Лукът...

Лукът е не само лечебно средство с уникални свойства, но и много полезна подправка. Широката употреба на лука (с народно название „кромид“ или „стар“ лук) в народната традиция е отбелязан от редица пътешественица – те описват, че българите често се радват на скромен, но здравословен обяд с лук, хляб и сол. 

Лукът се използва – нарязан на ситно или във вид на кръгчета в почти всички видове храни от националната кухня: в гозби, печени меса и салати, както и за пикантна гарнитура задушена или натюр. Подправката е широко застъпен в приготвянето на различни видове кавърми, зелници и други ясния от българската кухня. Зеленчукът е богат на витамините А, В1, В2, РР, С, калциеви и фосфорни соли, фитонциди, лимонена и ябълкова киселина, различни видове захар – глюкоза, захароза, фруктоза и малтоза. Уникалното съчетание на тези вещества само в едно растение помага за тяхното по добро приемане и усвояване. Например калцият най-добре се усвоява, след като се приеме заедно с витамин С. Благодарение на съдържанието на захари, донякъде на глюкоза, лукът притежава свойства да повишава енергийните нива в организма. Доказано е в хода на научни изследвания, че в районите, където хората всекидневно консумират лук нивото на раковите заболявания е много по-ниско. Кромидът съдържа етерични масла и органични киселини, които играят значима роля в храносмилането - увеличават апетита, повишават отделянето на стомашни сокове и подобряват метаболизма. Зеленчукът е полезен и при изгаряния, тъй като той е естествен антисептик. Билкарите препоръчват за по-здрава и мека коса да се измива 1-2 седмично с отвара от люспи на лук. Много народи са смятали лука за божествено растение, олицетворяващо безсмъртие. През Средновековието се вярвало, че лукът предпазва войниците от стрелите, от ударите на мечовете и алебардите, затова рицарите носели на гърдите си като амулети (талисмани) глава лук. Лекарите предписвали зеленчукът като цяр срещу косопад, главоболие и ухапвания от змия. 

В българската традиция лукът намира приложение и в народната метрология, като се използва с гадателна насоченост – на Бъдни вечер домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2-3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца от годината и ги закачва по покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден. На сватбеното знаме в някои краища на страната се поставя глава лук за здраве и плодородие.

Повиках Ябълките – и ето: дойдоха за Вас от полето…

Според българските народни вярвания Ябълката е символ на плодородие и плодовитост, на хубост и здраве, на любов и семейно щастие. Много често в песенния фолклор българската мома се сравнява по-хубост с сочна червена ябълка. 

Червената ябълка се асоциира с репродуциращата („Ябълка си род родила, от рода се поломила“) функция на жената и нейните деца. В знак на любов момък и мома си разменят ябълка. Младоженците изяждат ябълка след венчаването си, за да имат деца. Отбулването на невестата става при ябълково дърво – символ на световното дърво на живота, върху което се мята булото. За децата, чиито майки са яли по една ябълка дневно по време на бременността, съществува по-малък риск да се разболеят от астма. 

В гръцката митология ябълките се свързват с Асклепиос – Бога лечител. По време на Средновековието, лекарите са установили, че проблеми в червата, белите дробове и нервната система могат да бъдат облекчени чрез консумирането на сготвени ябълки. Благодарение на благоприятните ефекти върху храносмилането, ябълките се консумират след хранене.

Ябълките са богати на флавоноиди, които помагат за предотвратяването на растежа на раковите клетки при рак на простатата. Тъй като обвивката на ябълките съдържа и кварцетин, смята се, че те са много полезни при борбата с болестта на Алцхаймер. Плодовете съдържат също калций, който е от съществено значение за здрави кости и зъби. Проучванията показват, че хората, които консумират 5 ябълки седмично, са по-малко склонни да бъдат засегнати от астма. Ябълките помагат дори за загуба на тегло – консумирането на 3 ябълки дневно ще помогне за бързо отслабване. Благодарение на пектина и полифенолите ябълките могат да понижат нивото на лошия холестерол в кръвта.

Малината - капчица сладост, събрала в себе си чудодейни лечебни сили…

Малините имат специфичен аромат и приятен сладко-кисел вкус. На цвят могат да са червени, жълти, бледорозови или черни, в зависимост от сорта. Плодът е с ниско съдържание на калории и наситени мазнини, но е богат източник на фибри и антиоксиданти. Малината е позната от древни времена като целебно средство. В традиционната източна медицина е основен компонент в отварите при безплодие, полова слабост и неврастения. Хипократ предписвал чай от малини за предизвикване на обилно изпотяване. 

В българската народна медицина плодовете на малината в прясно, изсушено или течно състояние (сироп) се използват като тонизиращо подкрепително витаминозно средство. Листата на плода се употребяват при диария, киселини в стомаха, стомашни и чревни болки, при продължителна и болезнена менструация, главоболие и простуда. Запарка от листа се препоръчва за гаргара при възпаление на венците и гърлото. Продължителният цъфтеж на малиновите цветчета, определя растението като медоносно. Плодовете имат високи нива на елагова киселина (танин), кверцетин, салицилова киселина, катехини и други антиоксиданти. Те са и добър източник на витамин C – мощен естествен антиоксидант. Плодовете съдържат големи количества минерали: калий, манган, мед, желязо и магнезий. Тези ароматни и много вкусни плодове са богати и на витамини от група В и витамин К. Съдържат също така ниацин, рибофлавин и фолиева киселина, които подпомагат организма в преработката на въглехидратите, мазнините и протеините. 

Началото носи част от мистерията на непознатото и вълшебното…

Знаем, че чудесата се случват именно на границата между старото и новото, между познатото и непознатото. Началото е предзнаменование за бъдещето…

Първият ден от даден период - ден, седмица, месец, година, има магическа сила и е важен за времето, което предстои. Символно се приема, че начало на Новата работна година (в традицията със Симеоновден започва земеделската нова година) започва в първите дни на месец септември. Ето защо, нека да си пожелаем да имаме едно по-спокойно и ползотворно работно ежедневие. Ежедневие изпълнено с повече успехи и по-малко напрежение. Да имаме за своите стремления попътен вятър…

Нека Новото начало ни донесе материално благополучие и духовно равновесие. Да не забравяме, че преди всичко сме хора - Божи чеда! Нека Господа Иисуса Христа да ни закриля и пази!!!     

Летни Симеоновден и българската земеделска Нова година

На 1-ви септември се празнува Летни Симеоновден, Симеон орач, Симеон сърп – в чест на Симеон Стълпник - пламенен проповедник, защитник на християнството и стълбовете на православната вяра (Пресветата Троица, Господа Иисуса Христа - Спасителя на света). 

Според източното православие от тази дата започва църковното новолетие, а българския народен календар, свързва този ден с началото на „Земеделската Нова година“. В традиционните народностни представи от Симеоновден се смята, че дните започват да намаляват (“окъсяват”), лястовиците и щъркелите отлитат на юг, змиите и гущерите се прибират в леговищата си.

От първи септември се слага началото на есенната оран и сеитба. Тя започва в различните краища на страната в периода от 1-ви до 14-ти септември като обредността се концентрира около семената за първия сеитбен ден и е насочена към осигуряване на добра реколта и берекет.

Нощта срещу  Симеоновден се благославя (прекадява) семето за посев. В специално приготвената за целта торбичка или съд се слага сурово жито, пепел от три кадени вечери, китка босилек завързана с червен конец (символ на младостта, хубостта и здравето, имащ предпазна сила) и орехи (медиатор между земното и отвъдното) запазени от Бъдни вечер.

От прекаденото просо жените посипват около къщата. На този ден не се дават пари на заем, жито или хляб, за да не се изнесе плодородието от дома. По видело облечен в бяла риза (бялото символ на Божието благочестие и чистите помисли), сеячът се прекръства с лице обърнато на изток и тръгва за нивата с обреден хляб (пита) и варена жертвена кокошка. При изгрев слънце вдига питата, благославя за плодородие и разчупва. Първото парче образно дава на слънцето и неговите пратеници прелетните птици, които трябва да бъдат сити за дългият път на юг. С второто парче от хляба захранва впрегатния добитък. Третото парче обредно заравя за смока стопанин (пази от градушка и природни бедствия посевите) на нивата. Четвъртото парче сеячът изяжда сам, за да има сила и да му спори работата. 

Източници:http://www.pravoslavieto.com/life/09.01_sv_simeon_stulpnik.htm и http://kaleiseminari.com/bg/93.html

Шипковото вино - здраве от природата!

За него столетницата баба Велка, споделя: „У баби! Чудно – хубаво шипково винце…. по чашка вечер си сръбвам - пийвам…така от както се помня…. много помага… тук болежка, там болежка - с винце се лекувам баби!“ 

Ето и нейната рецепта за виното: „1 кг. добре узрели шипки, 1 кг. захар и 5 л. вода.“ Към рецептата ще добавим - за да ферментира се поставя в сместа парченце мая, разтворена в хладка вода. Съдът в който се приготвя виното нетрябва да е плътно затворен, т.е. да може да „диша“. Държи се на топло място около 15-20 дни. Може да се пие още по време на ферментацията. Тогава има качествата на слабо алкохолно витаминозна напитка. След ферментацията се прецежда и вече притежава пълните качества на едно първокласно шипково (плодово) вино. Ползите - по съдържанието си на витамин С шипковия плод няма аналог! Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки на шипката стимулират образуването на червени кръвни клетки, повишават работоспособността и засилват съпротивителните сили на организма (особено в късна есен, през зимата и в ранна пролет). Смята се, че шипката е особено полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Заради съдържанието на пектини и танини се препоръчва прием при стомашно-чревни и бронхиални заболявания.

Шипката - Царицата на билките

Предците ни смятали, че Шипката и нейните плодове са Божие творение дарено с добра магия. Приписвали й чудодейна сила и лечебни свойства. Шипката често се споменава в народния фолклор и се използва в обредните действия и ритуалите с медицинска насоченост. 

В традиционните представи шипката е здраво, жилаво плодно дърво, чиито бодли могат да предпазват от болестотворни същества и зли сили. Така например за прът на сватбеното знаме в Родопите деверът и зълвата отсичат шипкова пръчка. За направата на сватбените венци, също символно се използва суровата шипкова пръчка. 

Лечебното приложение в народната медицина на шипката може да се намери практически навсякъде, което може би е причина повечето от билкарите да я наричат „Царицата на билките“. Дължи се на високото съдържание на витамин С, каротин (провитамин А), ликопен, пектин, витамини В1 и В2, РР, К. По съдържанието си на витамин С шипковия плод няма аналог… Наличието на минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор в шипката е много по-високо отколкото в доста други плодове и зеленчуци. Уникалната комбинация от различни лечебни и имуностимулиращи съставки в плодовете на шипката способстват за образуването на червени кръвни телца, повишаването на работоспособността и засилването на съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва да се взима под формата на извлеци, чайове и запарки от диабетно болни, страдащи от анемии, от умствена и физическа преумора и от простудни заболявания. Смята се, че шипката е особено полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Заради съдържанието на пектини и танини е полезна и при стомашно- чревни и бронхиални заболявания.

Снимка: http://pinterest.com/pin/300333868869985175/

Нежната и загадъчна Магнолия

Ароматните и нежни цветове на магнолията пленяват и омайват със своя фин аромат. Вярва се, че те изпълняват всяко човешко желание и даряват с магически сили този, които истински и й се радва и почита.

Легендата разказва за младо момиче на име Кайко, което умеело да прави красиви хартиени цветя, които после продавало. Един ден при нея влетял папагал, който обещал да й разкрие тайната за съживяването на нейните красиви хартиени цветя, в замяна на което, тя трябвало да се грижи за него. За да стане магията момичето трябвало да дава по-една капка кръв за всеки нов цвят. Но тя трябвало да обещае, че каквото и да става, няма да даде последната си капка кръв. Така цветята оживявали в ръцете на Кайко. Хората били пленени от красотата и аромата им и ги купували. Младото и наивно момиче се влюбила в красиво, но алчно момче. За да задоволи прищевките му, момичето трябвало да прави още и още цветя. Стигнало се до там, че то дало и последната си капка кръв и умряло, а от тази последна капка се родило цветето Магнолия…

Вярва се, че цветовете на магнолията трябва да се берат нощем, когато техният аромат е най-силен. Те притежават свойства да вдъхват любов и вярност, духовна и физическа красота на този, които ги притежава и истински цени. Магнолията действа и на енергийно ниво – успокоява и балансира.

Цветовете на растението съдържат цинк, мед, калций, калий, желязо, магнезий и манган, както и летливи масла, алкалоиди и танини. В традиционната китайска медицина се използват при стомашни проблеми, за лечение на белите дробове и далака. Цветовете на магнолията церят дихателните инфекции. Разтвор, направен от тях, помага при лечението на астма. Етеричното масло от магнолия притежава и антисептични свойства. Помага при кожни проблеми и действа укрепващо върху имунната система. В Индия листата на магнолията се приемат, като силен афродизиак и се слагат в косите на момичетата, за да привличат и изкушават…. 

Нарът за здраве и плодовитост…

Нарът се отъждествява с женското начало и с плодовитостта. Цветовете на растението се възприемат като символ на любовта, а плодът на непорочното зачатие. 

С него са свързани митичните ритуали в култа към древногръцката богиня на плодородието Деметра, към Хера - съпругата на Зевс и към богинята на любовта Афродита. Те са изобразявани най-често с нарове около гърдите си. 

В Гърция и до днес е запазен древният обичай - сватбарите да хвърлят зърна от божествения плод под краката на младоженците, като символ на благополучие и дълъг щастлив семеен живот. Легенда разказва, че в чудодейния сок на нарът се криела тайната за красотата на митичната Клеопатра. За Хипократ, плодът има лечебно въздействие върху безплодието. Авицена го препоръчва срещу различни болести, заради антибактериалното му действие. Нарът подпомага функциите на сърдечно-съдовата система. Научно е доказано, че съдържа една от натуралните форми на естрогена, който се препоръчва при менопауза. В народната медицина се ползват зрънцата, обелката, цветовете и кората на растението. Плодовете на нара се използват в направата на вино и сиропи, поради високото си съдържание на захари. Добавят се в сосове, при приготвянето на салати и дресинги, на десерти и при някои видове маринати за месо.

Секновение

На 29 август се посреща Секновение - от този ден настъпва краят на лятото, денят и нощта „се секат“, т.е. изравняват се по времетраене.

Водата в реките и изворите вече не е подходяща за къпане, защото се „пресича”, т.е. става студена и човек може да се разболее лошо. 

В традиционните народностни представи празникът е известен още и като „Иван Копринар“. Смята се, че денят един от най-лошите и тежки в годината, тъй като на него цар Ирод отсякъл главата на св. Йоан Кръстител. Според една легенда главата на светеца била хвърлена в копривата под дряново дърво и плодовете му почервенели от пролятата кръв. 

Ето защо на празника традицията забранява да се ядат червени плодове и зеленчуци и да се пие червено вино (червеното виното се възприема като символ на невинно пролятата кръв на светеца). Не се работи нищо, за да не се пореже или нарани човек. На този ден демоничните същества - самодиви, самовили, юди, змейове и змеици се прибират „накрай света”.

Източник: http://kaleiseminari.com/bg/104.html

Тайнството на билките и подправките

Някога, когато Господ създал нашата българска земя ни дарил с прекрасна природа и растително богатство, скътано в пазвите на едно райско и плодородно кътче. 

Дали магическото тайнство на добрите духове, пребивавали по нашите земи, не са създали ароматните чудодейни треви?! Може би да, а може би не съвсем! Но едно е абсолютно сигурно – те притежават живителните сили на земята българска, носят посланието на прадедите ни, красотата и мъжеството, любовта и омразата...

Според българските народни вярвания преди сътворението на човека билките са били най-обикновени растения, красиви и уханни, нямащи лечебни свойства. За предпазване от дяволът и нечистата енергия, Господ дарил с божествена сила различните благоухайни треви, които при правилно използване могат да лекуват и предпазват божието творение – човек. В традиционната култура се отделя специално внимание на целебната сила на набраните срещу различни празници от народния календар цветя и билки. Те имат широко приложение в обредната практика и народна медицина. Вярва се, че билките имат най-голяма целебна сила, ако са събрани в ранното утро – преди изгрев слънце на Еньовден. Ароматните растения специално се берат още срещу Гергьовден, Еремия, Спасовден и през Русалската неделя. През тези дни събирането на билки е съпроводено от ритуални действия и обредни песни. Много са човешките болести, които народът знае да лекува с билки. Смята се, че са точно седемдесет и седем и половина. За всички има лек, за половинката обаче не се намира. Затова на Еньовден се събират седемдесет и седем билки, а за половинката трябва със затворени очи да се използва случайно избрана. Всички тези билки се връзват във вълшебна „еньова” китка и ако някой през годината се разболее от непозната болест, билките в нея са тези, които ще го излекуват.

Святостта на Хляба…

”Никой не е по-голям от хляба”! българска народна поговорка

Във вярванията на българина хлябът е свещен. Той е Божи дар носещ щастие и здраве. Хлябът в традиционните представи се възприема, като символ свързвам с вечния жизнен цикъл, с безкрайността, с кръга и слънчевия диск, с домашното огнище. Прието е на българската трапеза без хляб да не се сяда, а всеки гостенин традиционно се посреща с хляб и сол.

Истински грях е да се изхвърли хляб (особено на нечисто място), да се газят трохи. Който нагази трохи ще ослепее. Деца не бива да играят с хляб и тесто. Трохи не се горят, защото „на оня свят с ръка ще бъдат вадени из огъня" или ще „гори житото“, и не се метат към вратата, за да не се измете късметът на къщата. Който оставя много трохи след храна, казват „ще храни сираци“. Ако лятно време след хранене трохите от трапезата се изтърсват на двора, с тях ще отиде и плодородието на житата и къщата ще остане без хляб. Ако това се прави в зимно време, няма опасност, защото житото вече е събрано в хамбарите.

Пред хляб лоши думи не се изричат, а за магии не се използва. През прозорец не се подава, „като на куче“. На странник, почукал на вратата, или просяк хляб не се отказва. Хляб не се обръща обратно, с кората надолу, за да няма градушка.

Ако на път те срещне някой с печен хляб, е много добър знак.

Хлябът иска уважение към себе си и наказва, който не му го показва. Онзи, който яде хляб с немити ръце, ще ослепее, а ако малко дете яде горещ хляб, ще се разболее. Не е добре и когато хлябът се чупи с нокти, няма да има берекет в дома.

Свято е и всичко, до което се докосва хлябът. Затова и да стъпваш в нощви е голям грях и голямо зло ще сполети, който го направи. Ако животно прескочи нощви, ще донесе нещастие на дома.

Във всеки календарен или в семеен празник независимо какъв е произходът му - християнски или езически, хлябът заема важна сакрална функция. Върху обредния хляб се изписват основната символика и смисълът на празника.

Народът ни е свързал приготвянето на хляба с най-съкровени, чисти послания - символи, които трябва да са съответни на неговата святост, да осигурят и предпоставят очакваното плодородие, изобилие и живот. Жената, която меси, трябва да е „чиста", да не се „събира“ с мъжа си, да не убива животно. Изискванията за ритуалното месене са още повече - жената не трябва да е вдовица, но трябва да е майчина и бащина, да е от първо венчило и с добра, здрава челяд и пр.

Когато моми месят за първи път, правят го на „хубав ден“ - за такъв по-често се смятат Понеделникът, Срядата и Четвъртъкът. В неделя не е хубаво да се меси.

При месенето на всеки ритуален хляб жената, която меси, трябва да е празнично облечена, закичена с китка здравец, китка цвете или коприва, да е чиста, спретната и измита. Месенето е истинско свещенодействие.

Хлябът се меси с дясната ръка, а с лявата само се придърпва тестото.

Източници: „Български обредни хлябове“ – Станка Янева и „Народна вяра и религиозни народни обичаи“ – Димитър Маринов

Космическата храна – Арония!

Аронията е вид храст, достигащ до 2 - 2.5 метра височина. Отглежда се в планинските и полупланинските райони. У нас е позната и под името „черноплодна офика” (Aronia melanocarpa). Плодът на аронията се характеризира с разнообразен химичен състав, с голямо богатство на витамини и минерали. Плодът съдържа захари - преобладават фруктозата и глюкозата, което го прави подходящ за диабетици. Белтъчините са представени с голямо разнообразие на аминокиселини. От макроелементите в аронията се съдържат калий, калций, фосфор, магнезий, желязо и др., а от микроелементите - голямо количество йод, манган, молибден... Изключително важна особеност на аронията е високото наличие на всички важни витамини, които указват т.н. "синергичен ефект" върху организма. Руските научни среди я поставят на първо място сред поливитаминозните плодове и я включват в състава на така наречените космически храни. Най-ценни в съдържанието на арониевите плодове са незаменимите полифенолни съединения или витамин Р. Няма друго растение с такова рекордно съдържание на полифенолни (Р-активни) вещества - уникално е, че съдържа и флавоноли, катехини и антоцианини! В сравнение с грейпфрута и гроздето (най-много изследваните лабораторно за Р-вещества плодове), аронията съдържа 5 пъти повече! Съвместно с витамин С и при наличието на калций, витамин Р в аронията укрепва съединителната тъкан и пази от капилярни кръвоизливи - особенно в мозъка и сърцето! Поддържайки висока еластичност и нормална пропускливост на стените на кръвоносните съдове, Р активните вещества снижават кръвното налягане, очиствайки съдовата стена от атеросклеротични плаки. Аронията съдържа още витамини С, К, B1, В2, В5, В9. Свеж сок от арония, приеман по 50 ml 3 пъти дневно има отличен, клинично доказан ефект при хипертония. Той е безценен и като профилактично средство и при рехабилитация след мозъчен инсулт, сърдечен инфаркт и др. болести на сърдечно-съдовата система. Комбинацията между витамините Р и С подпомага освобождаването на човешкия организъм от радиоактивни вещества и йони на тежки метали. Има хормоноподобен ефект и допринася за разпадането на адреналина. Освен вкусовите си качества сокът има редица полезни ефекти и свойства: aнтирадиационен ефект - необходим за работещите с компютри, ползващите мобилни телефони, телеманиаци, и в условия на други радиационни лъчения. Мощен антиоксидантен и мутагенен ефект - от 3 до 5 пьти по-силен от останалите витамини А, С, Е. Унищожава свободните вредни радикали, които увреждат клетъчната мембрана и променят нормалният състав на клетките. Успешно може да се ползва в комплекса от мерки за борба с раковите образувания. Тонизиращ ефект повишава жизнените сили на организма, подпомага преодоляването на нервните разтройства и преумора, стимулира регенерирането на мускулната и костна тъкан, кръвообразуването и обмяната на веществата. Антисептични свойства - мощно средство за борба с грипа предпазва от вирусни и бактериални инфекции, облекчава бронхити. С високо съдържание на йод - влияе благотворно на растежа при децата, както и на йододефицитни заболявания (ендемична гуша). Противоалергичен ефект - благоприятен при различни алергични реакции. Използува се при хипоациден гастрит (с намалена секреция на стомашен сок), кръвоизливи, анемии, ревматизм. Най-подходящ за бременни, деца, диабетици, активни спортисти, ползуващи големи количества изкуствени стимулатори, Незаменим при пречистващи организма диети. В съчетание с плод или натурален ябълков сок, стимулира мощно очистващо действие на кръвоносната и отделителната системи. От аронията се приготвят компоти, нектари, вина, сладка и ликьори. За разлика от плодовете на другите овощни видове, тези на аронията могат да се съхраняват няколко седмици, без специални изисквания към температурата на въздуха. Поставени в обикновени щайги, на проветриво място, при стайна температура, те не загниват и не плесенясват, а постепенно засъхват. В този вид могат да се използват за чай или за други запарки през зимата.
Източници: http://www.aronia-bg.com/bg/index.html;

http://bg.wikipedia.org/; http://apteka-optima.com/

Снимка: http://fr.maieutapedia.org/wiki/Aronia_melanocarpa

Какво е определението за добро вино?

Пиенето му трябва да започва и да свършва с усмивка.

Уилиям Соколин

Пиенето на една чаша червено вино дневно е полезна за нашето здраве. Умерената консумация на алкохолната напитка предпазва от рак, сърдечни заболявания, подобрява нивото на холестерола и нормализира кръвното налягане. Гроздето, което се съдържа във виното е богато на витамини С, Б1 и Б2. То се определя като чудесен антиоксидант, които забавят стареенето. В гроздето има наличие и на калий, който помага за укрепването и нормалното функциониране на сърдечната дейност. Учените през 90-те години на миналия век, откриват в гроздето голямо количество активни вещества – полифеноли, притежаващи уникалната способност да свързват свободните радикали, образуващи се в организма под въздействието на слънчевата светлина, цигарения дим, стреса и замърсената околна среда. 

Полифенолите укрепват кръвоносните съдове, подобряват кръвообращението, подпомагат подмладяването и оздравяването. Eкстрактът от гроздово семе се смята за един от най-мощните естествени антиоксиданти. Още в Старият завет се разказва, че Ной взел със себе си лозички, които засадил на планината Арарат след спадането на водата. Най-старото намерено досега вино е с дата 1300 г. пр. Хр. и се съдържа в две бутилки, изкопани от гробница в Кениян, провинция Хуан, в Китай през 1980 г.

За виното и салатата...

Когато все още има на пазара пресни зеленчуци и плодове, какво по-хубаво от това да съчетаем една чаша вино с вкусна и витаминозна салата….

Салатите са едно интригуващо и интересно съчетание на вкусове и аромати. Сомилиерите казват, че първата и най-важна съставка на салатите, която оказва голямо влияние върху комбинацията им с вино, е дресинга. Той е най-трудният за определяне компонент поради киселото си естество. Типичната рецепта от  “една част червен винен оцет и три части олио“ е твърде остра, за да се съчетае добре с вино. Като по-приемлив вариант може да се намали оцета и да се замени с по-мека алтернатива, например  балсамов оцет или оризово вино. Може да експериментирате и с нещо по-свежо като плодов сок вместо оцет, в този случай подходящи са лимоновия и портокалов сок, както и сокът от червена боровинка. Салатата, няма да има същия вкус без олио, но то има подходящи заместители като зехтин, орехово или плодово масло. Всички те се съчетават много добре с вино и допълват неговия загадъчен вкус и аромат. Препоръчително е да се заменят киселите съставки с не толкова силни като пилешки, телешки или зеленчуков бульон. При приготвянето на салата, не забравяйте да включите компоненти, които естествено се допълват с виното. Така например:

Билки – много вина имат билкови нюанси в тях, включително и Совиньон Блан, Каберне Совиньон и Мерло.

Нотки на ябълка, круша, пъпеш и дори аромати на тропически плодове са често срещани в Ризлинг, Шардоне, Совиньон Блан, Семийон или Гевюрцтраминер.

Печените зеленчуци се комбинират сполучливо с по-дълбоки и богати вина като Зинфандел и Совиньон Блан (натуралните зелени зеленчуци се допълват успешно със Сира).

Зеленчуци на скара са подходящи за вина с дървесни аромати, така че опитайте Шардоне, ферментирало в дъбова бъчва.

Ако сте решили да сложите гъби в салата е добре да изберете червено вино, като Пино Ноар.

Една интересна и особено вкусна комбинация – зелена салата, ябълка, синьо сирене и орехи, в съчетание с чаша Шардоне. Опитайте и няма да сгрешите!

Съвет: Експериментирайте! Откривайте нови вкусови предизвикателства и усещания, не робувайте на традиционните възприятия!

Източник: по материали от http://vino-bg.eu/

Тайнството на смокинята...

“…Ето възможност да прибавите една наистина здравословна, високо фибридна храна към вашето хранене. Избирайки по-често Смокинята и останалите високо фибридни храни означава, че вие всъщност избирате по-рядко потенциалните вредни храни, а това е отлично за вашето пожизнено здраве.” д-р Oливер Алабастър, директор на Институтът за Борба със Заболяванията в медицинския център на университета Джордж Вашингтон.

Смокинята се споменава още в Стария завет, като дърво из Райската градина. Именно със смокинови листа се покривали Адам и Ева. За мюсюлманите, смокинята е свещен плод, за който се говори в Корана. Плодът на смокинята има наличие на множество ценни за човешкия организъм вещества и химични съединения, като: мастни мастни киселини Омега-3, Омега-6 и фитостерол, които играят значителна роля в намаляването на лошия холестерол. Омега-3 и Омега-6 ненаситените мастни киселини предпазват от сърдечносъдови заболявания, разширяват кръвоносните съдове, нормализират кръвното налягане. Подсилват имунната система и намаляват възпалителните процеси в организма. Смокинята може да бъде част от всяка една диета. Тъй като плодът по природа не съдържат мазнини или натрий, но притежава голямо количество фибри. Настойка от  плодовете се използва против обриви и компреси при простуда, за лечение на тумори и абсцеси. Етеричните масла, съдържащи се в смокинята, поддържат в норма състава на кръвта и не и позволяват да се сгъстява. Смокинята се нарежда на второ място след портокала от гледна точка на съдържание на калций. Една купичка изсушени смокини осигурява същото количество калций, колкото една купичка с мляко. Плодът спомага да се отстранят физическите и душевни проблеми и дават на тялото сила. За българската народна медицина, смокинята е ценно лечебно средство, притежаващо омекотяващо и противовъзпалително действие. Отвара от изсушени смокини се препоръчва при общо изтощение, висока температура, ангина и инфекции в устната кухина.

В кулинарията плодът се използва в суров и сушен вид - самостоятелно, в плодова салата с други плодове, в мюсли с овес, ръж, пшеница. Смокините могат да бъдат консервирани и служат за приготвянето на сладка и мармалади. Използват се и като дресинг за сладкиши.

Легенда говори, че Момковата сълза е подпомогнала цар Соломон в борбата му срещу демоничните болестотворни същества.

Момкова сълза (миризлива или лечебна момкова сълза - Polygonatum multiflorum) е многогодишно тревисто растение. Цъфти от април до юни. Първата описана употреба на билката е в Класическия Китайски Божествен земеделец от 1 век.

В китайската медицина се смята за "ин" тоник и като такъв е особено използван при проблеми, засягащи дихателната система, включително болки в гърлото, суха и дразнеща кашлица, бронхиални задръствания и болка в гърдите. В Северна Америка, растението е било известно на различни индиански племена. Пенобскотите са го използвали за лечение на гонорея. Билката притежава свойства да въздейства върху пречистването на ума и придобиването на мъдрост и сила. У нас се срещат 3 вида от рода Момкова сълза. Наличието на алкалоиди и гликозиди в коренището и плодовете правят растението полезно и лечебно, защото тези вещества действат благотворно върху сърдечната дейност на човека. Прилага само външно! Използва се под формата на компреси при кръвотечащи рани, подагра, разнасяне на кожни кръвоизливи при контузии, кожни болести и ревматизъм. Има кръвоспиращо, противовъзпалително, антибактериално и диуретично действие. Екстрактът от момкова сълза понижава изкуствената алиментарна хипергликемия без да оказва влияние върху адреналиновата. В народната медицина се използва при болки в ставите, изкълчвания, счупвания, стомашно неразположение, хемороиди, кашлица и заболявания на бъбреците, придружени с кръв в урината.

Източници: http://izdrave.com/; http://www.kakvo.org/mirizliva-momkova-salza/biologia/statia; http://www.pharmacy-bg.com/momkova-sulza.html и http://bglog.net/BGLog/27931

Ароматът на някои растения може не само да повиши апетита, но и да намали влечението към определени храни...

Учени от университета Таунсвил в Австралия откриха диетичните свойства на розите.

Експериментът бил проведен сред 3200 жени на възраст от 20 до 36 години, които страдали от затлъстяване. В стаите на половината от участничките били сложени букети с рози, а на другата половина – с полски цветя. Букетите били сменяни всеки ден в продължение на три седмици, а участничките в експеримента прекарвали в помещенията не по-малко от три часа дневно. Установено е, че младите жени, които престоявали в стаите с рози, изпитвали по-слабо чувство на глад. Дневният прием на калории при тях спаднал с 1000, а свалените килограми били между 3 и 5. Според ръководителя на екипа ефектът се дължи на факта, че ароматът на розите активира областта в мозъка, която е свързана с чувството на глад. Така уханието на красивото цвете създава лъжливо чувство на ситост.

Източник: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8791

Крушата плод и за храна, и за лек...

Крушите наброяват около 5000 вида. В зависимост от сорта, плодовете на крушата биват оцветени в жълто или жълтозелено, някои са и с червени оттенъци отгоре. 

Повечето круши са сочни, сладки и с приятно-завладяващ аромат. В средата на плода се намират кафяви семенца. Има и диви круши, които по външен вид не се различава много от питомните. Плодовете им обаче са дребни, кисели и силно тръпчиви. Едва когато изгният, стават сочни, ароматни и могат да се консумират. В митологията на много народи крушовото дърво и неговите плодове са смятали за свещени. Така например кавказците вярвали, че ако се отсече круша зло ще застигне този, които е извършил това деяние. Потомците на днешните германци имали обичай да засаждат при раждане на момиче крушово дърво и смятали, че е голям грах да отсечеш круша. Те сушели плодовете на дивата горска круша и ги използвали както за компот, така и за приготвянето пшеничени питки (смилали ги на брашно и ги смесвали с пшеница). Предполага се, че в Европа, крушата е пренесена от Близкия изток. Още медиците от Древния изток забелязали, че крушата ободрява, освежава и премахва напрежението в организма. Тя повишава настроението и оказва положително въздействие върху здравето и тонусът ни. Соковете и отварите от този плод, както и от листата им, утоляват жаждата при висока температура и треска. Крушата оказва силно противовъзпалително и антибиотично въздействие. Според Авицена крушите притежават свойството да помагат при отравяне от гъби. Семките на плода имат доказани противоглистни свойства. Пресните круши, стабилизират стомаха, освежават организма и утоляват жаждата. Тези плодове съдържа голямо количество плодова захар и много минерални вещества като калий, натрий, магнезий, желязо и фосфор. Лечебните им свойства се проявяват при упорит запек, пясък и камъни в бъбреците. Крушите са добър източник на диетични фибри, витамин С, мед и витамин К. Фибрите, съдържащи се в крушите, понижават високите нива на холестерола. Освен това, тя регулира киселинността на стомашните сокове и тонизира организма, усилвайки имунната защита. Доказано е, че плодовете, богати на фибри, предпазват от рак на гърдата жените в периода след менопаузата. Такива плодове са ябълките, сливите и крушите. Крушите се смятат и за плод, на който не са присъщи развиването на алергии. Те са богати на фенолови съединения, които спомагат за укрепването на кръвоносните съдове и възпрепятстват развитието на атеросклерозата. Пресните, варените и печените круши са полезни при болести на дихателната система - заболявания на бронхите, при туберкулоза, задушаване и при силна кашлица. Крушата се приема, че влияе благотворно върху храносмилателния тракт. Използва се и в диетичното хранене. Съдържа дъбилни вещества, които са много необходими за храносмилането. В крушите има наличие и на полезното вещество „арбутин“, което е способно да убива болестотворните бактерии. Плодовете могат да се консумират както в прясно състояние, така и на компоти, мармалади, конфитюри и различни десерти. Добре е крушите да се приемат цели с кората, поради намиращите се в нея фибри. Ако плодът е нарязан, той бързо ще се оцвети в кафяво и ще започне да губи своите  свойства. Ако искате да избегнете този процес, напръскайте я леко с лимонов или портокалов сок. Сервирайте крушите с козе или синьо сирене като десерт. Добавете нарязани круши, джинджифил и мед към овесената си закуска.

Източници: http://bgzdrave.wordpress.com и „Лечебната сила на храсти и дървета“.