствието от добре подредена градина се съчетава с ползата от отглеждането на екологично чисти билки и подправки. Комбинирането на лечебни и ароматни растения като: лавандула и мащерка, здравец и салвия, босилек и естрагон, розмарин и иглика, бял равнец и жълт кантарион, носи естетическа и душевно – психологическа наслада. Използването им в съчетания с камък и вода, подсилва лечебните енергийни вибрации, които действат благотворно върху целия организъм. Именно вибрацията на ароматните треви и растения, свързва останалите нива в една своеобразна пирамида и човек се чувства много по-свеж и зареден с живителната космическа сила и  енергия.

Усетете шумът на вълните и спокойствието на морската шир….

Прибоят действа успокояващо на нервната система, а морската вода съдържа множество важни елементи, витамини, минерални соли, аминокиселини и други, които имат благотворен ефект върху целия човешки организъм. В молекулите на морския въздух се съдържат йод и отрицателни йони. Йодът е полезен за функционирането на щитовидната жлеза, а отрицателните йони, засилват защитните сили на организма. Морското слънце въздейства върху ендокринната ни система, а тялото ни произвежда ендорфини – естествени елементи, които ни карат да се чувстваме спокойни и щастливи.

Тайнството на морските вълни...

Всяка морска вълна отмива по една болест…

Морската вода съдържа много повече минерали и микроелементи от сладката, поради което тя въздейства благотворно върху кръвообращението, обмяната на веществата, имунната система и хормоналния баланс. Нейните лечебни свойства помагат при проблеми с вените, заболявания на дихателните пътища, кожни болести и алергии. Научните изследвания показват, че морската вода има сложен химически състав и действа като биоенергиен стимулатор, подобряващ кръвообращението в целия организъм. Къпането в морето оказва положително въздействие върху обмяната на веществата, регулира храносмилането и дишането. Морските вълни имат целебно въздействие върху уморените и болни крака като ги масажират. Горещият пясък също притежава лечебни свойства, активизира около 72 хиляди нервни окончания, свързани с важни за здравето органи. Всички полезни и лечебни свойства на морската вода до голяма степен се дължат на съдържанието на натриев хлорид, магнезиев сулфат, калциев карбонат, калиев йодид, елементи на желязо, цинк, флуор, фосфор, мед, манган, кобалт и др. Последните проучвания доказват, че в морската вода се съдържат и хормонообразуващи вещества.

Още Хипократ забелязал, че раните на рибарите, които постоянно се мокрят в солената вода и ги суши слънцето – заздравяват удивително бързо. Те по-рядко боледували и от инфекциозни болести. В Древния Рим лечението с морска вода (таласотерапия) било много популярно. На гръцки език “таласотерапия” означава лечение с морска вода. Няма човешки орган, който да не се повлиява благотворно от нея. Съвременните методики комбинират гимнастика в басейн с подгрята морска вода, масажи с водорасли и морска кал. Ако морската вода е затоплена до нормалната човешка температура – 37 градуса, кожата пропуска всички полезни вещества, особено йод, калий и сяра. Процедури от този вид помагат също срещу болки в гърба и ставите, при ревматизъм и артроза. Масажите и апликациите с водорасли въздействат положително върху сърдечносъдовата система, нормализират обмяната на веществата в организма. От таласотерапията се повлияват още екзема, дерматит, псориазис, астма, бронхит и хипертония. Тези морски процедури възстановяват баланса в организма, помагат за укрепване на психиката, отпускат и облекчават. Според древните лечители морската вода гони всички инфекции... Дали ще плувате, ще се киснете или само ще джапате във водата – лечебният ефектът е налице.

Източници: http://bolime.net/morska-voda-bolesti/ и http://lechitel.net/moreto-i-morskata-voda-lekuvat/

Тайнството на гората...

За много народи гората е специална магическа територия, обградена от тайнственост….

В нея стават мистериозни неща, тук  живеят загадъчни и чудновати същества...

Гората е обиталище на самодиви,  самовили, русалии и други митични създания. В гората дърветата изпълняват защитна функция, спрямо горските обитатели. В съзнанието на традиционният човек, гората и дърветата са връзката му с небесния свят и вечния райски живот. Дървото се явява медиатор между видимия  и невидимия свят. Според древните елини във някои дървета живеят божества –  покровителки, които се наричат нимфи. 

Дъбът е свещено дърво в културите на много народи. Символизира  връзката с Майката земя. В Древна Гърция това е дървото на Хера и Зевс. В българските народни вярвания и обичай, мистичната роля на световното космическо дърво се изпълнява най-често от ореха, явора, борът, ясена и  дъба. Тези дървета отделят особени вещества и енергии. Според представите на славяните - Вселената е  едно огромно дъбово дърво. То е атрибут на славянския бог Перун, повелител на  гръмотевиците и мълниите. Дъбът се смята за мощно защитно средство срещу лоши енергии и зли същества. Символ е на здраве, късмет и плодовитост. Вярва се, че орлите (свещена птица, символ на небето, слънцето и светлината) вият гнездата си на дъба. Върху него най-често кацат и крилатите змейове, които пазят землището от градушка. Обикновено тези змейчови дървета са миросвани на Великден или Илинден. Тези миросани дървета се смятат за свещени и под тях се колят курбани в чест на св. Илия, св. Георги и св. Петка. По време на суша те се пръскат със светена вода, за да завали дъжд. Под клоните на дъба преспиват болни с надежда за изцеление. Дъбът притежава и излъчва мощна лечебна енергия – активизира лимфо- и кръвообръщението. В традиционните български представи и простонародното християнство, дъбът олицетворява душевната устойчивост на Христос. Свързва се с постоянство в решенията и упоритост при постигане на целите.

ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ

Любопитни исторически факти за ябълковият оцет: Неговата слава е още от времето на Хипократ, когато са го прилагали за лечение на различни заболявания. По време на гражданската война в Америка, оцетът се използвал и като антисептик.

Днес решихме, да Ви припомним колко много здравословни ползи има Домашният ябълков оцет. Истинският ябълков оцет съдържа множество ценни за организма вещества, химически елементи и съединения, като: фосфор; калций; натрий; силиций; калий; магнезий; желязо и сяра, витамините: А; В1; В2; С и Е. Тези съставки го правят полезен за премахването на вредния холестерол, стимулират храносмилането и помагат за метаболизма в организма. Ето и рецепта за натурален ябълков оцет: необходимо, Ви е известен брой сладки ябълки (ако ябълките са по-кисели може да се добави подсладена с мед вода), които се измиват добре и се почистват от дръжките, изгнилите и червиви части. Важно е да знаете, че ябълките не се белят и не се махат семките. Смилате ги или ги нарязвате на ситно (могат и да се рендосат). Оставят се да престоят в голям съд, които НЕ СЕ затваря плътно и е препоръчително да е поставен на топло за период от около 40 дни. Всеки ден трябва сместа да се разбърква добре. Когато тя е вече готова и се е добре хомогенизирала се прецежда през тензух (марля) и получената течност се оставя за още 30-40 дни да престои и да се утаи. Най-полезния оцет е този, който се консумира с утайката и колкото по-дълго отлежава, толкова по-кисел ще става.

“Kакво можеш да направиш, когато се сдобиеш с мечта?

Можеш да продължиш с нея, да я оставиш да задвижи живота ти, или да я оставиш и да мислиш през останалата част от живота си какво е можело да стане.“ Пач Адамс

Според различни представи Звездите са дупки в небето, през които Господ наблюдава какво става на Земята; те са свещите или кандилата на Господа Бога и се осмислят като китки от ароматни треви и растения, които красят нощно време небето. 

Техният брой отговаря на броя на всички земни обитатели. Когато човек се ражда, на небето се появява нова звезда. А когато той умира, неговата звезда пада. В българските традиционни представи битуват вярвания за магическите сили на Голяма мечка, Зорницата и Вечерницата, за чудодейното влияние на Венера и Сириус върху съдбата човешка. Нашите предци са се ориентирали във времето и пространството посредством звездите. Съобразно тяхната поява започват една или друг вид стопанска дейност – оран, сеитба, вършитба. По тяхната поява се гадае за времето и плодородието през годината. Съществува поверие, че веднъж годишно – в нощта срещу Еньовден, небето се отваря и всички звезди слизат на Земята. Тогава те придават на тревите и растенията необикновена целебна сила. Затова всички магически треви се берат в рано сутрин на Еньовден.

Забавяй крачката и се наслаждавай на живота…

Само в най-съкровените места в душата ни е скрит спомена за безгрижните летни дни, голямата тумба деца, която огласява селските улици, дни пълни с веселие и щуротии. 

Не можем да не се сетим за това време и да пропуснем най-вкусното нещо - комат хляб намазан с Домашна лютеница. Няма нещо по-вкусно от лютеницата приготвена на огъня в двора. Чушки, домати и патладжани, откъснати от градината на баба, грижливо опечени, минати на гевгира и дълго варени в меден казан…. Подправени със сол, мъничко захар и черен пипер. Прилежно събрани в малки бурканчета събрали вкуса, аромата и спомена за лятото… Нека запазим и предадем този спомен на идните поколения, като и тази година приготвим Домашна лютеница! Ще Ви бъдем благодарни, ако споделите с нас този момент…

Източник:https://www.facebook.com/TajnstvotoNaBilkiteIPodpravkite?ref=hl

“Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден....

Научи ме на изкуството на малките крачки. Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват…” из „Молитва“,  Антоан дьо Сент-Екзюпери

Снимка: https://www.facebook.com/pages/A-Little-Corner/

„Постъпките в човешкия живот са подобни на ястие, а мислите и чувствата са като подправките…“ Милорад Павич

Добавянето на Подправките към различните гозбите и ястия, може да им придаде магичен привкус и омаен аромат. Според старите книги те са растения или части от тях със силени благоухания или вкусове, използвани в малки количества за подправяне, оцветяване или консервиране. В класификатора на различните билки и подправки, съставен по поръчение на Карл Велики са наречени „приятели на медиците и похвала за готвачите”. Ароматичните треви и растения се използват както в прясно, така и в изсушено състояние. Тези помощници на готвачите успокояват и стимулират, чрез своите чудодейни свойства вливат положителна енергия в организма. Те дори могат да променят и изцяло емоционалното ни състояния. Според „Повелителката на подправките“ - пиперът помага при депресивни разстройства, а канелата влияе върху емоциите. Куркумата пък е подправката на прераждането. Прахът от нея, потъркан по лицето, заличава петна и бръчки. Ванилията пази от лоши очи. Черният кимион е защитник срещу уроки и черна магия. Канелата създава приятелства и наказва врагове…

Снимка:https://www.facebook.com/pages/A-Little-Corner/123866527788940?id=123866527788940&sk=photos_stream

Дървото мост между световете…

Дървото се възприема от много народи по света, като един от основните митологични растителни символи на организираното космическо пространство. В множество предания, легенди и митове се говори за „Световното дърво“, за „Космическото шаманско дърво“ или за „Дървото на живота и познанието“. Тези митологеми могат да се обединят в идеята за триделното разделение на света, залегнала в различните религиозни учения. Короната на това особено магическо дърво (световно дърво) се определя, че символизира горния, небесен свят с неговите реални и свръхестествени обитатели. Стволът се оприличава със средния – нашия, човешки земен свят. Корените му съответно представят долния, подземен сят. Дървото се възприема, като един вид медиатор - мост между световете. В българските народни вярвания и обичай мистичната роля на световното космическо дърво се изпълнява най-често от дъба, ореха, явора, борът и ясена. Тези дървета отделят особени вещества и енергии, които науката обединява в наименованието „фитонциди“ (открити от руския учен Токин през далечната 1923 г.) или някои ги определят като „антибиотиците на бъдещето“ те оказват влияния от разстояние върху живите организми. Фитонцидите притежават способността да спират развитието и размножаването на микроорганизмите, подобно на синтетичните антибиотици. Тяхното влияние и енергийна мощност е различно при различните видове дървета. Така например Ясена притежава чиста фина енергия, която успокоява психиката и укрепва волята. Ако човек успее да се „свърже“ на енергийно ниво с дървото ще може да се освободи и преодолее различните видове зависимости. Народната митология говори за ясена, че е добро, носещо щастие и радост дърво. Вярва се, че има способности да пропъжда злите болестотворни сили и духове. Затова от ясен най-често се изработват кобилиците на момите и младите невести. Така чрез силата на дървото се предпазват от ревността на самодивите или юдите, от залюбването на змей.               

Източници: „Лечебната сила на храсти и дървета“, Кети Иванова и „Избрани произведения. Т.1“, Димитър Маринов

Снимка: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4d/Fraxinus_angustifolia_subsp_angustifolia.jpg

Ходенето боси за мнозина е отдавна забравено лечебно удоволствие! Да ходиш бос, значи да усещаш и „чуваш“ какво ти нашепва Майката Земя! Радостта и удоволствието от ходенето бос по- тревата, по-речните камъчета, по-буците пръст… всичко това ни помага да се почувстваме по-щастливи и по-доволни от живота. Тревата, неравностите по земята, каменистите терени и самите камъчета масажират (докосват редица енергийни центрове на ходилото) босото стъпало. Те ни зареждат със свежи позитивни сили и отвеждат в земята натрупаните „лоши” енергии. Най-полезно е ходенето по тревата росна ранно сутрин. Много здравословен е и масажът, който морските и речните камъчета правят на босото ходило.... Намиращите се енергийни точки на дясното стъпало, когато бъдат подобаващо стимулирани могат да повлияят благотворно върху кръвообращението на цялото тяло. Тези центрове оказват влияние върху метаболизма и храносмилането. На лявото ходило се намират точки, които енергийно помагат при възпалителни процеси и предпазват организма от натрупване на мазнини. Ходенето бос увеличава силата на мускулите намиращи се в долната част на тялото, на ходилата, краката и бедрата. Ходенето бос спомага и за освобождаването на натрупаното напрежение в краката от ползваните обувки и ги прави по-гъвкави. Когато носим обувки, които са на високи токове или с дебели подметки, се променя и естествената позиция на крака. Това оказва неблагоприятно въздействие върху цялата поза и може да предизвика проблеми. Ходенето бос е много полезно за тези, които страдат от разширени вени. В летните месеци и при големите горещини не е никак препоръчително да се носят обувки дълго време, тъй като влажната тъкан и запарването на крака водят до появата на гъбички. Ако бебета и малките деца ходят боси по-често, това им осигурява правилно изправяне на пръстите на краката. Ходенето бос и докосването на земята води до възстановяването на вътрешния баланс и хармония между нас и майката природа. Топлата ласка на земята ще подобри цялостното ни телесно и духовно състояние - Позволете го….!   

ЖИВОВЛЯК - билка, която може да спаси пушачите

Едно от растенията, които са често срещани на територията на страната ни е живовляка. Неговите листа са близо до земята и често между другите билки и храсти не може да бъде лесно открит. Живовляка притежава множество свойства откойто ние хората можем да черпим енергия и здраве. Билкарите в Китай още през XII в.пр.н.е. са го продавали на изключително скъпо, защото са го считали за надарено растение.

Може да бъде открит по влажните и тревисти места, край пътищата и насипите на цялата страна. Листата се събират само, когато са напълно развити през лятото по време на цъфтеж. В тях са складирани големи запаси от витамини С, А и К. Високо е съдържанието и на дъбилни вещества и полизахариди. Изследвания доказват, че листата съдържат редица вещества с противовъзпалително действие. Със сока от тях хората от стари времена лекуват рани, изгаряния, фистули, циреи, а с отвара са се борели срещу възпаленията на дихателните пътища и туберкулозата. Чистите намачкани листа спират кръвта. Лекарите препоръчат консервиран сок от живовляк при хроничен колит и язва на стомаха. А козметолозите ни съветват да го добавяме към витаминизираните кремове за суха кожа. За тези от Вас, които искат да откажат цигарите и до момента не сте успели може да го направят с вълшебният чай от живовляк!