сряда, 11 април 2018 г.

Притча за хората и цветята...

"Учителю, какво трябва да направя, за да не се чувствам вечно недоволен и сърдит? Едни хора говорят прекалено много, други са невежи. Трети – равнодушни. Мразя лъжците и се дразня от клеветниците.
– Ами живей като цветята! – отговорил учителят.
– Какво означава да живея като цветята? – попитал ученикът.
– Погледни внимателно тези цветя – продължил учителят, сочейки туфа перуники в градината. 
– Те се раждат върху тор, но са чисти и ухаят. Извличат от вонящата пръст всичко полезно и здравословно за тях, но не позволяват на киселата почва да накърни свежестта на листенцата им. 
Редно е да се тревожиш от собствените си грехове, но не бива да допускаш чуждите пороци да те притесняват. Техните недостатъци са си техни, не твои. А след като не са твои, няма причина да се безпокоиш. 
Затова упражнявай умението да отхвърляш всичко лошо, идващо отвън. Това означава да живееш като цветята."

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.