Във вярванията на българина хлябът е свещен. Той е Божи дар носещ щастие и здраве. Хлябът в традиционните представи се възприема, като символ свързвам с вечния жизнен цикъл, с безкрайността, с кръга и слънчевия диск, с домашното огнище. Прието е на българската трапеза без хляб да не се сяда, а всеки гостенин традиционно се посреща с хляб и сол.
Истински грях е да се изхвърли хляб (особено на нечисто място), да се газят трохи. Който нагази трохи ще ослепее. Деца не бива да играят с хляб и тесто. Трохи не се горят, защото „на оня свят с ръка ще бъдат вадени из огъня" или ще „гори житото“, и не се метат към вратата, за да не се измете късметът на къщата. Който оставя много трохи след храна, казват „ще храни сираци“.
Ако лятно време след хранене трохите от трапезата се изтърсват на двора, с тях ще отиде и плодородието на житата и къщата ще остане без хляб. Ако това се прави в зимно време, няма опасност, защото житото вече е събрано в хамбарите.
Пред хляб лоши думи не се изричат, а за магии не се използва. През прозорец не се подава, „като на куче“. На странник, почукал на вратата, или просяк хляб не се отказва. Хляб не се обръща обратно, с кората надолу, за да няма градушка.
Ако на път те срещне някой с печен хляб, е много добър знак.
Хлябът иска уважение към себе си и наказва, който не му го показва. Онзи, който яде хляб с немити ръце, ще ослепее, а ако малко дете яде горещ хляб, ще се разболее. Не е добре и когато хлябът се чупи с нокти, няма да има берекет в дома.
Свято е и всичко, до което се докосва хлябът...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.