За настроение и прилив на енергия...

Ви предлагаме да си приготвите коктейла „Аз съм тонизиран”. Необходимите продукти за него са: 1-2 грейпфрута; 2-3 портокала; 1 ч.л. цветен прашец и 1 ч.л. мед. 

Плодовете се изстискват след това се отсипва една част от сока в съд (чаша), в който се слага цветния прашец и се разбива добре. Когато зрънцата на прашеца се стопят, сместа се изсипва при останалата част от сока и се добавя меда.

Източник: по рецепта на „by mer“ в http://www.zemianazaem.com/archives/33

Тайнствените лечебни сили на Пчелното млечице….

Пчелното млечице е гъста кремаво-бяла течност с особен мирис и кисело-сладникав вкус. Това е продуктът, който се секретира от нелетящите пчели на възраст от 5 до 15 дни, т.нар. „пчели кърмачки“. С него се хранят личинките, пчелата майка и търтеите. 

На специалния състав на млечицето се дължат високата му хранителна и биологична стойност. То съдържа всички основни вещества необходими за изграждането на живия организъм: белтъчини; въглехидрати; липиди; богат спектър от витамини; минерали, а също така и други биологично активни вещества, някои от които все още недостатъчно проучени. Пчелното млечице е особено богато на белтъци. В него са доказано установени 22-ве заменими и незаменими аминокиселини. Има  наличие и на гама - глобулин, който спомага за повишаване на устойчивостта на организма към бактерии, вируси и токсини. От витамините в най-голямо количество са тези от група В и в по-малки дози витамините С, А, Д и Е. От микроелементите, съдържащи се в млечицето, интерес представляват желязото, мангана, цинка и кобалта като вещества, необходими за качеството на кръвта. Пчелното млечице има изразено противомикробно действие. Доказан е противовирусният му ефект по отношение на грипни инфекции, както и противогъбичното му действие. Физическият и психическият тонус се подобряват при приема на пчелният продукт.

Повишават се обменните процеси, храненето на тъканите и др. жизнени показатели в човешкия организъм. Тези качества правят пчелното млечице особено подходящо за приложение при липса на апетит, при намаление на защитните сили на организма, климактерични смущения, заболявания на стомашно-чревния тракт, хроничен запек, неврози, особено придружени с безсъние, при чернодробни заболявания. Препоръчва се също при атеросклероза, хипер- и хипотония, стенокардия и състояния след прекаран инфаркт на миокарда, бронхиална астма, нарушена лактация, ставни заболявания с възпалителен характер, себорея и др. Установено е, че при болни с диабет пчелното млечице води до намаляване на кръвната захар. Подобен ефект се наблюдава и при здрави хора. От друга страна е доказано, че то повишава способността на скелетната мускулатура да усвоява по-големи количества глюкоза. Проучване установява, че пчелното млечице е в състояние да стимулира растежа на невронни стволови клетки в мозъка, което означава, че то може да помогне за предотвратяване на болести като Алщхаймер и Паркинсон. Хърватските учени са направили тестове, като са инжектирали мишки с пчелно млечице и ракови клети, резултатите от който са показали намаляване на разпространението на рака. Смята се, че пчелното млечице спомага за подобряване на репродуктивните органи. Това се дължи на способността му да балансира хормоналните нива в организма. Невероятни са и подмладяващите свойства на пчелният продукт, който подобрява синтеза на колаген в кожата и съединителната тъкан. Дневната препоръчителна доза на пчелното млечице е различна според различните автори. У нас за оптимална се приема от 120-180 милиграма. Някои автори препоръчват 250 милиграма, а при тежки случаи и до 500 милиграма дневно. Цялото количество се приема наведнъж (сутрин на гладно) или на два пъти  - сутрин и обед. Пчелното млечице вечер не се препоръчва, тъй като възбужда нервната система, което може да доведе до безсъние.

Източници: http://www.troyamed.bg; http://www.pharmacy-bg.com/zdrave2/pchelnoto-mlechice-e-polezno-ne-samo-za-pchelite/; http://poneshto.com/?p=5815; http://www.bb-team.org/articles/2777_pchelno-mlechitse-royal-jelly#ixzz2hrh7AE3B

Маточината - билката на спокойствието...

Маточината е позната и ценна още от древността. Авицена я препоръчва заради свойството й да стимулира позитивните чувства и нагласи. Някои арабски автори я смятат за полезна при лечение на меланхолия и сърдечни заболявания. 

Маточината или Melissa officinalis съдържа специфични вещества, които имат спазмолитичен ефект върху хранителната и дихателната система на човешкия организъм. В състава на етеричното й масло влизат още витамин С, керотин, органични киселини и флавоноиди. Последните са полезни за организма, тъй като се борят срещу свободните радикали в него, подсилват имунната система и имат антиоксидантно действие. Благодарение на етеричното масло маточината има специфичен аромат на лимон и мента, а заради формата на листенцата и мириса им често е бъркана с ментата. 

Маточината помага срещу вирусни инфекции, остри кашлици и обилно потене; потиска гаденето и стимулира апетита. Според народните лечители, ароматното растение цери високо кръвно, премахва шума в ушите, препоръчва се срещу нередовна менструация. Някои използват маточината и за лечението на косопад и оплешивяване. Хидроалкохолният екстракт от билката проявява седативен ефект върху централната нервната система и действа като успокоително. Лековитото растение оказва благотворно въздействие върху неврози, ускорен пулс и мигрена. Под формата на крем лекува гъбички, бактериални и екземни инфекции. С маточина може да се жабурите, ако страдате от възпалени венци или имате лош дъх. 

Билката се приема под формата на чай, с който се прави гаргара или се пие вечер за здрав и спокоен сън. Чаят от маточина успокоява, повишава концентрацията и активността, прогонва тревогата и раздразнението.

Маслодайната роза - чудото на българската природа...

Розата съчетава в себе си съвършенство, красота и нежност. Въплъщава милосърдие, всеопрощение и божествена любов. За светите отци е „райско цвете“. 

Маслодайната роза - Rosa Damascena се открива в сърцето на Подбалканската котловина, място скътано между Стара планина на север и Средна гора на юг. Българската майка природа е дарила с цялата си щедрост този край. Тук Царицата на цветята намира най-подходящата температура, необходимата влажност и песъчливо канелени-горски почви – това е така наречената Долина на розите или Розовата долина. 

Маслодайната роза е многогодишен храст, който достига височина около 2 м. Цъфтежът й започва в средата на май и продължава до средата на юни. Цветовете са едри, розови със силен и приятен аромат. На една клонка са разположени от 3 до 9, а понякога и по 30 цвята, които цъфтят последователно. За производството на 1 кг. розово масло са необходими около 3000 кг. червен или 6000 кг. бял цвят. Розовите цветове се берат много рано, докато са покрити с утринна роса. 

Тогава влажните розови цветове съдържат най-много етерично масло. В розовият екстракт влизат над 400 компонента, които обуславят неговото биологично-активно действие. Доказано е, че стимулира възстановяването на клетките и се използва за масажи, инхалации, ароматни вани и козметични процедури. Една-две капки, взети с мед, помагат при менструални проблеми, облекчават мигрена и главоболие. Ароматерапията използва розовото масло за въздействие върху фините енергийни нива в човешкия организъм – благоуханията действат стимулиращо на сетивата, повишават самочувствието и либидото.

Петковден...

На 14 октомври се посреща Петковден, Св. Петка Българска – в традиционната култура се свързва с края на стопанската година, завършека на лятото и есента. В този период в българската народна традиция се поставя началото по избирането булка, известен като „сгледа”. 

На първото зимно хоро се хващат всички неженени моми, а родителите набелязват бъдещата снаха. За нов дом, за здраве и благополучие на семейството и рода денят на св. Петка се отбелязва с курбани и родови събирания. 

В християнската митология светицата се възприема като покровителка на женските домашни дейности. С Петковден е свързано и началото на заплождането на домашните животни. Докато трае актът, жените не подхващат никаква работа, за да се роди здрав добитък. 

В народният календар св. Петка „повежда” зимните календарни празници. Във времето от Петковден до Димитровден стопаните се разплащат с наемните работници и се пазарят за новия трудов сезон. 

Тайнството на българската трапеза...

Трапезата (софрата) е мястото, около която се събират домашните. Тя приобщава седящите около нея към едни ценности, разбирания, чувства и емоции. Създава усещането за участие в общ ритуал, цел, идея и съдба. Всеки получава своя дял от общата храна. Сядането на трапезата за нашите прадеди е било вид общуване с Бога. 

Затова те казвали: „Ела, Боже, да ядем“, прекръствали се и чак тогава се обръщали към храната. Хапвали „каквото Бог дал“ и били благодарни за хляба насъщен. Мястото на трапезата определя статуса, почитта и уважението, с което се отнасят към всички седнали около нея. Най-личният и почитан (главата на семейството) наставал на челно на трапезата. Дясно от него по старшинство се редели останалите. Трапезата за нашия български народ е свято място. 

Около нея се сяда задължително с измити ръце и числи помисли, седи се близо, не се пресята, не се взима нищо, което е предназначено за друг, не се говорят лоши думи, хората не се карат помежду си, не се мляска, не се взима по много храна, не се ръсят трохи, защото под софрата седи дяволът и се храни с тях. Ако трохи се стъпчат - „Бог ще си вземе хляба“. Ако софрата се остави празна, народът казват, че „плаче и кълне“. Хлябът не се обръща с кората надолу, защото е лошо за дома. Залък не се оставя, за да не те остави любимият. Ако някои неволно се сложи лъжица в повече, ще дойде гост. Ако човек яде с две вилици (лъжици), ще се жени два пъти. Ако някой се върне да си дояжда, ще се ожени повторно. Ако се разлее вино или ракия, е „за умрелите“. Който разлее вино, придобива сила, а който разлее ракия - очакват го сълзи. Ако се счупи солницата, домашните ще се карат или ще настъпи кишаво време. Ако човек се задави на софрата, означава, че някой говори лошо за него. Ако някой външен човек дойде, докато трапезата е сложена, канят го задължително. Вярвало се, че гостът носи девет късмета, а изяжда само един. Преди да си тръгне, му поливат да си измие ръцете, за да не изнесе късмета на дома със себе си…

Източник: „Български магии и гадания“ - Лилия Старева

Кафето е не само топла и ободряваща напитка, но може и да окаже реален положителен ефект върху нашия организъм. 

Настроението, енергийните нива и общото здравословно състояние се повиша от 1-2 чаши кафе дневно. Това се дължи на допамина. Той е хормон, „отговарящ“ за щастието и тонуса и е пряко свързан с производството на адреналин в човешкото тяло. В една чаша кафе се съдържат витамините В2 и В5, тиамин, магнезий и други полезни за организма вещества. Кафето подобрява кратковременната памет и работоспособността.

Казват, че: „Кафето трябва да бъде черно като нощта, силно като страстта, горещо като греха и сладко като любовта.“ За някои горещата напитка е радост и усмивка, за други вдъхновение и споделени чувства, а за трети е вид свещен ритуал…

Цъфтящ чай...

Чаша Цъфтящ чай е ароматно произведение, което ще Ви достави естетическа наслада и здравословни ползи…

Цъфтящият чай е вид китайска ароматна напитка, която буквално разцъфтява в чайника, след като се попари с вряла вода. Чаят представлява малка билкова топка, грижливо изработена от листа на зелен чай, ароматни треви и благоуханни растения по избор, вързани с памучна нишка. Една топчица е достатъчна, за да приготвите един чайник ароматна и здравословна напитка. 

Цъфтящият чай е изключително полезен за организма. Богат е на флавоноиди, добър антиоксидант е, намалява вероятността от сърдечно-съдови заболявания, инфаркт и засилва имунната система. Цъфтящият чай тушира стреса и подобрява метаболизма. Има благотворно въздействие при главоболие и преумора на очите. Ароматната напитка може да се срещне под най-различни наименования, в зависимост от това какви билки и растения са използвани за направата й. Така например: Чаят „Снежна топка“ включва жасминови венчелистчета, които след разпукването си наподобяват снеговалеж. Цъфтящият чай с интригуващото наименование „Вечност“, ще ви зареди с позитивна енергия, а ароматната „Ненадмината красота“ ще осигури на вашето тяло спокоен и здравословен сън….

Омаята на бялото вино...

В чаша бяло вино се съдържа шепа нежност и стръкчета билкова магия. Омаята на чистите чувства и помисли. Веднъж опиеш ли от чудодейната течност, усещаш лекота и ведрина... Вкусът и ароматът те отнасят някъде далеч, където душата и тялото искат...

Думата „Афродизиак“ произлиза от името на древеногръцката богиня на любовта Афродита.

Като един от най-силните билкови афродизиаци се утвърждава Магданозът. Той засилва либидото на жените заради влиянието, което оказва върху организма на хормонално ниво. Като възможна причина за благотворното му влияние върху сексуалните желания (фантазии) се изтъква наличието в него на витамин К, витамин А, витамин С, бета каротен, желязо и фолиева киселина.

Друга растение което стимулира сексуалната активност е Ментата. За нея една от древногръцките легенди твърди, че първоначално ароматното растение е било нимфа, превърнато в билка от Персефона, която ревнувала за вниманието, което оказвал съпругът й Плутон на съперницата й. Благоуханната билка влияе положително върху дишането и еротичните желания чрез етеричните си масла и аромата на ментол.

Ванилията е известна още на древните ацтеки като мощен афродизияк. Те приготвяли за повишаване на сексуалната активност, специална магическа смес от какаови зърна, ванилия и мед. Ванилията премахва нервното напрежение, негативните емоции и повишава либидото.

Копърът и Анасонът удължават оргазма на мъжете и засилват сексуалните желания на жените.

Босилекът стимулира желанието за интимна близост, повишава плодовитостта, създава усещането за физически и душевен комфорт.

Шипковият мармалад...

Доставете удоволствие на себе си и на любимите си хора с домашно приготвен Шипков мармалад. Той носи аромата на лятото и вкуса на есента….

Ето и самата технология по приготвянето на здравословният шипков мармалад:

Шипковият храст се обира, когато са минали поне две-три слани или ако листата са окапали – това е сигурен знак, че шипките вече са напълно узрели. След беритбата почистете плодовете от дръжките и ги изплакнете поне два пъти. Поставете ги в дълбока тенджера, залейте с вода (да бъде два пръста над плодовете) и оставете да се варят около два часа. Когато плодчетата омекнат, готови са за обработка – намачкайте или пасирайте. След което вземете средно дълбок съд, чаена чаша и тензух. Тензухът се слага на два пласта над чистата тенджера, а с чаената чаша внимателно загребвате от пасираните шипки (около 200 гр.). Започвате бавно без много натискане да навивате тензуха, така че мармаладът по-естествен път да се изцеди. На 3 или 4 навивания измивайте парчето тензух. Често се налага и да се смени с нов. Премерете колко литра е вече прецеденият шипков материал. Един литър от него поема не повече от 400-500 гр. захар. Поставете сместа и захарта в широка тава и разбъркайте. Добре е да оставите да престои така поне една нощ, за да се разтвори захарта напълно. След което варете на бавен огън и разбърквайте периодично. Може да добавите сварени и пасирани плодове като ябълки, круши и дюли. Докато мармаладът се сгъстява, често бъркайте. Вероятността да залепне на дъното на тавата е много голяма! Едва когато започне сместа да образува по-големи балончета се приема, че е готова. Няма общо прието правило, колко време да се вари или каква гъстота да се постигне. Най-накрая сложете няколко щипки лимонтозу в мармалада, за да запази по-дълго време вкусовите си качества. Насипете в бурканчета, запечатайте и варете 5-6 минутки.

Източник: по материал на Хюлия Азизова - http://www.chinarweb.com/?lang=bg&controller=news&id=291

Тайнството на билките/подправките...

В митологията  на много народи билките и подправките заемат особено място в дома и подредбата му. Те допринасят за здравето и благополучието на хората обитаващи даденото място. Ароматните треви и растения закрилят и предпазват къщата от болестотворни сили и злосторни същества. Всяка билка/подправка влияе върху определени енергии в човека и около него…

Смята се, че Лайката допринася за хармоничните семейни взаимоотношения...

Мащерката пък, ако е засадена в югоизточната част на къщата се приема, че носи богатство и разцвет на семейството…

Хвойна трябва да се засажда под прозорците на съпружеската спалня, защото допринася за щастлив семеен живот…

Жасминът се използва при депресии, повдига настроението и подобрява отношенията между съпрузите…

Магданозът, успокоява и защитава дома. Добавя положителна вибрация, която е по-благотворна за жените в къщата...

Ментата, спомага за духовното просветление и ни подпомага в търсенето на знания. Укрепва паметта и оказва тонизиращо въздействие върху организма. Препоръчва се да се засажда в североизточната част на дома…

Розмаринът подобрява паметта и обостря сетивата ни. Хубаво е да се отглежда в северозападната част на жилището, особено ако стопаните не искат да забравят старите си приятели...

Босилекът трябва да се сади отделно от другите растения. Укрепва характера на стопанина си и му носи успехи в работата. Северозападната част на дома е подходяща за него…

Копърът укрепва съня, особено ако е расъл в северната част на къщата...

Джоджанът, стимулира мисловната активност, подходящ е и за къща обявена за продан…

Подправките са чудесно начало за всеки, които иска да опита и усети енергията на тези вълшебни благоуханни треви и растения. Mотивиращо е, че можете да ги използвате в кухнята почти веднага след като сте ги засадили. Започнете с магданоз, босилек, мащерка и градински чай. Когато увереността Ви нарасне, добавете розмарин, лайка, лавандула…

Източници: Етнография на България, Иваничка Георгиева; „Избрани произведения“, Димитър Маринов, „Амулети против уроки“, ИНЕМ и „Материали по народна медицина в България“, СбНУ.

Чаят...

Вярва се, че чаените растения виреят на места, където властва доброто, мира и спокойствието. Вълшебният извлек притежава способността да намира и усвоява от земята всички необходими вещества и енергии за нашето физическо и душевно здраве. Чаената отвара зарежда този, които я пие и цени с добра енергия и го подтиква към наслаждение. Чрез своите разнообразни вкусове и аромати, чаят ни отнася към чудни вълшебни светове. 

Произходът на магическата напитка се крие още в древността. Според различни предания и легенди, китайците са познавали свойствата на чаеният храст преди хилядолетия. Те са го определяли, като „огънят на живота“ или „небесен чай“, който укрепва духа и тялото, удължава и осмисля човешкия живот. 

В древен Китай чаената церемония започвала с това, че човек трябвало психологически да е готов за нея, да се освободи от всичко, което го дразни. Само когато спокойствието и тишината се настанявали в душата му, той бил готов за чаения ритуал. Прието е да се приготвят три запарки на чая: първата се прави, за да се накисне и ритуално да се измие чаят, втората, за да се усети вкусът, а третата, за да се почувства духът му…

Брезата - природен имуностимулатор....

Според народните вярвания Брезата се възприема, като слънчево, чисто дърво, което носи щастие, светлина и радост в дома. Дървото пробужда у човека фините енергии – формира чувствителност и деликатност. Брезата е дарена с необикновена сила да отнема отрицателните излъчвания и да цери редица болежки. Дървото е източник на положителна енергия и жизнена сила. То притежава свойствата да йонизира въздуха, да намалява и тушира нервното напрежение. 

За лечебни цели се използват листата (Folia Betulae), листните пъпки (Gemmae Betulae) и кората (Cortex Betulae). Те се събират през юни/септември, когато са развити напълно. Пъпките и кората - през април/май, по време на движението на соковете в растението и преди разпукването на пъпките. Листата оказват противовирусно и слабо противораково действие. Горещ чай от брезови листа предизвиква силно изпотяване и се препоръчва при простудни заболявания. Извлеци със спирт при външно приложение подпомагат бързото заздравяване на рани. Брезовите пъпки оказват благоприятен ефект при кожни екземи. Отвара от листата и пъпките влияе благотворно при възпаление на стомашната лигавица. Тинктурата от брезовите ресни помага при сърдечни заболявания, гастрит и язва на стомаха. Подходящи за тази цел са само мъжките цветове. Свежата брезова кора лекува абсцеси. Полезни са дори и брезовите манатарки, които се берат през есента. Сокът от бреза е много вкусен, което се дължи на съдържанието на глюкоза, фруктоза и захароза. Той действа освежаващо и тонизиращо на организма. Растителните хормони съдържащи се в него притежават много силни антисептични свойства. Самият сок е богат на магнезий, калий, калций, дъбилни вещества и се явява истински природен имуностимулатор.

Източници: http://doctorbg.net; http://www.lekove.bg; „Лечебната сила на храсти и дървета“ - Кети Иванова.

“Дай на онези, които обичаш крила да летят,

корени, към които да се връщат

и причини да останат.”

Далай Лама

“…Изпивам чашата с вълшебна вода и си казвам шепнешком, за да не безпокоя никого наоколо: „Отпивам тази вода, тя ще ми прелее силата си, ще бъда бодър целия ден, ще мога да свърша добри неща, полезни за хората и за мене”. 

Нещо, като „Отче наш”! Вълшебна формула. Защото към вълшебната вода се прибавя и вълшебството на мисълта - двете големи сили на този свят. Мисълта прочиства духа ми, а чрез духа и тялото слага в ред себе си, тъй като тя го зове към същото. А към каквото призовава тя - то се осъществява...”, из „Рецептите на Петър Димков: Сто години за всеки“, Николай Антонов

Съвети за цяр...

При церене с ароматни треви и растения баба Ванга, препоръчва на хората да се поливат с вода, в която са сварени билките, защото лечебното им въздействие тогава е най-силно и най-добре прониква през кожата на тялото. 

Тя смята, че прекаленото вземане на лекарства е вредно, защото те затварят вратата, през която трябва да влезе природата чрез тайнството на билките и да възстанови нарушеното равновесие... Баба Ванга казва: „Не признавам лечение, при което трябва да се пият по 20-30 билки наведнъж. Понякога хората изпиват по цели чували от различни растения, а ефектът е малък. Аз препоръчвам за дадена болест само по една билка или само едно лечебно средство, за да знае човек от какво се е лекувал или от какво си е навредил. Работата е там, да се открие точно за коя болка коя билка помага. Аз не твърдя, че съм голям билкар, на мене тези билки ми се казват…” Източник: http://vanga.eu/prescriptions/

Мушкатото...

Днес, ще Ви разкажем за „любимото цвете на българите“. То още в миналото е красяло чардаци и подавало цветната си главица от всяко прозорче. Сигурно вече се досетихте, че става дума за МУШКАТОТО. 

Нашите баби са му се доверявали в много случаи – при ожулвания и охлузвания, когато налагали раните с листа от мушкато и те бързо зараствали. Слагали и върху слепоочията си листата на лечебното цвете, за да се спасят от мигрена и главоболие. За тях то било просто „аптеката на прозореца“…. Ароматът му пък прогонвал мухите, комарите и молците от къщите. Етеричното масло на растението успокоява психиката, потиска на гнева и подобрява настроението. Момите са го вплитали в китките си, за да омаят любимия, за да имат късмет и здраве.

Цветята...

„Цветята са живи същества, излъчват енергия, дават сила. По това как растат в една къща, ще разберете има ли любов и хармония в нея.“ Ванга

Когато говорите с цветята с любов и нежност, то те се развиват по-добре и ви се отблагодаряват за милите думи и грижи. Ако жилището, ви се намира на оживена и натоварена с автомобилен трафик улица, можете да поставите на прозореца или балкона саксии с гербер или хризантема. Те ще неутрализират голяма част от вредните автомобилни газове и ще защитят домът ви от негативни енергийни влияния.