Летни Кръстовден

На 14 септември се посреща Въздвижение на св. Кръст Господен или Летни Кръстовден – християнската църква чества намирането на Христовия кръст – символ на страданието и изкуплението. 

Той олицетворява жертвената любов, победата над злото и принадлежността към християнството. На този ден се извършва поклонение пред Светия и Живототворящ Кръст Господен. В традиционните български представи кръстът се осмисля, като олицетворение на слънчевия небесен огън, на соларното мъжко божество. Кръстът фокусира в себе си идеята за сакралния център, от който тръгват четирите световни посоки. За разлика от зимния Кръстовден ознаменуващ завършека на Мръсните дни, смятани за преход от старата към новата година, Летни Кръстовден се възприема като преход към есенно-зимния годишен цикъл. Днес денят и нощта се „кръстосват”, т.е. изравняват се по продължителност. 

Ритуалните действия на празника включват поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на обредните ястия – месен хляб, зелник с праз лук и печена тиква, които свещеникът благославя. Софрата е застлана с нова тъкана покривка (символ на новото начало, на новия природен цикъл), върху която се полага православния кръст. Стопанинът дарява църковния служител за берекет с варива (зеленчуци) и жито от новата реколта. 

За празника се раздават обредни хлябове (питки) –  „житна жертва“ за умилостивяване на природните стихиите и за плодородие. В зависимост от природно-климатичните и етнографски особености на региона, Кръстовден се смята за началото на есенната сеитба, на събирането на орехи или на гроздобера. 

Първото откъснато грозде се освещава в църквата и се раздава за здраве. На този ден празнуват т.нар. народни „чакръкчии“, които лекуват “пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници.

Източници: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/09.14_Krustovuzdvizhenie.htm; http://kaleiseminari.com/bg/92.html