Приказка за славея и розата

Славеят кацна на розовия храст –

запя с любов, запя със страст

и песента му потопи се в цветове,

разцъфнали от розово сърце.

Той пееше за сбъднати мечти –

от розата закапаха сълзи –

горчиво – сладки, помъдрели –

достатъчно добро и зло видели.

А славеят запя за любовта,

за прошката велика, за страха

да казваме “Обичам те”...

из "Приказка за славея и розата", Пепа Николова