четвъртък, 31 май 2018 г.

Нектарините много приличат на прасковите, но по съдържание на някои витамини и минерали ги превъзхождат. В тях има повече желязо, фосфор, калий, витамин С и витамин А. Богати са също на витамините Е и D, на калций и магнезий.

Съдържат още натрий, сяра, органични киселини и натурални захари, пектини и други полезни вещества.

В същото време тези сочни и вкусни плодове са бедни на калории, така че могат да се използват по време на различни диети. Плодовете са с ниско съдържание на захар, което ги прави ценни за консумация и от диабетици.

Специалисти ги препоръчват и на хора със сърдечносъдови проблеми. Редовната консумация на нектарини подобрява венозната циркулация.
Плодовете се считат за едно от най-ефективните природни средства за превенция на рака.
Нектарините успокояват нервната система, благодарение високото си съдържание на калий.
Плодовете притежава свойства да предпазват кожата, лигавиците, очите и сърцето от действието на свободните радикали. Те са полезни и за регулиране на дейността на стомашно-чревния тракт. Имат леко слабително действие.
Чрез съдържанието си на множеството ценни вещества и елементи те спомагат за укрепването на имунната система.


сряда, 30 май 2018 г.

Древните гърци сравнявали прасковата с амброзията - плодът на Боговете...

В Будизма прасковата се възприема като свещен плод, даряващ живот и сила.
Прасковата съдържа витамините C, провитамин А и витамини от групата Б - комплекс. Има наличие на желязо, калий, фосфор, манган, кобалт, ябълкова и лимонена киселина. Консумацията на праскови подобрява здравословния вид на кожата, спомага за красива и здрава коса.
Прасковите засилват секреторната функция на храносмилателните жлези, улесняват смилането на тлъстата и тежка храна, предотвратяват гаденето и повръщането. Отвара от прасковени листа има отлични слабителни свойства. Ако всеки ден се изпиват по няколко чаши от нея, това ще разреши проблемите със запека и прекомерното образуване на газове в червата. Отварата облекчава и болките при възпаление на пикочния мехур (особено при мъжете).
Пресните праскови стимулират образуването на хемоглобин. Комплексът от витамини А, С и В е причината плодовете да се препоръчват при отслабена имунна система. Ядките на прасковата съдържат горчиво бадемово масло, витамин В17, който е изключително ценен в борбата с рака.
Ароматът на плодът се дължи на наличието на смес от мравчена, оцетна, валерианова и каприлова киселина. Плодовете те с червена, оранжева или жълта обвивка са по-богати на каротин.

вторник, 29 май 2018 г.

Кайсиите – плодовете на здравето и красотата, те подмладяват и разхубавяват...

Чудодейните плодове съдържат почти всички витамини, минерални соли и микроелементи ценни за човешкия организъм. 
Те притежават свойства да укрепват сърдечния мускул, да премахват умората и да извеждат от организма свободните радикали, да пречистват кръвта и черния дроб. Кайсиите са богати на фибри и са важни за преодоляване на проблемите с перисталтиката. Плодът има и леко слабително действие, заради съдържанието си на целулоза и пектин.
В 100 грама плод от кайсии се съдържат над 60% от дневната препоръчителна доза на витамини А и C. Кайсиевото масло е полезно за поддържане на кожата гладка и еластична, но също така подпомага процеса на лечение при редица кожни заболявания, като екзема, сърбеж, краста и слънчево изгаряне.
Кайсията се консумират директно или изсушени. От тях могат да се приготвят сокове, нектари, компоти, желета, конфитюри, мармалади, различни десерти и сладкиши.
Сокът от кайсии често се дава на пациенти, страдащи от треска, тъй като той осигурява необходимите витамини, минерали, калории и вода за организма.
Пресният сок, смесен с гликоза или мед, е добра разхладителна напитка, която утолява жаждата и съдейства за отстраняване на токсините.
Кайсиевият мармалад е ценен при лечение на пациенти с лошо храносмилане.

понеделник, 28 май 2018 г.

“Здравето е най-големият дар, добротата - 

най-голямото богатство, честността - най-добрият приятел.” Буда

неделя, 27 май 2018 г.

“Природата дава на човека онова, което има. Тя му разкрива своите съкровища, 

казва му „добре дошъл” и му предлага да вземе каквото обича…" из „Мисли на Петър Димков“

"Истинската храна за нас, хората, са плодовете, зеленчуците, ядките, млякото. 

Най-здравословни са плодовете, защото те чистят както тялото, така и мислите и чувствата на човека. 

След това са зеленчуци, после ядките. 

Млечните храни са накрая." Петър Димков

събота, 26 май 2018 г.

Билките са живи. Те могат да ни говорят, ако ние искаме да ги чуем. Когато осъществим връзка с тях, те ни разкриват своите тайни...

С помощта на чудодейните ароматни треви и растения, ние можем да неутрализираме негативните си мисли и чувства.

Когато харесваме даденото благоухание или аромат, вкуса или самото усещане, което растението ни дава, всъщност самото ни тялото подсказва, че имаме нужда именно от неговите магически и лечебни свойства...

Растенията обичат да им говорят. Не всеки и не веднага може да се направи връзка с тях. Нужно е време и чисти помисли…

Една билка се усеща най-добре със сърцето и ръцете...

петък, 25 май 2018 г.

Ден преди Петдесетница се пада Черешова Задушница, Спасовска задушница, Русалско или Спасовско одуше...

Нашите предци нарекли тази задушница Черешова, защото първото опитване на черешите става след като първи "опитат" от черешите покойниците.

На Задушница отдаваме почит на нашите деди.
Почитаме паметта на своите близки и роднини, приятели и познати. На този ден си спомняме за тях и чрез богослужението в храмовете, измолваме прошка от Господа Бога.
Характерно и различно от другите задушници е, че на тази жените подобно на Великден отново боядисват червени яйца (на места това се случва още на Спасовден) и в подавката има череши, освен характерното варено жито и хляб - украсен с кръст.
На Черешова Задушница обикновено се отива на гробища (в традицията жените сутрин рано), почиства се, прекадява се, преливат се с вода и червено вино гробовете на близки, палят се свещи и се раздава хляб и варено жито (коливо, куча).
Рано сутрин след изгрев слънце или следобед преди залез, носят раздавката на гробищата. Преди да тръгнат, хората оставят прозорците отворени, че да не остане някоя душа в къщата.
Гробовете се почистват, прикадяват се с тамян, за да избяга дяволът, прелива се с вино или вода, пали се свещичка.
В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и благочестиви дела: „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” се казва в Библията.
Обичайте свързани с празника изискват да се приготвят жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават на близки, познати, съседи за „Бог да прости мъртвите души”.
Житото символизира възкресението, а хлябът - Иисус Христос.

"Душата си, чедо, като хляба да я чупиш и да я раздаваш! Душата е за даване. От тоя по-арен дар под цялото небе нема! Ни къщя, ни имане. Душа! У другия човек парче сладост да туриш, па и в горчиво време да му е убаво! 

Кога назаде поглед обърне, усмивка да си спомня и мраз в гърди му да се стапя. Тъй тряба, чедо. Да те запомнят с даване, че който дава, надпреваря Живота. 

В памет живееш ли, и да те нема, пак нейде блещукаш. Звездица ке си остала някому да светиш."

из " Гласове в тихото ", Валентина Йоргова

четвъртък, 24 май 2018 г.

Гюловата ракия или гюловицата, природен еликсир за душата и сетивата…

Алкохолното питие според общодостъпната информация се приготвя от цели розови цветове, след като се извлече 
етеричното масло и без да се добавя захар и спирт, тъй като маслодайната роза съдържа фенилетилов алкохол. Ракията се получава само от естествената ферментация на листчетата на розовия цвят.
Така тайнствената напитка придобива лек розов аромат, който нежно гали небцето.
Вдъхновен от завладяващият вкус и аромат на напитката, Любен Каравелов възпява гюловицата в своето знаменито произведение „Мамино детенце”:
„Тая казанлъшка гюлова ракия е измислена, вярвайте ми, от някой дявол или от някой магьосник. Ако я пиеш, то не можеш да се откачиш от нея. Който те е пил веднъж, той никога не може да те заборави, а който те попива честичко, той оставя в българската история по няколко извънредно важни психологически революции. 
И аз съм те пил някога си, и аз съм се наслаждавал от твоя аромат, и аз съм имал удоволствие да изпитам твоята приятност...“

Приказка за славея и розата

Славеят кацна на розовия храст –
запя с любов, запя със страст
и песента му потопи се в цветове,
разцъфнали от розово сърце.
Той пееше за сбъднати мечти –
от розата закапаха сълзи –
горчиво – сладки, помъдрели –
достатъчно добро и зло видели.
А славеят запя за любовта,
за прошката велика, за страха
да казваме “Обичам те”...


из "Приказка за славея и розата", Пепа Николова

сряда, 23 май 2018 г.

ЗА БУКВИТЕ...

"Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.
Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ, или ДЗѢЛО, или ЦРЬКꙐ, или ЧАꙖНЬѤ, или ШИРОТА, или ꙖДЪ, или ѪДОУ или ЮНОСТЬ, или ѨЗꙐКЪ[1] и други тям подобни. И така беше много години.
След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч. Изпърво започна по гръцки: те прочее казват „алфа“, а той — „аз“. От „а“ започват и двете азбуки. И както гърците съставиха своите букви по образец на еврейските, така и той — по гръцките. Първата буква у евреите е „алеф“, което ще рече „учение“. Като се завежда отначало детето на училище, казва му се: „Учи се“ — това е алеф. И гърците, подражавайки на това, казваха „алфа“. И така се пригоди този еврейски израз към гръцкия език, че казват на детето „алфа“, което значи на гръцки „търси“ вместо „търси учение“. Подобно на това и св. Кирил създаде буква „аз“. Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, „аз“ се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата.
Тези са славянските букви и така трябва да се пишат и произнасят: а, б, в, г…[2]
Някои казват: „Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?“ Но те не знаят с колко пишат гърците. Наистина те имат 24 букви, но не изпълват с тях книгите си, та са прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се съберат — 38. Подобно на това и по същия начин св. Кирил създаде 38 букви.
Други пък казват: „Защо са славянските книги? Тях нито бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначални като еврейските, римските и гръцките, които са още отначало и са приети от бога.“
А други пък казват, че бог ни е създал буквите. И не знаят, окаяните, какво говорят и мислят, като смятат, че бог е заповядал да се пишат книги на три езика, както пише в Евангелието: „И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински.“ А славянски там нямаше. Затова славянските книги не са от бога.
На това какво да кажем или що да речем на такива безумци? Но нека да им отговорим, както сме се научили от светите книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго. Бог не е създал най-напред нито еврейския, нито елинския език, а сирийския, на който е говорил Адам, и от Адама до потопа, и от потопа, докато бог раздели езиците при стълпотворението, както пише: „Размесени бяха езиците.“ И както се размесиха езиците, така и нравите, и обичаите, и наредбите, и законите, и изкуствата според народите: на египтяните се падна земемеренето, на персите, халдеите и асирийците — звездоброенето, гадаенето, врачуването, магьосничеството и всички човешки изкуства; на евреите пък — светите книги, в които е писано, че бог сътвори небето и земята и всичко, което е на нея, и човека, и всичко поред, както пише; на елините пък даде граматиката, риториката и философията.
Но преди това елините нямаха букви на своя език, а пишеха своята реч с финикийски букви. И така беше много години. После, като дойде Паламид, започна от алфа и вита и състави на елините само 16 букви. Към тях Кадъм Милиски прибави още 3 букви. С тези 19 букви пишеха дълго време. После Симонид изнамери и прибави две букви, а писателят Епихарий изнамери 3 букви. И събраха се 24. След много години Дионисий Граматик изнамери 6 двугласни, после друг — 5 и друг — 3 за числата. И така мнозина за много години едва събраха 38 букви. После пък, като минаха много години, намериха се по божие повеление 70 мъже[3], които преведоха от еврейски на гръцки език [библията]. А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години: онези мнозина, 7 души, и за много години създадоха техните букви, а 70 — превода. Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките — елини езичници.
Ако ли пък някой рече, че не ги е нагласил добре, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: и гръцките също така много пъти са били нагласявани от Акила и Симах, а после и от мнозина други. Защото по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път.
Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: „Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?“, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.“ И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363[4] от създаването на света.
Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време[5]. Така, братя, бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколение сега и винаги в безкрайните векове, амин." Черноризец Храбър


вторник, 22 май 2018 г.

Десетте повели за здравословен и благочестив живот на Петър Димков...

„1. Изграждайте живота си „съответно“ на средата, в която го осъществявате, като изключвате притеснителни „разминавания“ между вашия тип витални реакции и околната среда. Всяко несъответствие „хаби“ живота!;

2. Утвърдете отрано най-подходящия за вас ритъм на живот. Подходящ е всеки ритъм, който разпределя натовареността равномерно в повтарящи се количества и интервали. Това създава пожизнен витален тренинг;

3. Изразходвайте всекидневно определено количество енергия за движение - бягане, гимнастика, ходене. Движението е живот, застоят – смърт;
4. Горните три условия обуславят четвъртото: гледайте на живота доброжелателно, ведро, избягвайте всякакви потискащи емоциите „попарват“, износват, убиват организма (духа);

5. Усмихвайте се! Усмивката е здравословна - тя не само изразява здравето, но го прави;

6. Не прекалявайте в нищо и никога! Не преяждайте - това е прекаляване с ядене (преумора на цялото тяло в излишно храносмилане, което убива); не прекалявайте дори с труда - преумората също е „неизлечима“. И обратно, не се отдавайте на свръхленост - това е „прекаляване“ с бездействието;
7. Правете добро! Това е призванието ви. Притичвайте се на помощ на всекиго, защото така помагате на себе си да се възвисите в самочувствието си на човек;

8. Бъдете любознателни! Любознателността е движение на духа, несравнимо здравословно! Интересувайте се от живота - главното Условие да останете в него;

9. Не се бойте от болести! Това е задължително условие да не боледувате;
10. Живейте и помагайте на всички да живеят добротворно!“

Източник: “Рецептите на Петър Димков: Сто години за всеки.”, Николай Андонов