Основните изпълнители са нестинари – мъже или жени. Главната нестинарка е най-възрастната - играе най-дълго върху огъня и изрича най-верни предсказания. Тя определя векилин измежду почитаните селяни, за да се грижи за свещените места и обредните предмети в тях.
Около всяко нестинарско селище има конак – параклис (може и да е в къщата на главния нестинар/ка), посветен на св. Константин, в който се пазят иконите и обредните предмети. Нестинаркият обред започва с ритуално обхождане на свещените места в селището (лечебни извори – аязма или вековни дървета).
Шествието се предвожда от иконите на св. Константин и Елена - носени от три момчета, съпроводени от векилина с кандило и червена кърпа, от музиканти с тъпан и гайда. На аязмото се извършват ритуални обреди за очистване и освещаване. Прави се курбан (принася се в жертва бик или овца и специално украсени със соларни мотиви обредни хлябове). От курбана се раздава на всяка къща за здраве и плодородие. Жертвоприношението има за цел да се измоли покровителството на светеца, а общата обредна трапеза е средство за приобщаване към него.
Курбанът е съпроводен от хора, песни и нестинарски игри. Очертаването на кръг при хорото, ритуалните обхождания, оформянето на кръг за нестинаркия танц и изобразените кръгове върху обредните хлябове, може да се приеме като вид магическа граница на организираното и защитено човешко пространство. Кръгът се асоциира с движението на Слънцето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.