На 30 ноември се посреща Св. Апостол Андрей
Първозвани, Андревден, Андрювден. Народът свързва празника с представата, че от
него денят започва да се уголемява колкото просено зърно, а Слънцето да
помръдва като пиле в яйце. Вярва се, че „Андрей прогонва зимата и дългите
нощи”. Денят се свързва и с почитта към житото.
В народностните представи, житото (житните култури) е символ на плодородието, раждането
и развитието на живота. За да наедрява реколтата на празника се варят зърната
на царевица, жито, леща, боб, ечемик. От сварените зърна всички домашни хапват
и хвърлят в комина, за да расте високо и богато реколтата. В Северна България
св. Андрей се почита и като господар на мечките. Според легенда светецът, който
единствен от апостолите нямал празник, възседнал мечка и отишъл при Господ. Той му рекъл: „Който тебе не
празнува, да го язди мечка”. От тогава се почита и като Мечкинден, имащ
предпазваща функция. От обредното коливо се дава на животното и се нарича: „На
ти, мечко, варен кукуруз, за да не ядеш суровия, да не посягаш на човеци и
стока”. В българската народна традиция
на мечката е кръстена и специална билка – 
„Подбел“, „Меча лапа“ или „Меча
стъпка“. Народните вярвания определят мечката като символ на плодородието и
майчинството. В Северна България св. Андрей се почита и като господар на мечките.
В народната медицина мечата лапа се употребява при бронхити, бронхиална астма,
кожни обриви, ревматизъм, нередовна и болезнена менструация. С отвари и
настойки от листата на подбела се лекуват ларингити. Билката се прилага и за
лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.