Нашият живот е такъв, какъвто го правят нашите мисли...

„Гроздето се появило на земята много много отдавна. Негова майка била Земята, а баща - Слънцето. В онези времена гроздовете зреели не месец, и не два като сега, а бързо - от сутринта до вечерта. 

Тези, които узрявали на разсъмване взели от Зората нейната нежна руменина и станали розови. 

Гроздовете, узрели през Деня, ставали златисто жълти – като златните лъчи на слънцето. 

А онези, които узрявали късно Вечерта, вечерницата им предала своите тъмни или кадифено-сини тонове…“