Само в най-съкровените места в душата ни е скрит спомена за безгрижните детски дни, голямата тумба приятели и олелията, която огласява улиците, дни пълни с веселие и щуротии. Не можем да не се сетим за това време и да пропуснем комата хляб, намазан с бабината лютеница...
Няма нещо по-вкусно от лютеницата приготвена на огъня в двора. Чушки, домати и патладжани, откъснати от градината на баба и дядо, грижливо опечени, минати на гевгира и дълго варени в меден казан….
Подправени със сол, мъничко захар и черен пипер. Прилежно насипани в малки бурканчета събрали вкуса и аромата на лятото…
Нека запазим и предадем този спомен на идните поколения, като и тази година приготвим Домашна лютеница!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.