Народният лечител Петър Димков казва за Бъзът, че е„най-силната българска билка“...

В бележките си той отбелязва, че лястовиците преди да тръгват на юг кълват плодовете на бъза, за да си набавят необходимата им енергия.

Черният бъз (Sambucus nigra) в традиционната култура е наричан „свирчовина“, „бъзуняк“, „селешник“. Старите хора го назовавали „свирчовина“, защото клоните му имат мека сърцевина и след изваждането ѝ могат да се пригодят за свирка.

Плодовете на дървовидният бъз са богати на ценни минерали и микроелементи, които най-често не достигат на човешкия организъм през зимата.

За сиропи, сладка и чайове се използват и двата вида бъз-дървовидният и храстовидният. Но дървовидният е за предпочитане-има по-фин аромат и вкус. Докато храстовидният притежава доста тежък аромат като цъфти, а и плодовете му не са толкоз вкусни като на другият.

Чай от цветовете на черният бъз се използва за инхалации при възпаление на горните дихателни пътища и пресипнал глас. Билката притежава мощно антиоксидантно и тонизиращо действие. Съдържа биофлаваноиди, витамини, минерали, макро- и микроелемненти, в това число калций, цинк, селен и желязо.

Черният бъз оказва върху организма стимулиращ ефект, подобрява храносмилането и кръвообращението. В народната медицина се използват всички части на растението. Поради високото съдържание на витамин С в плодовете, чай от бъз е особено подходящ за пушачи.