„Когато Господ създал дърветата всички се втурнали да ги грабят. За да въдвори ред Господ наредил всеки да си избере дърво. Той самият избрал черешата. Дяволът решил да надхитри останалите и взел дряна.
„Това дърво цъфти първо, сигурно и първо ще даде плодове” – мислел си рогатият и седнал до дряна.
Лятото минало, дошла есента, всички дървета дали плод, а само плодовете на дряна останали зелени. Дъвкал ги дяволът, дъвкал, мъчил се да ги яде.
Накрая се отказал и дал дряна на хората:
- На ви го! На мен киселажи не ми трябват!
Не след дълго обаче, плодовете на дряна станали червени и колкото повече време минавало, толкова по-вкусни ставали. Хората им се радвали и благославяли дряновото дръвче. Дяволът се пукал от яд и накрая проклел дървото следващата година да даде двойно повече плод. Така и станало.
На другата година дрянът се отрупал с плодове, но след това настанала жестока зима. Това бил резултатът от дяволското проклятие. Оттук идва и поверието, че ако дрянът роди много, зимата ще е люта. Толкова студено било, че много дървета измръзнали, но дрянът оцелял, оцелял за да радва хората с първите цветове и вкусните си и полезни плодове.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.