ЦАРЕВИЧНА СВИЛА

ЦАРЕВИЧНА СВИЛА

Под листната обвивка на царевицата е скрита изключително полезната царевична свила. Наред с жълтата розетка от зърна природата ни е дарила с още нещо много полезно - дългите нишковидни близалца на женските цветове на царевицата или така позната царевична брада или царевична коса. За родина на царевицата се смята Мексико. Тя започва да се отглежда в Европа след Великите географски ...открития, т.е. през XVI век. В Индия и Китай култивирането ѝ започва през XVII в.Първите европейци, които са я видели, били моряците на Колумб, стъпили на бреговете на Америка. ЦАРЕВИЧНАТА СВИЛА съдържа етерично масло, гликозиди и горчиви вещества, смоли, фрлавоноиди, полифенол (карболова киселина), багрила, калиева сол, танин, хорденин, алантоин, витамините С, К1, К3 и други. Изключителен е ефикасно средство за лечение на камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, хронично възпаление на бъбреците и отоци, застой на жлъчка и чернодробни и жлъчни заболявания. При диабет, като подтискащо апетита средство за отслабване, като успокояващо средство, при атеросклероза. В народната медицина царевичната свила е известна като средство за лечение на възпалението на уринарните пътища. Когато пиете чай от свила, не бива да го подслаждате. А за да се възползвате от безценните качества на свилата просто не премахвайте власинките, когато варите царевица, така ще похапнете вкусно и здравословно.

БЕЗЦЕННИТЕ СВОЙСТВА НА КЪПИНАТА

Битуват различни вярвания и суеверия, свързани с чудодейните свойства на Къпината. В английската митология се говори, че ако болен пропълзи под къпинов храст самите шипчета на растението ще задържат болестите му. Такава магическа препратка се наблюдава и у нас – през трънен венец от къпина се провират болни от епилепсия (по-народно му „вънкашна“ болест). По някога в гергьовския венец се поставя и къпина, през който овчарите прекарват стадата си и благославят: „Както не ви закача къпина, тъй да не ви лови и магия!“. Жените слагат къпинови клонки върху гробовете на своите близки, за да не се превърнат във вампири    Къпината расте из горите, храсталаците, поляните, по предпланински и планински склонове из цялата страна. У нас са разпространени около 44 вида, между които са: сива къпина - R. canescens DC, полска къпина - R. caesius L. влакнеста къпина - R. hirtus W. К. и др. За лечебни цели се използват плодовете, листата и корените. Активните съставки на плодовете включват плодови киселини, дъбилни, ароматни, минерални вещества и витамини. При висока температура плодовете утоляват жаждата, а презрели те помагат против запек (недозрели се препоръчват против диария). Прясно изцедения сок на къпината притежава свойствата да тонизира и укрепва тялото. Листата (съдържат дъбилни вещества, флавоноиди, органични киселини, витамин С,  етерично масло) се събират през лятото (цъфти от май до август), а корените от септември до ноември. Още от древни времена са познати лечебните свойства на къпината. Последователите на Хипократ, а и самия той използвали плодовете на растението за лекуване на гноящи рани. Плиний, Гален и Диоскорид ползвали лечебните свойства на растението при диария, възпаление на венците и камъни в бъбреците. За арабите листата на къпината били средство за полово възбуждане. В българската народна медицина листата и корените се препоръчват при диария, гастрит и обилна менструация. Плодовете се използват при простуда. Външно листата се прилагат при възпаление на лигавицата на устата, против кървене на венците и при хемороиди. При косопад, против пърхот, за стимулиране на растежа и укрепване на косъма. Къпината намира чудесно приложение и в кулинарията – от нея се приготвят вкусни и полезни чайове (вкусът им е възкисел с приятен и галещ сетивата аромат). Зрелите къпини се консумират свежи или под формата на сокове, сиропи, къпиново вино, сладка, мармалади, конфитюри и плънки за сладкиши. Влизат в състава на различни хранителни диети.  

БИЛКА БАБИНИ ЗЪБИ

Бабини зъби – билката необходима за мъжа и жената…
Бабини зъби (Tribulus terrestris, демирбозан, трабузан, демирбозан, кочи глави, чюнка) е едногодишно тревисто растение. От основата на корена излизат многобройни тънки, пълзящи, дълги до 80... cm стъбла. Листата са чифтоперести, срещуположни, с елипсовидна форма. Цветчетата са сравнително дребни, лимоненожълто оцветени, разположени поединично в пазвите на листата. Плодът е покрит с шипове. След узряването си се разпада на 5 орехчета, също покрити с шипчета. Стръковете и листата са окосмени с белезникави власинки. Билката се бере през първата половина на септември, когато плодовете й са добре узряли, заедно с корена. Билката се познава от хилядолетия - гърците са я използвали като диуретик и за подобряване на общото състояние. Китайците са я предпочитали, като лек за чернодробни, бъбречни и сърдечно - съдови заболявания. Билката има диуретично действие и слабо изразен тонизиращ ефект. Употребява се при камъни в бъбреците. Основното действие е стимулирането на половата система. Екстрактът от тази билка стимулира производството на лутенизиращ хормон, който от своя страна влияе пряко върху производството на тестостерон. Повишеното ниво на тестостерона води до повишаване на силата, мускулния растеж, удължава ерекцията и потентността. Растението Бабини зъби притежава успокояващо действие върху централната и вегетативната нервна система. Билката се прилага и при оскъдна и нередовна менструация, хронично възпаление на половите органи у мъжа и жената, невралгия, мигрена, спазми на жлъчните пътища, на стомаха и червата, бронхит, коклюш и др. Специалисти препоръчват чая от билката специално за жегите. Чаят има свойството да разхлажда. Билката тонизира организма и е полезна при безсъние, обща напрегнатост, раздразнимост, сънливост, липса на сили и апатия. Чаят от Бабини зъби нормализира и високото кръвно налягане.
Внимание: Това е много силна билка и дозата трябва да се спазва стриктно. По време на приема й не бива да се употребява алкохол, защото той намалява нейното действие.

Източници: http://bg.wikipedia.org/; http://www.bb-team.org/articles/828_tribulus-babini-zabi; http://www.puls.bg/health/herbs/news_7801.html и http://www.pharmacy-bg.com/babini-zubi-trabuzan.html

ЛЮБИМОТО ЦВЕТЕ НА БЪЛГАРИТЕ

Любимото цвете на българите още в миналото е красяло чардаци и подавало цветната си главица от всяко прозорче. Сигурно вече се досетихте, че става дума за МУШКАТОТО. Нашите баби са му се доверявали в много случаи – при ожулвания и охлузвания, когато налагали раните с листа от мушкато и те бързо зараствали. Слагали и върху слепоочията си листата на лечебното цвете, за да се спасят от мигрена и главоболие. За тях то било просто „аптеката на прозореца“…. Ароматът му пък прогонвал мухите, комарите и молците от къщите. Етеричното масло на растението успокоява психиката, потиска на гнева и подобрява настроението. Момите са го вплитали в китките си, за да омаят любимия, за да имат късмет и здраве.