Лазаровден и неговата традиционна обредност...

Типичен за Лазаровден е моминският обичай „Лазаруване”, чрез който се осъществява нов етап от социализацията на младите момичета. Цялостното протичане на ритуала обхваща периода от началото на Постите до Великден.

Подготовката за обичая започва от Свети Четирисe (календарно стои най-близо до пролетното равноденствие). Изпълняват се обреди от моми на пред-женитбена възраст.

В празничен ден момите се събират на групи и с помощта на по-възрастна жена (която вече е лазарувала) разучават песни и танци (игри). Предварително се избира водач (боенец, буенек, буянец) на групата, която ще предвожда лазарското хоро (буйно несключено хоро на песен, което се играе през Великденските пости).

Боенецът води хорото (моминската верига) със ситна стъпка в дясна посока. Обредните лица в обичая са: боенец и булка:

Боенец е мома, облечена в мъжка риза, препасана с кован колан и пафти, с разпуснати коси и калпак, закичен с цветя, многобройни нанизи от монети на врата и, с окачени на кръста многоцветни кърпи, с дървена сабя, брадва или върбова пръчка.

Булката е 8-10 годишно момиче, облечено с булчински дрехи и забулена с червена кърпа. Двете обредни лица се хващат като младоженец и невеста. Останалите моми пеят, разделени на две редици една срещу друга, а между тях боенеца и булката играят със ситни стъпки разминавайки се.

Друга важна част от обредно-празничната система на моминските пролетни практики и игри на Лазаровден е „Кумичене” или „Кумичкане” – целта на обичая е да се избере кума, кръсница (водачка) на лазарувалите моми. Обредът се изпълнява край река, на която всяка мома носи свое венче и омесения предварително хляб. Венчетата (и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и) се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща. Изпълнява се, след като лазарските групи са обиколили цялото землище.

Участието в лазаруването, както и в останалите пролетни момински обичаи, се смята за задължително за всяко момиче. Според народното схващане само мома, която е лазарувала, може да се момее, т.е. да очаква сватове и да се омъжи.

Лазаруването и Лазаровден като цяло носят в себе си посланието, че на обредно равнище се утвърждава един нов етап от социалния преход в групата на девойките, който върви успоредно и с процеса (прехода - опозицията) зима – пролет в времевия годишен цикъл.