В традиционната култура и фолклор двамата светци градушкари Вартоломей и Елисей са представени като братя на Вида. Смята се, че Вида „види” пакостите, които са сторили двамата светци и ги наказва.
Може да се търси връзка между действията на Вида спрямо братята й и народните вярвания, че градушката (както и другите природни бедствия) идват като божие наказание за извършен грях. Това християнско по произход схващане се смята, че поражда и изразът: „Ще дойде Видовден”, т.е. ще има възмездие за провинилите се.
В народната митология Вида е своеобразния образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората вярват, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя идва на Видовден и тогава сметките се уреждат: „Господ забавя, но не забравя!”.
Прието, че на този ден не трябва да се подхваща никаква работа, за да не се разгневят светците градушкари.
Сутринта на празника жените събират лековити билки, а с росата по тях измиват очите си за здраве и хубост.
На Видовден момите изпълняват магически практики и любовни гадания - мият се с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им.
Срещу празника момите отрязват три стръка от растението шавар (вид блатно растение), наричат ги на имената на момците, които харесват, и вярват, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто стрък е израснал най-високо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.