"Душата си, чедо, като хляба да я чупиш и да я раздаваш! Душата е за даване. От тоя по-арен дар под цялото небе нема! Ни къщя, ни имане. Душа! У другия човек парче сладост да туриш, па и в горчиво време да му е убаво! 

Кога назаде поглед обърне, усмивка да си спомня и мраз в гърди му да се стапя. Тъй тряба, чедо. Да те запомнят с даване, че който дава, надпреваря Живота. 

В памет живееш ли, и да те нема, пак нейде блещукаш. Звездица ке си остала някому да светиш."

из " Гласове в тихото ", Валентина Йоргова