Магическото действие на растението - Нощна свещ...

Природата винаги може да ни изненада. Една от нейните красиви и цветни изненади е билката Нощна свещ, която е с яркожълти цветове. За разлика от другите растения тя отваря цветове след настъпването на нощта, а преди изгрев-слънце те умират. Когато дойде края на следващия ден разцъфват отново. 

Растението е известно още с имената: Свещица, Вечерна роза, Върболика, Нахткерце, Вечерна иглика, Папулка, Лапулка. Лековити при нея са корените. 

Богата е на масла,есенциални полиненаситени, мастни киселини , цислинолова киселина, витамин Е и Витамин В6, Omega 6 и Витамин F.

Помага за поддържане на хормоналния баланс,засилва имунната система,подобрява суха и лющеща се кожа, като спомага за нейната хидратация, при терапията на невродермити, повлиява менопаузата, при жената, помага при свръх активността на щитовидната жлеза и забавя процеса на стареене.

Като вид кулминация на празничната обредност за св. Константин и Елена, може да се разглежда обичаят „Нестинарство” или танц върху огън с продуцираща и гадателна насоченост...

Основните изпълнители са нестинари – мъже или жени. Главната нестинарка е най-възрастната - играе най-дълго върху огъня и изрича най-верни предсказания. Тя определя векилин измежду почитаните селяни, за да се грижи за свещените места и обредните предмети в тях. 

Около всяко нестинарско селище има конак – параклис (може и да е в къщата на главния нестинар/ка), посветен на св. Константин, в който се пазят иконите и обредните предмети. Нестинаркият обред започва с ритуално обхождане на свещените места в селището (лечебни извори – аязма или вековни дървета).

Шествието се предвожда от иконите на св. Константин и Елена - носени от три момчета, съпроводени от векилина с кандило и червена кърпа, от музиканти с тъпан и гайда. На аязмото се извършват ритуални обреди за очистване и освещаване. Прави се курбан (принася се в жертва бик или овца и специално украсени със соларни мотиви обредни хлябове). От курбана се раздава на всяка къща за здраве и плодородие. Жертвоприношението има за цел да се измоли покровителството на светеца, а общата обредна трапеза е средство за приобщаване към него.

Курбанът е съпроводен от хора, песни и нестинарски игри. Очертаването на кръг при хорото, ритуалните обхождания, оформянето на кръг за нестинаркия танц и изобразените кръгове върху обредните хлябове, може да се приеме като вид магическа граница на организираното и защитено човешко пространство. Кръгът се асоциира с движението на Слънцето.

Розата един от чудодейните дарове на българската природа...

Розата съчетава в себе си съвършенство, красота и нежност. Въплъщава милосърдие, всеопрощение и божествена любов...

Маслодайната роза - Rosa Damascena се открива в сърцето на Подбалканската котловина, място скътано между Стара планина на север и Средна гора на юг. Българската майка природа е дарила с цялата си щедрост този край. Тук Царицата на цветята намира най-подходящата температура, необходимата влажност и песъчливо канелени-горски почви – това е така наречената Долина на розите или Розовата долина.

Маслодайната роза е многогодишен храст, който достига височина около 2 м. Цъфтежът й започва в средата на май и продължава до средата на юни. Цветовете са едри, розови със силен и приятен аромат. На една клонка са разположени от 3 до 9, а понякога и по 30 цвята, които цъфтят последователно. За производството на 1 кг. розово масло са необходими около 3000 кг. червен или 6000 кг. бял цвят. Розовите цветове се берат много рано, докато са покрити с утринна роса. Тогава влажните розови цветове съдържат най-много етерично масло.

В розовият екстракт влизат над 400 компонента, които обуславят неговото биологично-активно действие. Доказано е, че стимулира възстановяването на клетките и се използва за масажи, инхалации, ароматни вани и козметични процедури. Една-две капки, взети с мед, помагат при менструални проблеми, облекчават мигрена и главоболие.

Ароматерапията използва розовото масло за въздействие върху фините енергийни нива в човешкия организъм – благоуханията действат стимулиращо на сетивата, повишават самочувствието и либидото.

Лечебните свойства на Липовия цвят...

Вече е време да се насладим на омайващия аромат на липовия цвят, който зарежда въздуха с позитивна енергия. Да се разходиш там, където цъфтят липи, или да седнеш под липово дърво е чудесен начин да се заредиш положително и да почерпиш лечебни сили от природата.

Приятният аромат на липовия цвят се дължи на съдържащото се в него етерично масло. Уханната билка съдържа витамин А, витамин С, гликозиди, агликони, танини, сапонини, захари, горчиви вещества, восък, слузни вещества и др. Ценните съставки, събрани в липовия цвят, обуславят неговото отлично противомикробно, потогонно, диуретично, обезболяващо, противовъзпалително, успокояващо и тонизиращо действие.

Омайващата билка действа успокояващо на нервите, облекчава симптомите при невроза, намалява главоболието и тонизира организма. В народната медицина се препоръчва още при световъртеж, епилепсия и хистерия. Отвара от липов цвят е добре да се пие при болки в корема, ароматната течност успокоява спазмите на стомаха и червата.

Липовият цвят се прилага и при заболявания на пикочните пътища, благоприятно действие оказва при възпаления и камъни в бъбреците. В народната медицина чаят от липов цвят се използва при анемия и алергични заболявания.

Отварата от цвета на липата се използва успешно и външно, под формата на бани, при изгаряния, кожни раздразнения и обриви, ставни болки, шарка и нервни заболявания.

Гаргара, направена с липова запарка, помага при зъбобол, възпалителни заболявания на гърлото и устната кухина. Отвара от липов цвят помага при косопад – след измиване изплакването на косата с отварата възвръща блясъка и здравината й.

Чай от липов цвят вечер, подсладен с лъжичка мед, успокоява и спомага за спокоен и пълноценен сън.

Когато върлува грип, най-добре е вечер да се пие липов чай, той засилва имунната система и намалява риска от простудни заболявания.

Отварата и чаят от липов цвят се използват като помощно средство при възпаления на горните дихателни пътища – ларингити, фарингити, трахеобронхити и ангина, действа благоприятно при бронхит, пневмония, плеврит.

Чаят от цветовете действа добре при гърлобол, хрема, простуда, кашлица, пресипнал глас, при грип и температура.

Росата в равнината е изгряла По капките и сребърни вървя, а утре сам ще бъда капка бяла под тая необятна синева. 

Пчелите ще ме търсят по цветята, щурците – в кладенчета от лъчи, 

земята – в облаците и тревата. А аз ще бъда в твоите очи… Евтим Евтимов

Момковата сълза притежава свойства да въздейства върху пречистването на ума и придобиването на мъдрост и сила…

Легендата говори, че Момковата сълза се свързва с цар Соломон и неговите действия срещу демоничните болестотворни същества. В китайската медицина се смята за "ин" тоник и като такъв е особено използван при проблеми, засягащи дихателната система, включително болки в гърлото, суха и дразнеща кашлица, бронхиални задръствания и болка в гърдите.

Момкова сълза (миризлива или лечебна момкова сълза - Polygonatum multiflorum) е многогодишно тревисто растение. Цъфти от април до юни. У нас се срещат 3 вида от рода Момкова сълза. Наличието на алкалоиди и гликозиди в коренището и плодовете правят растението полезно и лечебно, защото тези вещества действат благотворно върху сърдечната дейност на човека.

В народната медицина се използва при болки в ставите, изкълчвания, счупвания, стомашно неразположение, хемороиди, кашлица и заболявания на бъбреците, придружени с кръв в урината.

Прилага само външно! Използва се под формата на компреси при кръвотечащи рани, подагра, разнасяне на кожни кръвоизливи при контузии, кожни болести и ревматизъм.

Има кръвоспиращо, противовъзпалително, антибактериално и диуретично действие. Екстрактът от момкова сълза понижава изкуствената алиментарна хипергликемия без да оказва влияние върху адреналиновата.

Източник: https://www.facebook.com/TajnstvotoNaBilkiteIPodpravkite/photos/a.504032716275232.125463.503665999645237/1224906064187890/?type=3&theater

На четиридесетия ден след Великден се посреща Спасовден или Възнесение Господне...

когато според Новия завет се чества Възнесението на Христос Спасител.

В народната култура Спасовден е последения от седемте Велики четвъртъци, т.е. традицията възприема вярването, че четвъртък е един от щастливите и добри дни за човека от седмицата. Денят е четен и се свързва с положителното мъжко начало.

Съществуват предположения, че четвъртък е денят на славянския гръмовержец Перун.

Роденото на този ден дете се радва на благосклонността на съдбата – то е работливо и богато. На празника жените не подхващат никаква работа, за да не падне градушка или да не се засуши.

На Спасовден се изпълняват и обичаи с женитбена насоченост. В някои източнобългарски райони момите се ловят на празнично хоро, облечени във взети от млади невести булчински дрехи. Смята се, че това ще осигури омъжването им до следващия Спасовден (това вярване е породило и наричането: „На ти булка, Спасовден”).

Вярванията и обредите определят празника като преходен между пролетта и лятото.

Според народното вярване срещу Спасовден се активизират митичните създания Русали...

Това са персонифицирани женски демони обитаващи водите и горските поляни (възприемат се като вещици лечителки), по които расте билката росен - в традицията билката е позната като лековита притежаваща магическа сила.

Срещу Спасовден русали са настроени положително към хората и тогава те лекуват. С тази представа е свързан обичаят: „Ходене на росен”, познат главно в източнобългарските райони.

Болните от треска, парализа и др. тежки, неизлечими болести, преспиват в местност, където расте росен. 

Нощта прекарват в пълно мълчание и изпълняват ритуални магически действия за умилостивяване на русали и предсказания за оздравяване. Преди разсъмване болните се търкалят в росата и мълчаливо напускат мястото.

Магическите свойства на билката Росен...

Съществува поверие, че срещу Спасовден болните от различни неизличими болести или от „самодивска болест“, преспиват до билката росен (лат. название - Dictamnus albus е горско цвете съдържащо етерично масло и отделящо силно благоухание) с постлана бяла кърпа и паница вода край себе си.

Ако сутринта върху кърпата или водата има зелен лист/трева, това е знак, че болният ще оздравее. Традиционното предание свързва този обичай и с конкретни места или местности известни под наименованието „Русаля“, „Росин“.

Билката е известна сред народа под наименованията: „русалско биле“ или „самодивско цвете“. Момите в традицията берат росен, вият китки и се кичат с тях или ги дават в дар на момците за предпазване от самодиви и змейове.

Според народните вярвания, растението притежава лековита магьосническа сила.

В народната медицина отвара от билката се пие или с нея се правят поливки срещу различни болести. Има диуретично действие, а външното му приложение влияе благотворно при екземи и косопад.

Във фитотерапията се използват корените на росена, които са богати на алкалоиди, сапонини и етерично масло.

„Човек трябва да изчисти една стая в дома си и там да сложи единствено маса за чай, един стол, малко вряща вода и ароматен чай. 

След това, да седне сам и да позволи на духа си да бъде спокоен, лек и естествен”. Ли Жъхуа - учен от династия Мин

“Поемам чаша чай в ръце. В зеления му цвят разпознавам цялата природа. 

Затварям очи, за да мога да се взирам в меките планински склонове и чистата вода на сърцето си”

Сен Сошицу

"В Природата е написано кой как да се лекува. 

Четете езика на Природата – чрез нея Бог говори." Ванга

„Трябва да бъдем добри и да се обичаме, защото бъдещето принадлежи на добрите

хора и те ще живеят в един прекрасен свят, който сега ни е трудно да си представим!“ Ванга

„Лекарствата затварят вратата, през която може да влезе природата чрез билките и да излекува болния организъм. 

За всяка болка има билка.“, из „Съветите на Ванга за природата и билките“

Колко много може да ни даде дъжда?

Разбира се, че преди всичко в природата той означава живителна благодат... 

На нас хората освен всичко друго той ни дава Време. 

Време да спрем, да излезем от обичайният си ритъм, да се огледаме в дъждовните капки и да погледнем в душата си...

Притча за Голата Душа...

"Веднъж при един мъдрец дошло младо момиче. Красивата девойка обаче била обляна в сълзи. 

- Какво да правя? – рекла тя. – Старая се винаги да бъда добра към хората, да не ги наранявам, да не ги обиждам, да им помагам с каквото мога. И въпреки цялата ми доброжелателност, вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Дори сред тях има такива, които се държат откровено враждебно с мен. Толкова несправедливо и обидно! Кажи ми какво да правя мъдрецо?

Той я погледнал с усмивка и казал: 

- Съблечи се чисто гола и мини така през града! 

- Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил! 

- Ето, виждаш ли! – усмихнал се отново мъдрецът. – Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи, защото го караш да се чувства неудобно сам със себе си. Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Не желаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника. 

- Но какво да направя? – попиталo момичето. 

- Да излезем, искам да ти покажа градината си. 

Навън той продължил: 

- Виж тези прекрасни цветя! Дълги години аз се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях.

Бъди като цвете, разкривай сърцето и душата си на хората бавно и незабележимо! 

Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака." Конфуций