"– И празник да е, чедо, с празно сърце в черква не влазяй. При Бога се дохожда кога на душа й се говори. Вярата се не ражда. Тя живее в тебе. Или я имаш, или я нямаш. И ако е прекрачила през прага и е излязла, дорде се не върне, напусто ще коленичиш пред иконостаса и ще редиш молитви. 

Напразно ще гори вощеницата и все ще ти е тъмно вътре. Думи без вяра не летят нависоко, чедо, губят се из въздуха яко дим и Господ ги не чуе сред другите. Тамянът няма да ти прогони дяволите, ако с гняв идеш при Бога сметка да му държиш. Той знае какво, как и защо. Човешките очи не видят напреде, както Неговите. Благословиите често идат в дрипи и после светват в дните. Пък и всякоя молитва не е за свят. Често наглед доброто в пазва си змия крие. Никогаж не спори с Бога! Той и от високо добре види.

– А кога и как да му се моля, та да чуе?

– С чисто сърце. От душа, чедо. Кога и къде почувстваш нужда. И на нивата да е, и докато шеташ из къщи да е, хлаб като месиш, менци да пълниш – тежи ли ти нещо, речи му. Той чуе без значение неделя ли е, голям ден ли е, не е ли. Само с вяра му думай и Той ще ти стори чудеса." Валентина Йоргова, из “ Гласове в тихото“