"В Природата е написано кой как да се лекува. 

Четете езика на Природата – чрез нея Бог говори." Ванга

„Трябва да бъдем добри и да се обичаме, защото бъдещето принадлежи на добрите

хора и те ще живеят в един прекрасен свят, който сега ни е трудно да си представим!“ Ванга

„Лекарствата затварят вратата, през която може да влезе природата чрез билките и да излекува болния организъм. 

За всяка болка има билка.“, из „Съветите на Ванга за природата и билките“

Колко много може да ни даде дъжда?

Разбира се, че преди всичко в природата той означава живителна благодат... 

На нас хората освен всичко друго той ни дава Време. 

Време да спрем, да излезем от обичайният си ритъм, да се огледаме в дъждовните капки и да погледнем в душата си...

Притча за Голата Душа...

"Веднъж при един мъдрец дошло младо момиче. Красивата девойка обаче била обляна в сълзи. 

- Какво да правя? – рекла тя. – Старая се винаги да бъда добра към хората, да не ги наранявам, да не ги обиждам, да им помагам с каквото мога. И въпреки цялата ми доброжелателност, вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Дори сред тях има такива, които се държат откровено враждебно с мен. Толкова несправедливо и обидно! Кажи ми какво да правя мъдрецо?

Той я погледнал с усмивка и казал: 

- Съблечи се чисто гола и мини така през града! 

- Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил! 

- Ето, виждаш ли! – усмихнал се отново мъдрецът. – Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи, защото го караш да се чувства неудобно сам със себе си. Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Не желаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника. 

- Но какво да направя? – попиталo момичето. 

- Да излезем, искам да ти покажа градината си. 

Навън той продължил: 

- Виж тези прекрасни цветя! Дълги години аз се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях.

Бъди като цвете, разкривай сърцето и душата си на хората бавно и незабележимо! 

Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака." Конфуций

Лечебната магия на Черешите....

В Черешите могат да се открият множество ценни за човешкия организъм вещества и химични елементи. Така например в тях има наличие на провитамин А, витамини от група В, витамин Р, натрий, магнезий, калций и фосфор. Сочните плодове подобряват апетита и активизират обменните процеси в организма. 

Черешите са богат естествен източник на елагова киселина (антиоксидант, които забавя стареенето, подобрява работата на мозъка и повишава имунитета), на калий и на витамин C. В тях се съдържа и желязо, който е лесно усвоим от организма, затова пресен сок от череши може да се дава на малки деца и бременни жени. Благодарение на биологично активните си вещества - кумарини и оксикумарини се подпомага съсирването на кръвта. 

Тъмночервените сортове череши притежават свойства да укрепват стените на кръвоносните съдове. Те пречистват кръвта и подобряват храносмилането. Подпомагат процесите по отстраняване от организма на токсините и помагат за здравословното отслабване. Плодът подпомага оздравителните процеси при анемия.

Черешите са полезни и при артрит, подагра и ревматизъм, защото съдържащата се в тях салицилова киселина притежава антисептични и бактерицидни свойства. Плодът подобрява перисталтиката и е ефективен при запек. Те са особено подходящи за хората със сърдечни заболявания, тъй като попълват недостига от калий, необходим за нормалното функциониране на сърцето. 

Черешите оказват положително влияние и върху кожата на лицето - маска от плода почиства и свива порите.

Билката на сънищата...

Няма човек, който да не се вдъхнови от гледката на червени Макови полета. Те както сънищата са способни да накарат душите ни да полетят. 

Макът, познат още сред народа ни като "кадънка" и "рогатец" е интересна здравоностна билка. В народната медицина с лечебна цел се използват цветовете, семената и млечния сок (действа като опиум) на мака.

Съдържа алкалоиди, слузни, смолисти и пектинови вещества, гликозиди и органични киселини. Макът притежава сънотворно действие, тушира кашлицата и има кръвоспиращо действие. Той е и обезболяващо средство, ефикасно успокоително и понижаващо кръвното наляган.

Макът може да бъде помощно лечебно средство при инфаркт, сърдечна недостатъчност, травми, използва се за лечение на диария и нощно напикаване, заболявания на дихателната система като бронхит, пневмония и др. 

Жабуркането с отвара от мак помага при зъбобол, а компресите с мак са ефикасни при натъртвания, отоци и охлузвания.

Внимание - към билката трябва да се подхожда с внимание и да се приема под наблюдението на специалист!

Ако искате да си прочистите организма или имате проблеми с храносмилателните процеси, можете да се възползвате от ценните свойства и съставки на Лимона.

Сокът от лимон изпитът сутрин на гладно ще тонизира целият организъм. Ще стимулира чернодробните функции и действието на жлезите с вътрешна секреция. Улеснява изхвърлянето на токсините. Има силно антисептично свойство. 

Предимствата на цитруса пред останалите плодове е високото съдържание на витамин С, 

както и наличието на разнообразни микроелементи, които спомагат за повишаване на имунната защита.

Насладете се на вълшебните свойства и магическия аромат (вкус) на Лавандуловата лимонада, която ще подтикне вашите сетива към наслаждение...

Необходими са Ви само лимон, мед, газирана или минерална вода, няколко бучки лед, малко фантазия и няколко стръкчета (изсушена) лавандула.

Самата лавандула, ще подпомогне процеса по туширане на стреса от края на празниците, 

а етеричното лавандулово масло ще въздейства да се възстанови емоционалния и духовен баланс.

По Гергьовден се смята, че билките, които се берат имат голяма лечебна сила...

Затова в навечерието на празника рано сутринта моми, момци и млади булки се събират на групи. Обикалят по поляните и ливадите, край реките и изворите да берат ароматни растения, цветя и билки, като пеят гергьовски песни. Момите и ергените се окичват с цветя и клонки.

Набраните билки (гергьовчето или лепката) се кичат по вратите на домовете и стопанските постройки за здраве и богат приплод.

Вярва се, че Гергьовчето предпазва от вредоносни магии и заклинания. То се възприема, като символ на здраве и дълголетие.

Голямото разнообразие на тези обредни действия почива върху вярването (представата), че в навечерието на Гергьовден зелената растителност и водата имат магическа сила, дават здраве и плодовитост.

На 6 май се празнува Гергьовден, Гергювден, Гергевден – в народните песни се говори, че е „по-личен от Великден”...

Поверията и легендите за св. Георги му преписват митични свръх човешки качества. В ритуалният култът към светеца се изпълняват обреди, ознаменуващи възраждането на природата.

Гергьовден се пада точно в разцвета на пролетта, след него вече настъпва лятото; с Гергьовден започва, а с Димитровден завършва лятната половина на стопанската година.

Свети Георги може би е най-почитания български светец. Той властва над ниви и стада, от него зависи тяхното плодородие; фолклорът го описва като могъщ юнак, които убива триглавата ламя, от която след отсичането на главите й потичат три реки с мляко, вино и пшеница.

Преди изгрев слънце на празника се берат лековити билки и треви, от тях се вият китки, които връзват на котлите за млако, хвърлят в нощвите и върху печеното агне, закърмят с тях овцете и добитъка, запазват ги за лек през годината.

Ранно сутринта на Гергьовден здрави и болни се валят по поляните в росата...

Къпят се в реки и извори, мият се или се пръскат с вода.

Водата се възприема в българската традиция, като един от основните и неизменни елементи от сътворението на света, която притежава живителна и здравоносна сила.

За росата народа казва, че се е образувала от сълзите на девойки тъгуващи по любимите си. Според битовото християнство росата представлява сълзите на св. Богородица.

Смята се, че пролетната роса, особено по Великден и Гергьовден е много лековита. С нея жените и момите мият лицата си, за да нямат лунички и обриви. 

Събират роса, която после използват в млякото и обредните гергьовски хлябове. Дават от нея и на децата да пият за здраве.

Вярва се, че билките имат най-голяма целебна сила, ако са набрани в ранното утро – преди изгрев слънце на Гергьовден...

Еремия, Спасовден, през Русалската неделя или на Еньовден.

 В навечерието на празника или рано сутринта на Гергьовден момите, момците и младите булки се събират на групи. Обикалят по поляните и ливадите, край реките и берат цветя, кършат разлистени клонки, пеят гергьовски песни. 

През тези дни събирането на билки е съпроводено от ритуални действия и обредни песни. 

В традиционната култура се отделя специално внимание на целебната сила на набраните срещу различни празници от народния календар цветя и билки. Те имат широко приложение в обредната практика и народна медицина.

Момите и ергените се окичват с цветя и клонки. Закичват се и стопанските постройки, кошарите и вратите на къщите.

Според българските народни вярвания преди сътворението на човека билките са били най-обикновени растения, красиви и уханни, нямащи лечебни свойства. 

За предпазване от дяволът и нечистата енергия, Господ дарил с божествена сила различните благоухайни треви, които при правилно използване могат да лекуват и предпазват.

Благоуханията от ефирните съставки на Момината сълза, действат отпускащо и нежно галят сетивата...

Освен, че е красиво цвете момината сълза има и своите лечебни свойства. Растението съдържа смоли, киселини и захари. Момината сълза нормализира кръвообращението и премахва неприятните усещания в областта на сърцето. Действа успокояващо върху нервната система.

Още в древността с отвара от цветовете на ароматното растение са се лекували сърдечни проблеми.

Руска легенда гласи, че тези прекрасни цветя са израснали от сълзите на русалка, която много обичала пастира Садко. Тя имала токова силни чувства към него, че една нощ се решила сама да отиде в човешкото царство и да го намери.

Дълго се лутала по поля, блата и гори. И ето,че сред стройните брези забелязала два силуета, отгрояващи се на лунната светлина. Това бил Садко със своята любима. Гордата красавица се обърнала и с разбито сърце си тръгнала от човешкия свят, за да се скрие в своето водно царство.

И само луната видяла как прекрасните й сини очи ронели бисерни сълзи. Те падали в тревата и се превръщали в бели цветя. Така момината сълза за русалките станала символ на несподелената, но чиста любов.

Животните никога не поставят условия за

любовта си...

"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, картина или къща, дори стена - която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил.

Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.

Няма значение какво правиш, казваше той, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си.

Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката, и истинския градинар, казваше той. От косача няма да има следа; градинарят ще остане там цял живот. " из "451 градуса по Фаренхайт", Рей Бредбъри