Андревден или Мечкинден...

На 30 ноември се посреща Св. Апостол Андрей Първозвани, Андревден, Андрювден. Народът свързва празника с представата, че от него денят започва да се уголемява колкото просено зърно, а Слънцето да помръдва като пиле в яйце. Вярва се, че „Андрей прогонва зимата и дългите нощи”. Денят се свързва и с почитта към житото. 

В народностните представи, житото (житните култури) е символ на плодородието, раждането и развитието на живота. За да наедрява реколтата на празника се варят зърната на царевица, жито, леща, боб, ечемик. От сварените зърна всички домашни хапват и хвърлят в комина, за да расте високо и богато реколтата. В Северна България св. Андрей се почита и като господар на мечките. Според легенда светецът, който единствен от апостолите нямал празник, възседнал мечка и отишъл при Господ. Той му рекъл: „Който тебе не празнува, да го язди мечка”. От тогава се почита и като Мечкинден, имащ предпазваща функция. От обредното коливо се дава на животното и се нарича: „На ти, мечко, варен кукуруз, за да не ядеш суровия, да не посягаш на човеци и стока”.  В българската народна традиция на мечката е кръстена и специална билка – 

„Подбел“, „Меча лапа“ или „Меча стъпка“. Народните вярвания определят мечката като символ на плодородието и майчинството. В Северна България св. Андрей се почита и като господар на мечките. В народната медицина мечата лапа се употребява при бронхити, бронхиална астма, кожни обриви, ревматизъм, нередовна и болезнена менструация. С отвари и настойки от листата на подбела се лекуват ларингити. Билката се прилага и за лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт.

Свети Мина и народните вярвания...

На 11 ноември  е празник в чест на християнския светец Мина от Египет. В традиционните представи св. Мина се възприема като покровител на семейството, сираците и бездомните, пазител на пътуващите на дълъг

път, воините, лечителите и знахарите. 

Светецът закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата му да са живи и здрави, за радост и благополучие в дома. Св. Мина помага при беди, тежки болести и кражби. 

Светецът подпомага решаването на трудни житейски ситуации и въпроси, спомага за намирането на душевен покой и баланс. В района на гр. Сливен светецът се смята за митичен повелител на чумата. В деня на неговия празник жените приготвят и раздават обредни питки, намазани с мед, “защото Св. Мина единствен успял да залови и заключи болестта”. В отделни селища в Пиринско светецът се тачи като господар на епилепсията и на други “лоши болести”. По стар обичай болните дават в православния храм курбан на светеца, окичват иконите му с различни подаръци (ризи, кърпи) и с цветя, за да “пропъди всички болести далеч от селото”. 

Според народните вярвания денят се свързва с „Вълчите празници” – времето до Коледа, през което вълците бесуват. Вълкът в народностните представи се осмисля като демонично животно, като творение на дявола според дуалистичните легенди, тъй като представлява реална опасност за дома и стопанството, за овчарите и техните стада и той трябва да бъде умилостивен. А неговият покровител трябва да бъде уважен. В този период хората довършват всички започнати ремонти, поправят огради и запушват процепите, през които може да се промъкнат караконджули и други зли сили.

Източници: “Свети Мина в календарната традиция на балканските народи.”, Рачко Попов; „Български светци и празници“, Лилия Старева.

Архангеловден...

На 8 ноември се посреща Архангеловден, Рангеловден, Рангел – празник в чест на Архангел Михаил, един от седемте ангели - русокоси момци, облечени в позлатени ризи с криле на рамене, създадени от Бог, за да бъдат негови слуги. Според народното вярване св. Архангел е божият наместник, който прекъсва земния път на всеки човек. Светецът се отъждествява с тъмните небесни сили. 

Иконографията го изобразява с копие в ръка, тъпчещ дявола с краката си. В традицията Архангел Михаил се възприема като един от шестимата братя юнаци, които си поделили света. При делбата на него му се паднали душите на хората, които той изважда и ги повежда към преизподнята. Хората вярват, че ако светеца застане до главата на болния, той ще умре, ако застане до краката му – ще оздравее. Смята се, че св. Рангел е милостив и състрадателен към бедните и онеправданите. 

Той моли Бог за душите на сиромаси, за да не останат сирачета децата им. В чест на светеца се коли курбан и се приготвят обредни хлябове. Събота преди празника се прави Рангелова Задушница, която се смята за една от най-големите през годината. 

На Архангеловден се отслужва тържествена литургия в православните храмове, след което започват гостуванията у именниците. Традиционната празнична трапеза включва обреден хляб, червено вино и овче месо. На Архангеловден се коли курбан в чест на светеца. 

Жените приготвят и раздават на близки и познати обредните хлябове, наричани Рангелов или Господьов хляб. Пластичната им украса е близка до тази за помен или погребение. Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, се освещава. Хлябът се полива ритуално с вино от стопанина за плодородие и берекет през годината. Стопанката събира в шепите си виното и го пръска навред из къщата, като благославя: „Свети Архангеле, Свети Никола и всички светии, помогнете ни, почитаме ви и на кръст колач сечем да се роди жито до пояс! Сега с шо можахме, а догодина с шо искаме! Сега с паница, а догодина с бакъра!“ После ритуално разчупва хляба и дава на всеки къшей. Той се поема с две ръце и се изрича благослов: „Колкото зърно в комата, толкова купни и здраве в дома! Амин!“.

Архангелова Задушница...

В първата събота преди Архангеловден се посреща Архангеловата Задушница. Тя е една от трите най-големи задушници през годината, наречени „Велики Задушници“. 

Денят символно е натоварен с християнското вярване в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите. По традиция на Задушница се посещават гробовете на близки и познати. Почистват се, прекадяват се с тамян и се поставят цветя. Тамянът се свързва с чистата душевна молитва, а цветята с добродетелите на починалия. Най-възрастната жена прелива гроба с червено вино, символ на христовата кръв. Върху гроба се пали свещ, която се отъждествява с християнска вяра, а нейният пламък с безсмъртието на душата. 

На Архангелова задушница, както на всеки друг помен, се раздават обредни хлябове, сладкиши, бонбони, плодове, варено месо, вино и ракия. Поменът е един вид преклонение и спомен на живите за починалите.

Димитровден и неговата символика...

На 26 октомври се посреща Димитровден, Митровден – християнски празник в чест на свети великомъченик Димитрий Солунски, загинал за вярата. В традицията този ден бележи началото на зимния период в годишния календарен цикъл. Вярва се, че през нощта срещу Димитровден „небето се отваря” и идва зимата. Народна поговорка гласи: „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зимата“ и „Дойде ли му денят, идва му и снегът“. Покровителят на студа донася снега посредством своя червен кон, разтръсквайки бялата си брада. За свети Димитър в българския фолклор се казва: „дедо Димитър разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипва първия сняг“. 

Като предвестник на мрака, зимата и лошото време той се свързва и с отвъдния свят на мъртвите. Народът го възприема като по-голям брат близнак на св. Георги, а по-някога и като брат на св. Архангел Михаил, който „притежава” душите на мъртвите. На този ден се извършват гадания за времето през зимата, за плодородието, за здраве и берекет. Ако овцете спят скупчени, кучето се е свило на кълбо, а месечината е пълна, то зимата ще е дълга и люта. 

В Родопите е възприет обичая да се броят от този ден шест дни, по които се гадае, какво ще е времето през идващите шест месеца (това е характерно и за българските мюсюлмани – те наричат празника „Касъм“ – т.е. „Предел“). По Троянския край на този ден по първия гост в дома се гадае за идващата година: ако е добър стопанин и имотен човек, годината ще е спорна и плодовита. От днеска започва и т.нар. „циганско лято”, продължаващо 12 дни. 

С Димитровден се отбелязва и краят на селскостопанските дейности: със селски сборове, хора и песни. 

На обредната трапеза задължително трябва да има ракия и вино, 

а традиционните гозби са: пита с ябълки, яхния от петел и курбан от овче месо. Готви се петел за именника или кокошка за именницата. Вярва се, че през нощта срещу празника небесните сили посочват мястото на заровено имане.

Източници: „Светците в българския народен календар“, Рачко Попов и „Народна вяра и религиозни обичаи“ – В: Избрани произведения. Т.1, Димитър Маринов