На 11 ноември е
празник в чест на християнския светец Мина от Египет. В традиционните представи
св. Мина се възприема като покровител на семейството, сираците и бездомните,
пазител на пътуващите на дълъг
път, воините, лечителите и знахарите.
Светецът
закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата му да са живи и
здрави, за радост и благополучие в дома. Св. Мина помага при беди, тежки
болести и кражби.
Светецът подпомага решаването на
трудни житейски ситуации и въпроси, спомага за намирането на душевен покой и
баланс. В района на гр. Сливен светецът се смята за митичен повелител на
чумата. В деня на неговия празник жените приготвят и раздават обредни питки,
намазани с мед, “защото Св. Мина единствен успял да залови и заключи болестта”.
В отделни селища в Пиринско светецът се тачи като господар на епилепсията и на
други “лоши болести”. По стар обичай болните дават в православния храм курбан
на светеца, окичват иконите му с различни подаръци (ризи, кърпи) и с цветя, за
да “пропъди всички болести далеч от селото”.
Според народните вярвания денят се
свързва с „Вълчите празници” – времето до Коледа, през което вълците бесуват. Вълкът
в народностните представи се осмисля като демонично животно, като творение на
дявола според дуалистичните легенди, тъй като представлява реална опасност за
дома и стопанството, за овчарите и техните стада и той трябва да бъде умилостивен.
А неговият покровител трябва да бъде уважен. В този период хората довършват
всички започнати ремонти, поправят огради и запушват процепите, през които може
да се промъкнат караконджули и други зли сили.
Източници:
“Свети Мина в календарната традиция на балканските народи.”, Рачко Попов; „Български
светци и празници“, Лилия Старева.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.