Показват се публикациите с етикет вярвания. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет вярвания. Показване на всички публикации

четвъртък, 5 декември 2013 г.

Тайнството на Свети Никола...

На 6 декември се посреща Никулден, Свети Никола, Рибен свети Никола – зимен християнски празник в чест на св. Николай Чудотворец. Според поверието на св. Никола при подялбата на света се паднали моретата, реките, езерата. Народната традиция го възприема за господар на подводния свят, покровител на рибарите и моряците. На този ден се слага край на есенно-зимния риболов. 
Уловът се принася в жертва на светеца. За празничната трапеза се приготвя риба, която жените внимателно почистват от люспите. Защото, ако падне на земята люспа и човек стъпи там, той се разболява и умира. Шаранът се смята за слуга на св. Никола. Затова на Никулден се прави рибник (опечен най-често шаран в тесто), от който се раздава за здраве и успешен улов. Коста от главата на рибата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести. 
На обредната трапеза се поставя: хляб – боговица, никулденски кравай, варена царевица, жито, постни сарми. Най-възрастната жена прекадява трапезата, а стопанина вдига хляба и го разчупва, символизирайки високото израстване на посевите. Никулден е празничният ден, който бележи началото на истинската зима и се почита и като покровител на зимните студове и вихрушки: „Днес му е денят, утре му е снегът.” Ако на този ден времето е студено, реколтата ще е богата, а пригърми ли, ще е глад и скъпотия. Вероятно под влияние на житието на светеца в обредността на Никулден се явяват някои женитбени елементи. Момите за женене ходят на църква и поднасят цветя и дарове пред иконата на св. Никола. На последното празнично хоро за деня се ловят само моми в предженитбена възраст. Св. Никола се възприема и като покровител на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. Известни са и различни варианти на мъжки чествания на Никулден, в които се открива влиянието на мъжките посветителни обреди – участие само на мъже - главната ритуална роля се отрежда на най-възрастните. Така те установяват връзка с починалите предци покровители, а чрез тях и със света на мъртвите. В някои части на страната вечерта срещу празника се наименува „първа кадена вечеря”, посветена на анонимния домашен покровител. Покровителството на св. Никола се търси и при освещаване на нова къща. Св. Никола е патрон на търговци, кираджии, ловджии. Честването му се отбелязва с курбан. Народният култ към светеца разкрива митологичната натовареност на неговия образ –  отъждествен с отвъдното, със света на мъртвите. Св. Никола може да се приеме като един вид наследник на предхристиянските (езическите) божества на подземния свят на мъртвите прадеди, живителната влага и плодородието.

петък, 29 ноември 2013 г.

Андревден или Мечкинден...

На 30 ноември се посреща Св. Апостол Андрей Първозвани, Андревден, Андрювден. Народът свързва празника с представата, че от него денят започва да се уголемява колкото просено зърно, а Слънцето да помръдва като пиле в яйце. Вярва се, че „Андрей прогонва зимата и дългите нощи”. Денят се свързва и с почитта към житото. 
В народностните представи, житото (житните култури) е символ на плодородието, раждането и развитието на живота. За да наедрява реколтата на празника се варят зърната на царевица, жито, леща, боб, ечемик. От сварените зърна всички домашни хапват и хвърлят в комина, за да расте високо и богато реколтата. В Северна България св. Андрей се почита и като господар на мечките. Според легенда светецът, който единствен от апостолите нямал празник, възседнал мечка и отишъл при Господ. Той му рекъл: „Който тебе не празнува, да го язди мечка”. От тогава се почита и като Мечкинден, имащ предпазваща функция. От обредното коливо се дава на животното и се нарича: „На ти, мечко, варен кукуруз, за да не ядеш суровия, да не посягаш на човеци и стока”.  В българската народна традиция на мечката е кръстена и специална билка – 
„Подбел“, „Меча лапа“ или „Меча стъпка“. Народните вярвания определят мечката като символ на плодородието и майчинството. В Северна България св. Андрей се почита и като господар на мечките. В народната медицина мечата лапа се употребява при бронхити, бронхиална астма, кожни обриви, ревматизъм, нередовна и болезнена менструация. С отвари и настойки от листата на подбела се лекуват ларингити. Билката се прилага и за лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт.