В основата на празника стои култът към Слънцето – всяка година на Еньовден слънцето „играе”, когато се появява на хоризонта. Всички наблюдават изгрева и следят сенките си. Ако са цели, ще бъдат здрави и щастливи. Преди да поеме пътя към зимата, слънцето спира да си „почине” и, окъпано в бистрата жива вода, рано сутринта на Еньовден се прощава с този свят до година, до амина.
За сбогуване с тазгодишното слънце всички стават по-първи петли, да посрещнат новият ден, да приветстват изгрева и да усетят лековитата сила на слънчевите лъчи и еньовата роса.
В традиционната култура се среща поверието, че на Еньовден свети Еньо „облича кожуха и отива да донесе зима”. До този ден кукувицата кука само, т.е. от днес нататък вече лятото си отива.
По време на празника се палят обредни огньове по високите места около селото, на селския мегдан или по поляните в гората. Този земен огън се явява обреден еквивалент на небесния огън, т.е. на Слънцето и слънчевите лъчи, целящ продължаване на жизнената му сила. Запалените огньове се прескачат за здраве и прогонване на инсекти, т.е. на всякакви гадинки и вредни за човека твари.
Народът в традиционната култура нарежда св. Иван Летни сред светците градушкари. За предпазването от градушка на този ден не се подхваща никаква работа.
Същата насоченост имат и еньовите обредни обхождания в кръг на селските землища и водоизточници, при които кръгът наподобява кръговото завъртане на Слънцето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.