На четиридесетия ден след Великден се посреща Спасовден или Възнесение Господне...

когато според Новия завет се чества Възнесението на Христос Спасител.

В народната култура Спасовден е последения от седемте Велики четвъртъци, т.е. традицията възприема вярването, че четвъртък е един от щастливите и добри дни за човека от седмицата. Денят е четен и се свързва с положителното мъжко начало.

Съществуват предположения, че четвъртък е денят на славянския гръмовержец Перун.

Роденото на този ден дете се радва на благосклонността на съдбата – то е работливо и богато. На празника жените не подхващат никаква работа, за да не падне градушка или да не се засуши.

На Спасовден се изпълняват и обичаи с женитбена насоченост. В някои източнобългарски райони момите се ловят на празнично хоро, облечени във взети от млади невести булчински дрехи. Смята се, че това ще осигури омъжването им до следващия Спасовден (това вярване е породило и наричането: „На ти булка, Спасовден”).

Вярванията и обредите определят празника като преходен между пролетта и лятото.