Лечебните свойства на слънчогледа...

Слънчогледът се прилага при стомашно-чревни проблеми и има темературопонижаващо действие. Притежава и имуностимулиращи свойства. Само шепа слънчогледово семе е в състояние, както да ни засити, така и да снабди организма ни със значително количество витамин C, магнезий, селен, протеини, мед, фолиева киселина, желязо и цинк. 

Слънчогледовото семе е богат източник на витамин Е, който е основният мастноразтворим антиоксидант в човешкото тяло. Магнезият, съдържащ се в слънчогледа, облекчава симптомите на астма, понижава високото кръвно налягане, предпазва от мигренозни пристъпи и намалява риска от инсулт и инфаркт. 

Магнезият балансира действието на калция в нашия организъм, като по този начин поддържа стабилен мускулен тонус и нервна система. Той е необходим и за поддържане на здравето на двигателния апарат и енергизирането на организма. Слънчогледовото семе е богато на протеини, които осигуряват аминокиселини, нужни за растежа и възстановяването на тъканите. 

Източници: http://www.pharmacy-bg.com/herbs/slunchogled.html иhttp://revita.bg/

"Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа. И ако вие не обръщате внимание на душата си, тогава на какво ще обърнете внимание?! 

Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душите на другите хора? Кое можете да обичате в другите хора? Душата. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му." Петър Дънов

Маточината - билката на спокойствието...

Маточината е позната и ценна още от древността. Авицена я препоръчва заради свойството й да стимулира позитивните чувства и нагласи. Някои арабски автори я смятат за полезна при лечение на меланхолия и сърдечни заболявания.

 

Маточината или Melissa officinalis съдържа специфични вещества, които имат спазмолитичен ефект върху хранителната и дихателната система на човешкия организъм. В състава на етеричното й масло влизат още витамин С, керотин, органични киселини и флавоноиди. Последните са полезни за организма, тъй като се борят срещу свободните радикали в него, подсилват имунната система и имат антиоксидантно действие. 

Благодарение на етеричното масло маточината има специфичен аромат на лимон и мента, а заради формата на листенцата и мириса им често е бъркана с ментата. 

Маточината помага срещу вирусни инфекции, остри кашлици и обилно потене; потиска гаденето и стимулира апетита. Според народните лечители, ароматното растение цери високо кръвно, премахва шума в ушите, препоръчва се срещу нередовна менструация. Някои използват маточината и за лечението на косопад и оплешивяване.

Хидроалкохолният екстракт от билката проявява седативен ефект върху централната нервната система и действа като успокоително. Лековитото растение оказва благотворно въздействие върху неврози, ускорен пулс и мигрена. Под формата на крем лекува гъбички, бактериални и екземни инфекции. С маточина може да се жабурите, ако страдате от възпалени венци или имате лош дъх.

Билката се приема под формата на чай, с който се прави гаргара или се пие вечер за здрав и спокоен сън. Чаят от маточина успокоява, повишава концентрацията и активността, прогонва тревогата и раздразнението.

“Истинското щастие не зависи от никое 

същество, от никакъв външен предмет. То зависи само от нас !” Далай Лама

„Всеки ден трябва да протягаш ръка и да докосваш някого. Хората обичат човешкото

 докосване – нечия ръка, топла прегръдка или просто приятелско потупване по рамото.”
Хорас Браун

"Когато си изпълнен с любов отвътре, всяко цвете е ароматно, всеки ден кипи от живот и

 всеки момент е изпълнен с възможности." Хемал Радиа

"Ако погледнеш по правилния начин, може

 да видиш, че целият свят е градина." Франсис Ходжсън Бърнет

Истинската щедрост се изразява в умението да бъдем
чувствителни към нуждите на околните и с каквото
разполагаме, навреме да им помогнем.

Можем да дадем от времето си.
Можем да дадем търпението и състрадателността си.
Можем да споделим смеха и радостта си.
А можем да дадем и искреното си приятелство.

Петър Дънов и билките...

Ето какво казва той за болестите и билките:

„…Болестта не е създадена от Бога. Човек сам създава условията за болестта и сам става болен, значи, че и сам трябва да се лекува.

Ако страдаш белодробно, Бог ще те изпрати при Тинтявата. Ако кашляш, ще те изпрати при Черния пипер. Ако нямаш вяра, ще те изпрати при Зелето. Ако страдаш от безлюбие, ще се изпрати при Хляба. Тук на планината, ако нещо ви заболи стомах, може да си сварите чай от листата на Ягодите, или чай от Боровинки. В боровинките силата е в червения цвят и понеже растат доста нависоко, съдържат много прана.

Церовете това са последното нещо, което човек трябва да употребява. За кашлица пийте Равнец. Лятно време събирайте всички равнец, бял и жълт, синя Тинтява, Мащерка, зелени листа от Ягода, дребна Лай-лай кучка. Те са магнетични растения и лековити.

Ще си направите цяла аптека от стъклени шишета и в тях ще затворите изсушените листа и цветове, ще ги похлюпите и ще ги оставите малко на Слънце, да приемат още енергия от Слънцето. Не ги туряйте на влажни места….“

из „Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа”, Петър Дънов

Медът в народната традиция...

В традиционните български представи, медът се възприема като благословен от Бога природен дар (небесна божествена храна), еликсир на живота и символ на безсмъртието. Това схващане му отрежда важно място в празнично-обредните действия на нашия народ. Като централен символ в магическите действия по омилостивяване и отпъждане на болести и самодиви.

С мед се намазват обредните хлябове за новородено, сватбените меденци, месени в домовете на младоженците. Еликсирът се използва и за намазване на вратата и прага на младата невеста при влизане в новия си дом.

С мед баячки и лечителки развалят лоши магии и уроки с думите: „Да, Ви върви животът по мед и масло“.

Пчелата се смята, че е благословено от Бога насекомо което създава меда и се отъждествява с ефира, небето и слънцето. 

В християнската митология се разглежда като помощник на Господ.

"Аз искам слънце цял живот да имам и дланите ми винаги да парят, 

да нося дъх на слънце негасимо и буйно да горя да не догарям" Петя Дубарова

Съвети за цяр...

При церене с ароматни треви и растения баба Ванга, препоръчва на хората да се поливат с вода, в която са сварени билките, защото лечебното им въздействие тогава е най-силно и най-добре прониква през кожата на тялото. 

Тя смята, че прекаленото вземане на лекарства е вредно, защото те затварят вратата, през която трябва да влезе природата чрез тайнството на билките и да възстанови нарушеното равновесие...

Баба Ванга казва: „Не признавам лечение, при което трябва да се пият по 20-30 билки наведнъж. Понякога хората изпиват по цели чували от различни растения, а ефектът е малък. Аз препоръчвам за дадена болест само по една билка или само едно лечебно средство, за да знае човек от какво се е лекувал или от какво си е навредил. 

Работата е там, да се открие точно за коя болка коя билка помага. Аз не твърдя, че съм голям билкар, на мене тези билки ми се казват…”

Източник: http://vanga.eu/prescriptions/

Според българските народни вярвания Ябълката е символ на плодородие и плодовитост, на хубост и здраве, на любов и семейно щастие...

Много често в песенния фолклор българската мома се сравнява по-хубост с сочна червена ябълка. Червената ябълка се асоциира с репродуциращата („Ябълка си род родила, от рода се поломила“) функция на жената и нейните деца. В знак на любов момък и мома си разменят ябълка.

Младоженците изяждат ябълка след венчаването си, за да имат деца. Отбулването на невестата става при ябълково дърво – символ на световното дърво на живота, върху което се мята булото. За децата, чиито майки са яли по една ябълка дневно по време на бременността, съществува по-малък риск да се разболеят от астма.

В гръцката митология ябълките се свързват с Асклепиос – Бога лечител. По време на Средновековието, лекарите са установили, че проблеми в червата, белите дробове и нервната система могат да бъдат облекчени чрез консумирането на сготвени ябълки.

Благодарение на благоприятните ефекти върху храносмилането, ябълките се консумират след хранене. Ябълките са богати на флавоноиди, които помагат за предотвратяването на растежа на раковите клетки при рак на простатата. Тъй като обвивката на ябълките съдържа и кварцетин, смята се, че те са много полезни при борбата с болестта на Алцхаймер.

Плодовете съдържат също калций, който е от съществено значение за здрави кости и зъби. 

Проучванията показват, че хората, които консумират 5 ябълки седмично, са по-малко склонни да бъдат засегнати от астма. Ябълките помагат дори за загуба на тегло – консумирането на 3 ябълки дневно ще помогне за бързо отслабване. 

Благодарение на пектина и полифенолите ябълките могат да понижат нивото на лошия холестерол в кръвта.

Малината - капчица сладост, събрала в себе си чудодейни лечебни сили и свойства…

Малините имат специфичен аромат и приятен сладко-кисел вкус. На цвят могат да са червени, жълти, бледорозови или черни, в зависимост от сорта. 

Плодът е с ниско съдържание на калории и наситени мазнини, но е богат източник на фибри и антиоксиданти. Малината е позната от древни времена като целебно средство. 

В традиционната източна медицина е основен компонент в отварите при безплодие, полова слабост и неврастения. Хипократ предписвал чай от малини за предизвикване на обилно изпотяване.

В българската народна медицина плодовете на малината в прясно, изсушено или течно състояние (сироп) се използват като тонизиращо подкрепително витаминозно средство. Листата на плода се употребяват при диария, киселини в стомаха, стомашни и чревни болки, при продължителна и болезнена менструация, главоболие и простуда. Запарка от листа се препоръчва за гаргара при възпаление на венците и гърлото. Продължителният цъфтеж на малиновите цветчета, определя растението като медоносно.

Плодовете имат високи нива на елагова киселина (танин), кверцетин, салицилова киселина, катехини и други антиоксиданти. Те са и добър източник на витамин C – мощен естествен антиоксидант. Плодовете съдържат големи количества минерали: калий, манган, мед, желязо и магнезий. Тези ароматни и много вкусни плодове са богати и на витамини от група В и витамин К. Съдържат също така ниацин, рибофлавин и фолиева киселина, които подпомагат организма в преработката на въглехидратите, мазнините и протеините.

“Храната, водата, светлината, въздухът, сладката дума, обмяната с добрите хора –

 това ще бъдат лекарствата ви за в бъдеще.” Петър Дънов

Червената боровинка – вкусено и витаминозно природно изкушение…

Червената боровинка - Vaccinium vitis-idaea L. („кокази“, „кокоз“, „суница“ или „червена брусарица“) е нисък многогодишен вечнозелен храст. У нас той може да се намери по каменливи поляни и в иглолистни гори. 

Среща се в териториите на Средна и Западна Стара планина, Западни и Средни Родопи, Рила, Витоша, Пирин и Беласица.

Червената боровинка е добър източник на важните за метаболизма в човешкия организъм - Омега-3 мастни киселини и Oмега-6 (участва в строежа/състава на клетъчните и ядрените мембрани на клетките). Плодът е богат на витамини, микроелементи, минерали, дъбилни вещества и флавоноиди, каротеноиди и фитостероли.

Червените боровинки са мощен антиоксидант и притежават антисептични свойства. Сокът им съдържа високомолекулния химичен компонент NDM (non-dializable material), който е способен да инхибира образуването на зъбни плаки от бактерията Streptococcus mutans, причинител на зъбния кариес. 

Листата на боровинковият храст се използват при възпаление и камъни в пикочните пътища.

В кулинарията плодовете на червената боровинка се ползват за приготвянето на фини/нежени сосове и маринати, чудесно се вписват при овкусяването/печенето на различни меса и дивеч. Малките червени плодчета придават на сладкишите незабравим вкус и доставят наслада на сетивата на този, които ги опитва…

От набраните на Еньовден билки се вият китки, които се наричат на всеки член от семейството, и ги оставят през нощта навън. Сутринта гледат китката дали се е запазила свежа, или е повехнала - по това гадаят за здравето на съответния човек.

Тези еньови китки се изсушават и се пазят за лек през годината на семейството.

От растенията набрани на празника се увива големия еньов венец и всички домашни минават три пъти през него, за да бъдат здрави, да живеят дълго и честито.

Еньовчето (Galium verum) е дребно горско цвете, което притежава особени лечебни и магически свойства по Еньовден...

Според народното поверие еньовчето е лековита вълшебна билка и има апотропейна (предпазваща) сила от самодиви, змейове и различни болести. Билката се възприема за цвете на здравето и дълголетието. Еньовчето притежава отводняващо и противотуморно действие. Цъфти от май до юни.

В народната медицина се използва надземната част, брана по време на цъфтежа. Мария Требен в своята книга ”Здраве от аптеката на господ“ препоръчва еньовче при заболяване на щитовидната жлеза. Тази билка според авторката притежава пикочогонно и спазмолитични действия. Използва се за терапия на депресии и снемане на нервното напрежение.

Еньовчето сплетено заедно с другите ароматни треви и растения, събрани по Еньовден, образуват „еньовата китка или венец”. 

С тях се кичат момците и момите, които посрещат изгрева на слънцето на Еньовден. Тези магически празнични атрибути се пазят през цялата година за здраве и лек.

На 24 юни се празнува Еньовден, Св. Иван Летни - християнски празник с който църквата отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител...

В основата на празника стои култът към Слънцето – всяка година на Еньовден слънцето „играе”, когато се появява на хоризонта. Всички наблюдават изгрева и следят сенките си. Ако са цели, ще бъдат здрави и щастливи. Преди да поеме пътя към зимата, слънцето спира да си „почине” и, окъпано в бистрата жива вода, рано сутринта на Еньовден се прощава с този свят до година, до амина. 

За сбогуване с тазгодишното слънце всички стават по-първи петли, да посрещнат новият ден, да приветстват изгрева и да усетят лековитата сила на слънчевите лъчи и еньовата роса.

В традиционната култура се среща поверието, че на Еньовден свети Еньо „облича кожуха и отива да донесе зима”. До този ден кукувицата кука само, т.е. от днес нататък вече лятото си отива. 

По време на празника се палят обредни огньове по високите места около селото, на селския мегдан или по поляните в гората. Този земен огън се явява обреден еквивалент на небесния огън, т.е. на Слънцето и слънчевите лъчи, целящ продължаване на жизнената му сила. Запалените огньове се прескачат за здраве и прогонване на инсекти, т.е. на всякакви гадинки и вредни за човека твари.

Народът в традиционната култура нарежда св. Иван Летни сред светците градушкари. За предпазването от градушка на този ден не се подхваща никаква работа. 

Същата насоченост имат и еньовите обредни обхождания в кръг на селските землища и водоизточници, при които кръгът наподобява кръговото завъртане на Слънцето.