Според българските народни вярвания Ябълката е символ на плодородие и плодовитост, на хубост и здраве, на любов и семейно щастие...

Много често в песенния фолклор българската мома се сравнява по-хубост с сочна червена ябълка. Червената ябълка се асоциира с репродуциращата („Ябълка си род родила, от рода се поломила“) функция на жената и нейните деца. В знак на любов момък и мома си разменят ябълка.

Младоженците изяждат ябълка след венчаването си, за да имат деца. Отбулването на невестата става при ябълково дърво – символ на световното дърво на живота, върху което се мята булото. За децата, чиито майки са яли по една ябълка дневно по време на бременността, съществува по-малък риск да се разболеят от астма.

В гръцката митология ябълките се свързват с Асклепиос – Бога лечител. По време на Средновековието, лекарите са установили, че проблеми в червата, белите дробове и нервната система могат да бъдат облекчени чрез консумирането на сготвени ябълки.

Благодарение на благоприятните ефекти върху храносмилането, ябълките се консумират след хранене. Ябълките са богати на флавоноиди, които помагат за предотвратяването на растежа на раковите клетки при рак на простатата. Тъй като обвивката на ябълките съдържа и кварцетин, смята се, че те са много полезни при борбата с болестта на Алцхаймер.

Плодовете съдържат също калций, който е от съществено значение за здрави кости и зъби. 

Проучванията показват, че хората, които консумират 5 ябълки седмично, са по-малко склонни да бъдат засегнати от астма. Ябълките помагат дори за загуба на тегло – консумирането на 3 ябълки дневно ще помогне за бързо отслабване. 

Благодарение на пектина и полифенолите ябълките могат да понижат нивото на лошия холестерол в кръвта.

Малината - капчица сладост, събрала в себе си чудодейни лечебни сили и свойства…

Малините имат специфичен аромат и приятен сладко-кисел вкус. На цвят могат да са червени, жълти, бледорозови или черни, в зависимост от сорта. 

Плодът е с ниско съдържание на калории и наситени мазнини, но е богат източник на фибри и антиоксиданти. Малината е позната от древни времена като целебно средство. 

В традиционната източна медицина е основен компонент в отварите при безплодие, полова слабост и неврастения. Хипократ предписвал чай от малини за предизвикване на обилно изпотяване.

В българската народна медицина плодовете на малината в прясно, изсушено или течно състояние (сироп) се използват като тонизиращо подкрепително витаминозно средство. Листата на плода се употребяват при диария, киселини в стомаха, стомашни и чревни болки, при продължителна и болезнена менструация, главоболие и простуда. Запарка от листа се препоръчва за гаргара при възпаление на венците и гърлото. Продължителният цъфтеж на малиновите цветчета, определя растението като медоносно.

Плодовете имат високи нива на елагова киселина (танин), кверцетин, салицилова киселина, катехини и други антиоксиданти. Те са и добър източник на витамин C – мощен естествен антиоксидант. Плодовете съдържат големи количества минерали: калий, манган, мед, желязо и магнезий. Тези ароматни и много вкусни плодове са богати и на витамини от група В и витамин К. Съдържат също така ниацин, рибофлавин и фолиева киселина, които подпомагат организма в преработката на въглехидратите, мазнините и протеините.

“Храната, водата, светлината, въздухът, сладката дума, обмяната с добрите хора –

 това ще бъдат лекарствата ви за в бъдеще.” Петър Дънов

Червената боровинка – вкусено и витаминозно природно изкушение…

Червената боровинка - Vaccinium vitis-idaea L. („кокази“, „кокоз“, „суница“ или „червена брусарица“) е нисък многогодишен вечнозелен храст. У нас той може да се намери по каменливи поляни и в иглолистни гори. 

Среща се в териториите на Средна и Западна Стара планина, Западни и Средни Родопи, Рила, Витоша, Пирин и Беласица.

Червената боровинка е добър източник на важните за метаболизма в човешкия организъм - Омега-3 мастни киселини и Oмега-6 (участва в строежа/състава на клетъчните и ядрените мембрани на клетките). Плодът е богат на витамини, микроелементи, минерали, дъбилни вещества и флавоноиди, каротеноиди и фитостероли.

Червените боровинки са мощен антиоксидант и притежават антисептични свойства. Сокът им съдържа високомолекулния химичен компонент NDM (non-dializable material), който е способен да инхибира образуването на зъбни плаки от бактерията Streptococcus mutans, причинител на зъбния кариес. 

Листата на боровинковият храст се използват при възпаление и камъни в пикочните пътища.

В кулинарията плодовете на червената боровинка се ползват за приготвянето на фини/нежени сосове и маринати, чудесно се вписват при овкусяването/печенето на различни меса и дивеч. Малките червени плодчета придават на сладкишите незабравим вкус и доставят наслада на сетивата на този, които ги опитва…

От набраните на Еньовден билки се вият китки, които се наричат на всеки член от семейството, и ги оставят през нощта навън. Сутринта гледат китката дали се е запазила свежа, или е повехнала - по това гадаят за здравето на съответния човек.

Тези еньови китки се изсушават и се пазят за лек през годината на семейството.

От растенията набрани на празника се увива големия еньов венец и всички домашни минават три пъти през него, за да бъдат здрави, да живеят дълго и честито.

Еньовчето (Galium verum) е дребно горско цвете, което притежава особени лечебни и магически свойства по Еньовден...

Според народното поверие еньовчето е лековита вълшебна билка и има апотропейна (предпазваща) сила от самодиви, змейове и различни болести. Билката се възприема за цвете на здравето и дълголетието. Еньовчето притежава отводняващо и противотуморно действие. Цъфти от май до юни.

В народната медицина се използва надземната част, брана по време на цъфтежа. Мария Требен в своята книга ”Здраве от аптеката на господ“ препоръчва еньовче при заболяване на щитовидната жлеза. Тази билка според авторката притежава пикочогонно и спазмолитични действия. Използва се за терапия на депресии и снемане на нервното напрежение.

Еньовчето сплетено заедно с другите ароматни треви и растения, събрани по Еньовден, образуват „еньовата китка или венец”. 

С тях се кичат момците и момите, които посрещат изгрева на слънцето на Еньовден. Тези магически празнични атрибути се пазят през цялата година за здраве и лек.

На 24 юни се празнува Еньовден, Св. Иван Летни - християнски празник с който църквата отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител...

В основата на празника стои култът към Слънцето – всяка година на Еньовден слънцето „играе”, когато се появява на хоризонта. Всички наблюдават изгрева и следят сенките си. Ако са цели, ще бъдат здрави и щастливи. Преди да поеме пътя към зимата, слънцето спира да си „почине” и, окъпано в бистрата жива вода, рано сутринта на Еньовден се прощава с този свят до година, до амина. 

За сбогуване с тазгодишното слънце всички стават по-първи петли, да посрещнат новият ден, да приветстват изгрева и да усетят лековитата сила на слънчевите лъчи и еньовата роса.

В традиционната култура се среща поверието, че на Еньовден свети Еньо „облича кожуха и отива да донесе зима”. До този ден кукувицата кука само, т.е. от днес нататък вече лятото си отива. 

По време на празника се палят обредни огньове по високите места около селото, на селския мегдан или по поляните в гората. Този земен огън се явява обреден еквивалент на небесния огън, т.е. на Слънцето и слънчевите лъчи, целящ продължаване на жизнената му сила. Запалените огньове се прескачат за здраве и прогонване на инсекти, т.е. на всякакви гадинки и вредни за човека твари.

Народът в традиционната култура нарежда св. Иван Летни сред светците градушкари. За предпазването от градушка на този ден не се подхваща никаква работа. 

Същата насоченост имат и еньовите обредни обхождания в кръг на селските землища и водоизточници, при които кръгът наподобява кръговото завъртане на Слънцето.

Срещу Еньовден звездите „слизат на земята” и омайват тревите и цветята, придавайки им магическа целебна сила...

Самият ден и особено нощта срещу празника се смята, че е времето, когато се нарушават пространствените и времеви граници между горния и долния свят, когато действат различни свръхестествени същества и демони – самодиви, вампири, паднали от небето змейове.

Нощта срещу Еньовден до изгрев слънце е благоприятна и за всякакви магии и заклинания. Тогава магьосниците крадат чуждото плодородие, „мамейки” с магически действия житото по нивите, млякото от кравите (лекува се с специално набраните еньови билки), меда от пчелите.

В традиционната култура св. Еньо се възприема и като патрон на магьосниците, врачките, билкарките, вещиците. Еньовден се смята като особено подходящ в календарния месец за предсказания и гадания.

В нощта срещу Еньовден, особена магическа сила придобива и водата...

За традиционните вярвания, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея, а в нея се къпят и всичките болести. Ако човек се окъпе с тях, те няма да му навредят, защото са под въздействието на добрата слънчева енергия (сила). 

Затова за здраве всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата.

При залез слънце с лечебна и гадателна цел се взима от чист извор „мълчана” (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила) вода.

През нощта не се пие вода и не се налива, а на самия празник не се пере, за да не се разболее човек.

Народните поверия гласят, че на Еньовден протичат отново водите на пресъхнали извори, а морето взима човешка жертва.

В тези гранични свръх естествени моменти може да се потърси и връзката между светът на живите и светът на мъртвите предци, която да послужи за основа за предсказване на бъдещето...

Еньовден наближава и за това искаме да обърнем внимание на всичките си приятели, които ще посрещнат празника рано сутринта преди изгрев слънце на 24 юни да се подготвят внимателно за него...

Посрещането на Еньовден е съпроводено от следните ритуални действия:

1. Внимателно подберете мястото на което ще го посрещнете. Хубаво е да бъде поляна на която се чувствате добре, ако има река или поточе на близо също ще е много добре защото водата на този празник има голяма сила.

2. Предвидете добре как ще стигнете до там, защото ще е тъмно. Най- добре е да нощувате на близо или просто да прекарате една нощ под открито небе. Бъдете сигурни, че ще Ви хареса.

3. Облечете се подходящо с дрехи, които са леки, но все пак да покриват тялото ви, за да се предпазите от насекоми. Обувките е задължително да са леки и удобни.

4. Необходими са ви ножица, платнени торби или голяма кошница, празно шише , за да си налеете вода от извор или рекичка, защото само на този ден е вълшебна.

5. Хубаво е и да имате слънчева шапка и разбира се храна.

Нощта преди празника се характeризира с най-голямото

тайнство според народните вярвания – звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила.

С възтържествуването на доброто всеки, който посрещне изгрева на слънцето, се счита за щастливец.

Според народното поверие в еньовското утро потича „жива” вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве. 

Там, където се е окъпало утринното слънце, там човек може да намери спасение от злите сили и надежда за бъдното.

„Ако един човек е здрав, ако има свежи

чувства, ако има светли мисли, има злато в себе“ Петър Дънов

"Във всеки човек има скрити сили, които трябва да се събудят. Събудите ли тези сили, положението на болния се подобрява естествено.

Когато сам се лекува, човек придобива увереност в себе си, в своите сили. Можете да се излекувате, но ако отгоре, от невидимия свят светлите същества вземат участие. 

Билките са само проводник. 

Не забравяйте, че лекуването не се състои в това, да освобождаваме хората от техните болести, но да им дадем начини, методи, да запазят своето здраве." Петър Дънов

"Никога не пропускай шанса да видиш нещо, което е красиво, защото красотата е ръкопис на Бога – достъпно тайнство. 

Приветствай я във всяко хубаво лице, във всяко хубаво небе, във всяко хубаво цвете!" Ралф Емерсън

Древна легенда гласи, че за да облекчи живота на земята на изгонените от рая Адам и Ева, Бог им подарил чудодейни ароматни треви и растения. Сред тях били розмарин и лавандула - розмарин за душевен баланс, а лавандулата за душевно наслаждение.

Старите билкари казват за Лавандулата, че е „билка за тялото и душата“. Лавандулата притежава свойствата да оказва отпускащо и успокояващо въздействие върху целия наш организъм. Внася равновесие и душевен покои.

Под формата на ароматно масло, билката действа благотворно срещу стрес, депресивни състояния и нарушен сън. 

Подобрява циркулацията на кръвта и понижава кръвното налягане. Добре изчиства, овлажнява и придава свеж неповторим аромат на кожата.

„Ако един човек е здрав, ако има свежи 

чувства, ако има светли мисли, 

има злато в себе“ 

Петър Дънов