Лечебно кафе от жълъди...

Кафето от жълъди е лечебна ароматна напитка с приятен вкус. Тя може да се оприличи, като нещо средно между кафе и какао. Кафето от жълъди има укрепващо действие върху организма и подпомага имунната система през есенно-зимния период. Приготвянето на лечебната напитка започва с почистването на семето от обвивката, нарязването на малки парченца и тяхното изсушаване. След това жълъдите се потапят за няколко минути във вряла вода и отново се изсушават. По този начин се постига освобождаване от горчивите вещества, които се съдържат в тях и не позволяват да се насладим на приятният вкус и омаен аромат. Изсушените парченца се изпичат добре, след което се смилат или стриват. Начина на приготвяне наподобява това на турското кафе в джезве. 

Горещата напитка има свойството да тонизира и усилва усещането за прилив на енергия. Препоръчва се да се взима преди физически натоварвания и от хора прекарали тежки заболявания, свързани с загуба на тегло, отпадналост и психическо напрежение. Кафето от жълъди за разлика от традиционното кафе не повишава кръвното налягане.

Снимка: http://www.pinterest.com/pin/3237030954342814/

Тайнството на живата вода...

Народната вяра приписва на водата магически сили и лечебни свойства – тя пречиства, но и предпазва, помни и сбъдва желания. Водата може да прогонва всяко зло. Водата е не просто вещество в течна форма, а нещо по-голямо - Божествено, което може да приема и предава информация. Ако човек има ясни, чисти и добри помисли и се докосне до вода, кристалната й структура ще възприеме неговата положителна енергия.

 Напоследък много учени препоръчват да се говори на водата. Да й се благодари, даже когато си миете ръцете или се къпете. Когато имате натрупано негативно напрежение, потърсете подкрепата на водата. Всяка вечер е важно да се измият стъпалата. За тях казват, че са връзката със земята и цялата отрицателна енергия се събира в тях. Водата пречиства не само физическото, но и духовно тялото. 

Шепотът и бълбукането на планинския поток успокояват и зареждат с енергия и ритъм. Човешкото тяло е пълно с ритми - от ритъма на нашето дишане, до биенето на сърцето ни и нашите хормонални цикли. Когато се намираме в естествено ритмична, водна среда, нашите тела се синхронизират с ритъма на природата. Неврологичните изследвания са установили, че слушането на ритмите на водата може да засили имунната система. 

Пиенето на жива планинска вода зарежда всяка клетка с допълнителна положителна енергия, нужна за нормалното й функциониране и спомага за извеждането на токсините от тялото. Всеки орган, който поема енергийно заредена вода, изпълнява ефективно функциите си. Токсичните вещества се отстраняват, а хранителните вещества, витамините и минералите се усвояват изцяло. Завихрянето на водата в планинския ручей спомага за нейното енергийно зареждане. Тази вода дава жизнена енергия на растенията, дърветата, животните и човека. Водата може да променя своята структура и да придобива едни или други лечебни качества в резултат на съприкосновението с различни вещества - камъни, метали, дървета и храсти.

Лечебните свойства на дъбовите жълъди...

В съзнанието на традиционният човек, гората и дърветата са връзката му с небесния свят и вечния райски живот. Дървото се явява медиатор между видимия и невидимия свят. Дъбът се смята за мощно защитно средство срещу лоши енергии и зли същества. Носи посланието за здраве, късмет и плодовитост. Зарежда с положителна енергия. Хубаво е в двора си да имате засаден дъб…  

Той придава нова жизнена енергия и се отъждествява с новото начало. Когато го доближите, трябва да се обърнете с лице към него и да поискате да Ви отдаде положителната си енергия. Има свойството бързо да активизира жизнените сили и кръвообращението. При слабост, след голямо напрежение или тежка болест, всеки ден се облягайте за 5-10 минути на стъблото на дъба. Ще се почувствате като преродени, а мисълта ви ще стане по-ясна, ще се концентрирате по-добре. От дъбови кори можете да си сварите отвара, която действа чудодейно при екземи и отоци. При болки в гърба, кръста или раменете, ги облейте с отвара от дъбови жълъди, като преди това масажирате болезнените места с парче вълнен плат. Правете го няколко вечери подред. 

Дъбовите жълъди се възприемат като символ на вечния живот и безсмъртието. Някога от тях се е правил и самият хляб, поради съдържащите се в тях полезни хранителни вещества и нишесте. Oлицетворяват душевната устойчивост, свързват се с постоянството в решенията и упоритост при постигане на целите.

Снимки: http://tainstvoto.blogspot.com/

Магията на червеното вино…

Червеното вино е не само изкушение…, но и здравословна напитка при умерена консумация. Видовете червеното вино, като Каберне Совиньон, Кианти, и Мерло, съдържат мелатонин. Мелатонинът регулира вътрешният естествен часовник на тялото, така че пиенето на чаша червено вино преди лягане може, да ви помогне да заспите по-бързо и да имате здравословен сън. 

Мелатонинът е и антиоксидант, действащ превантивно против стареене и ракови образования. Виното оказва благотворно влияние върху сърдечносъдовата дейност, нормализирането на кръвното налягане и нивото на холестерола в организма. Тайната на червеното вино се крие основно в съединението „ресвератол“, което има чудодейна сила. За ресвератролът е доказано, че предпазва от болестта на Алцхаймер и деменция. Червеното вино намалява рискът от сърдечни и сърдечно-съдови заболявания, благодарение на ресвератрола и други антиоксиданти, които съдържа. Доказано е, че ресвератролът има и противовъзпалителни свойства, което спомага за общото ни физическо здраве. Неговото количество е различно в различните видове вина, но по правило в червеното вино има с пъти по-голяма концентрация, отколкото в бялото. Изследвания сочат, че благоуханният алкохолен еликсир увеличава плодовитостта на жените и улеснява забременяването.

Изследвания сочат, че виното има свойства да намалява риска от рак на гърдата. Четири или повече чаши червено вино седмично е доказано, че намаляват общия риск от рак на простатата при мъжете с около 50%. Учени от Испания са установили, че хората, които пият повече от две чаши червено вино дневно имат 44% по-малко настинки от хората, които са въздържатели.

Източници: http://zdraventer.blogspot.com/2011/07/10.html#ixzz2iBHYHI7y ; http://www.dieti.info/news/article/497 и http://zdrave.rozali.com/saveti-zdrave/p7033.html

С вкус на печена тиква...

Независимо от това да ли я предпочитаме печена, в тиквеник, на супа или просто варена, Тиквата е вкусна и полезна. Тя засилва имунните сили на организма. 

Предлагаме, Ви да се насладите на чудния аромат и вкус на печената тиква гарнирана с бадеми, стафиди и орехи. Всичко това обилно полято с горски мед.

Омаята на Тиквата...

Есенните и зимни дни са времето, в което можем да се насладим на усещането за домашен уют, приятен вкус и омаен аромат, да се възползваме от полезните свойства на Тиквата. 

В Китай тиквите са били издълбавани, пълнени с монети и поставяни в предната част на къщата, за да привличат богатството в дома. Там на младоженците се подарявала тиква като пожелание за плодовитост. Тиквите са били използвани за прогонването на злите духове в Тайланд и Камбоджа. Тиквата е  основен атрибут и при мистичния празник Хелоуин в САЩ и Западна Европа. В Древна Гърция издълбаната и изчистена тиква се е използвала като съд за пиене. През вековете тя е била често прилагана от народната медицина за церене на различни заболявания – висока температура, нервни разстройства, запек, болки в сърдечната област. Тя съдържа бета-каротин, алфа-каротин и лутеин. Благодарение на богатият си състав от вещества е чудесен помощник на организма в студените дни. Трябва да знае, че печена или варена - тя винаги е полезна за нас. 

Консумирайки само 100 г. тиква, ние си набавяме необходимото количество от провитамин А за деня. Колкото месестата част е по-оранжева или по силно жълта, толкова по-високо е съдържанието на каротин в нея. Това вещество е силен антиоксидант, който помага за възстановяването на увредените от свободните радикали клетки. Провитамин А подобрява работата на имунната система и е много важен за доброто зрение. Тиквата е с високо съдържание на така необходимия ни витамин C. Той заедно с калият предпазват от сърдечни заболявания и нормализират кръвното налягане. В меката част на тиквата се намира витамин D, който ни е много необходим сега, през месеците, когато дните са къси и слънчевата светлина е недостатъчна. В тиквата се съдържат и витамини от група В, те влияят благотворно върху нервната система, имат важно значение за справянето със стреса. Тези витамини тонизират организма и са полезни за кожата и косата ни. Течността от сварената тиква може да се пие за успокоение и здрав сън. Тиквата е сред плодните зеленчуците „шампиони” по съдържание на желязо. Има наличие на множество медни и железни соли, както и фосфор, които влияят положително върху качеството на кръвта. Тиквата съдържа и витамин К, който рядко се намира в растителната храна. Той спомага за правилното съсирване на кръвта. Има наличие и на витамин Т - благодарение на него може да предотврати анемията. Витамин Т ускорява метаболизма, като помага за усвояването на храната и не позволява затлъстяване. Тиквата е полезна при наднормено тегло. Включена в диетата, тя засища, но не позволява да пълнеем, тъй като не е калорична - в 100 г. тиква има само около 17 кал. Зеленчукът е добър естествен диуретик, който премахва отоците при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания. Фосфорът и магнезият в нея влияят положително върху паметта и нервната система. В нея има наличие на калций, мед, флуор и цинк, а от органичните киселини предимно ябълковата. Плодният зеленчук съдържа малки количества белтъчини и мазнини, но притежава умерени стойности на глюкоза, фруктоза и захароза. Тиквата е много полезна при заболявания на бъбреците и отделителната система. Действа добре при болести на сърдечно-съдовата и храносмилателната система. Честа консумация на тиква се препоръчва при страдащи от гастрит, язва и колит. Тиквата регулира храносмилането, съдържащият се в нея пектин помага срещу атеросклероза, защото способства за изхвърлянето на лошия холестерол от организма. Тиквата е нискокалорична и може да се приема в неограничени количества. Тя потиска чувството на глад, а в същото време ускорява метаболизма и изхвърлянето на шлаките от стомашно-чревния тракт. При заболявания на жлъчката и черния дроб честата консумация на тиква действа благоприятно. Диабетиците трябва да внимават с консумацията на тиква поради наличието на захари в нея. Тиквата е подходяща за бременни жени като средство против повръщане, по същата причина действа благоприятно и при морска болест. 

Тиквените семки също са изключително полезни - добре е да се консумират сурови. Те от столетия са известни и с противопаразитното си действие. Семките на тиквата са ефикасни и при кожни заболявания като пърхот и себорея. Ефектът се дължи на високото съдържание на цинк, който е полезен за кожата и косата и дори заглажда бръчките. Подобно действие имат и витамините А и Е. Честата консумация на тиквени семки предпазва лицето от акне и пъпки. А при изгаряния и екземи се прави лапа от настърганата месеста част на тиквата. За мъжете, които имат възпаление на простатата, се препоръчва по една чаша тиквен сок всеки ден в продължение на три седмици. Природен лек е и отварата от смляно тиквено семе. Тя спомага и за изхвърлянето на камъните от бъбреците. Благодарение на високото съдържание на витамин Е, тиквата стимулира функцията на половите жлези, а в същото време предпазва организма от стареене. Доказано е, че тиквените семки действат като афродизиак, тъй като подпомагат оросяването на органите с кръв.

Ванилията и Канелата...

Аромотерапията използва благоуханието на Ванилията и Канелата, за да се постигне релаксиращ ефект, да се премахне нервното напрежение и негативните емоции. Ароматът на билките предизвикват радостно чувство и усещане за ситост.

Ванилията е доказан антиоксидант и антидепресант. Има свойството да понижава температурата, да покачва адреналина, действа седативно, като успокоява и регулира функцията на дихателната, храносмилателната и кръвоносната система. 

Билката има благотворно въздействие върху кожата, като я прави мека и еластична. Ванилията се съчетава добре с масло от жасмин и действа като афродизиак.

Подправките...

В класификатора на различни билки и подправки, съставен по поръчение на Карл Велики, те са наречени „приятели на медиците и похвала за готвачите”. Добавянето на подправките към различните гозбите и ястия, може да им придаде магичен вкус и омаен аромат. Според старите книги – това са растения или части от тях със силен аромат или вкус, използвани в малки количества за подправяне, оцветяване или консервиране на хранителни продукти. 

Ароматичните треви и растения се използват както в прясно, така и в изсушено състояние и могат да придадат на блюдата лечебни свойства. Подправките успокояват и стимулират, вливат положителна енергия в организма. Чудодейните треви и растения подобряват паметта или способността да се концентрираме; те дори могат да променят изцяло емоционалното ни състояния. Така например - пиперът помага при депресивни разстройства, а канелата влияе върху емоционалното състояние. Куркумата е подправката на прераждането. Прахът от тази билка, потъркан по лицето, заличава петната и бръчките. Ванилията пази от лоши очи. Черният кимион е защитник срещу уроки и черна магия. Канелата създава приятелства и наказва враговете. Кориандърът освобождава от стара вина, свещеният босилек е укротител на егото. Сандаловото дърво облекчава болката, слоновата кост дава сила и издръжливост. Джиндижифилът е корен от изсушена мъдрост…

Чай от сушени Ябълки – лечебен природен еликсир…

Нашите баби и дядовци са сушели плодове и са ги използвали за направата на лековити отвари и вкусни десерти. Сушените плодове са естествена защита на организма през есента и зимата. 

Те укрепват и стимулират имунната система. Ябълките и крушите активизират мозъчната дейност, предпазват от сърдечносъдови и простудни заболявания, подобряват храносмилането. Сушените ябълки са богати на витамини от групата В, С и Е, минерали, желязо, магнезий и фосфор, пектин и фибри.

Ароматните бабини печени ябълки....

Когато студът настъпи….

е време за ароматните 

бабини пълнени ябълки!

Необходими продукти:

6-7 средни ябълки;

70 гр. стафиди;

3 суп. лъж. смелени орехови ядки;

1 ч. лъж. настъргана лимонова кора;

1/2 ч. лъж. канела;

100 гр. кафява захар;

2 суп. лъж. меко масло;

1 чаена чаша вино бяло или червено.

Фурната се нагрява до 190°C.

Стафидите се смесват се с орехите, захарта, канелата и лимоновата кора. Обърква се добре. Добавя се 1,5 лъжици от маслото и отново се разбърква. С тази смес се пълнят ябълките. Те се издълбават откъм дръжката, като се внимава да се запазят цели. С помощта на ножче и/или лъжичка се отстраняват семките. Трябва да се получи дупка в средата на ябълката, без да е засегнато дъното й. С пълнежа се запълват отворите в плода. Намазват се отгоре с останалото масло. Слагат се в тава, залива се с виното и се пекат 30-35 минути.

За настроение и прилив на енергия...

Ви предлагаме да си приготвите коктейла „Аз съм тонизиран”. Необходимите продукти за него са: 1-2 грейпфрута; 2-3 портокала; 1 ч.л. цветен прашец и 1 ч.л. мед. 

Плодовете се изстискват след това се отсипва една част от сока в съд (чаша), в който се слага цветния прашец и се разбива добре. Когато зрънцата на прашеца се стопят, сместа се изсипва при останалата част от сока и се добавя меда.

Източник: по рецепта на „by mer“ в http://www.zemianazaem.com/archives/33

Тайнствените лечебни сили на Пчелното млечице….

Пчелното млечице е гъста кремаво-бяла течност с особен мирис и кисело-сладникав вкус. Това е продуктът, който се секретира от нелетящите пчели на възраст от 5 до 15 дни, т.нар. „пчели кърмачки“. С него се хранят личинките, пчелата майка и търтеите. 

На специалния състав на млечицето се дължат високата му хранителна и биологична стойност. То съдържа всички основни вещества необходими за изграждането на живия организъм: белтъчини; въглехидрати; липиди; богат спектър от витамини; минерали, а също така и други биологично активни вещества, някои от които все още недостатъчно проучени. Пчелното млечице е особено богато на белтъци. В него са доказано установени 22-ве заменими и незаменими аминокиселини. Има  наличие и на гама - глобулин, който спомага за повишаване на устойчивостта на организма към бактерии, вируси и токсини. От витамините в най-голямо количество са тези от група В и в по-малки дози витамините С, А, Д и Е. От микроелементите, съдържащи се в млечицето, интерес представляват желязото, мангана, цинка и кобалта като вещества, необходими за качеството на кръвта. Пчелното млечице има изразено противомикробно действие. Доказан е противовирусният му ефект по отношение на грипни инфекции, както и противогъбичното му действие. Физическият и психическият тонус се подобряват при приема на пчелният продукт.

Повишават се обменните процеси, храненето на тъканите и др. жизнени показатели в човешкия организъм. Тези качества правят пчелното млечице особено подходящо за приложение при липса на апетит, при намаление на защитните сили на организма, климактерични смущения, заболявания на стомашно-чревния тракт, хроничен запек, неврози, особено придружени с безсъние, при чернодробни заболявания. Препоръчва се също при атеросклероза, хипер- и хипотония, стенокардия и състояния след прекаран инфаркт на миокарда, бронхиална астма, нарушена лактация, ставни заболявания с възпалителен характер, себорея и др. Установено е, че при болни с диабет пчелното млечице води до намаляване на кръвната захар. Подобен ефект се наблюдава и при здрави хора. От друга страна е доказано, че то повишава способността на скелетната мускулатура да усвоява по-големи количества глюкоза. Проучване установява, че пчелното млечице е в състояние да стимулира растежа на невронни стволови клетки в мозъка, което означава, че то може да помогне за предотвратяване на болести като Алщхаймер и Паркинсон. Хърватските учени са направили тестове, като са инжектирали мишки с пчелно млечице и ракови клети, резултатите от който са показали намаляване на разпространението на рака. Смята се, че пчелното млечице спомага за подобряване на репродуктивните органи. Това се дължи на способността му да балансира хормоналните нива в организма. Невероятни са и подмладяващите свойства на пчелният продукт, който подобрява синтеза на колаген в кожата и съединителната тъкан. Дневната препоръчителна доза на пчелното млечице е различна според различните автори. У нас за оптимална се приема от 120-180 милиграма. Някои автори препоръчват 250 милиграма, а при тежки случаи и до 500 милиграма дневно. Цялото количество се приема наведнъж (сутрин на гладно) или на два пъти  - сутрин и обед. Пчелното млечице вечер не се препоръчва, тъй като възбужда нервната система, което може да доведе до безсъние.

Източници: http://www.troyamed.bg; http://www.pharmacy-bg.com/zdrave2/pchelnoto-mlechice-e-polezno-ne-samo-za-pchelite/; http://poneshto.com/?p=5815; http://www.bb-team.org/articles/2777_pchelno-mlechitse-royal-jelly#ixzz2hrh7AE3B

Маточината - билката на спокойствието...

Маточината е позната и ценна още от древността. Авицена я препоръчва заради свойството й да стимулира позитивните чувства и нагласи. Някои арабски автори я смятат за полезна при лечение на меланхолия и сърдечни заболявания. 

Маточината или Melissa officinalis съдържа специфични вещества, които имат спазмолитичен ефект върху хранителната и дихателната система на човешкия организъм. В състава на етеричното й масло влизат още витамин С, керотин, органични киселини и флавоноиди. Последните са полезни за организма, тъй като се борят срещу свободните радикали в него, подсилват имунната система и имат антиоксидантно действие. Благодарение на етеричното масло маточината има специфичен аромат на лимон и мента, а заради формата на листенцата и мириса им често е бъркана с ментата. 

Маточината помага срещу вирусни инфекции, остри кашлици и обилно потене; потиска гаденето и стимулира апетита. Според народните лечители, ароматното растение цери високо кръвно, премахва шума в ушите, препоръчва се срещу нередовна менструация. Някои използват маточината и за лечението на косопад и оплешивяване. Хидроалкохолният екстракт от билката проявява седативен ефект върху централната нервната система и действа като успокоително. Лековитото растение оказва благотворно въздействие върху неврози, ускорен пулс и мигрена. Под формата на крем лекува гъбички, бактериални и екземни инфекции. С маточина може да се жабурите, ако страдате от възпалени венци или имате лош дъх. 

Билката се приема под формата на чай, с който се прави гаргара или се пие вечер за здрав и спокоен сън. Чаят от маточина успокоява, повишава концентрацията и активността, прогонва тревогата и раздразнението.

Маслодайната роза - чудото на българската природа...

Розата съчетава в себе си съвършенство, красота и нежност. Въплъщава милосърдие, всеопрощение и божествена любов. За светите отци е „райско цвете“. 

Маслодайната роза - Rosa Damascena се открива в сърцето на Подбалканската котловина, място скътано между Стара планина на север и Средна гора на юг. Българската майка природа е дарила с цялата си щедрост този край. Тук Царицата на цветята намира най-подходящата температура, необходимата влажност и песъчливо канелени-горски почви – това е така наречената Долина на розите или Розовата долина. 

Маслодайната роза е многогодишен храст, който достига височина около 2 м. Цъфтежът й започва в средата на май и продължава до средата на юни. Цветовете са едри, розови със силен и приятен аромат. На една клонка са разположени от 3 до 9, а понякога и по 30 цвята, които цъфтят последователно. За производството на 1 кг. розово масло са необходими около 3000 кг. червен или 6000 кг. бял цвят. Розовите цветове се берат много рано, докато са покрити с утринна роса. 

Тогава влажните розови цветове съдържат най-много етерично масло. В розовият екстракт влизат над 400 компонента, които обуславят неговото биологично-активно действие. Доказано е, че стимулира възстановяването на клетките и се използва за масажи, инхалации, ароматни вани и козметични процедури. Една-две капки, взети с мед, помагат при менструални проблеми, облекчават мигрена и главоболие. Ароматерапията използва розовото масло за въздействие върху фините енергийни нива в човешкия организъм – благоуханията действат стимулиращо на сетивата, повишават самочувствието и либидото.

Петковден...

На 14 октомври се посреща Петковден, Св. Петка Българска – в традиционната култура се свързва с края на стопанската година, завършека на лятото и есента. В този период в българската народна традиция се поставя началото по избирането булка, известен като „сгледа”. 

На първото зимно хоро се хващат всички неженени моми, а родителите набелязват бъдещата снаха. За нов дом, за здраве и благополучие на семейството и рода денят на св. Петка се отбелязва с курбани и родови събирания. 

В християнската митология светицата се възприема като покровителка на женските домашни дейности. С Петковден е свързано и началото на заплождането на домашните животни. Докато трае актът, жените не подхващат никаква работа, за да се роди здрав добитък. 

В народният календар св. Петка „повежда” зимните календарни празници. Във времето от Петковден до Димитровден стопаните се разплащат с наемните работници и се пазарят за новия трудов сезон. 

Тайнството на българската трапеза...

Трапезата (софрата) е мястото, около която се събират домашните. Тя приобщава седящите около нея към едни ценности, разбирания, чувства и емоции. Създава усещането за участие в общ ритуал, цел, идея и съдба. Всеки получава своя дял от общата храна. Сядането на трапезата за нашите прадеди е било вид общуване с Бога. 

Затова те казвали: „Ела, Боже, да ядем“, прекръствали се и чак тогава се обръщали към храната. Хапвали „каквото Бог дал“ и били благодарни за хляба насъщен. Мястото на трапезата определя статуса, почитта и уважението, с което се отнасят към всички седнали около нея. Най-личният и почитан (главата на семейството) наставал на челно на трапезата. Дясно от него по старшинство се редели останалите. Трапезата за нашия български народ е свято място. 

Около нея се сяда задължително с измити ръце и числи помисли, седи се близо, не се пресята, не се взима нищо, което е предназначено за друг, не се говорят лоши думи, хората не се карат помежду си, не се мляска, не се взима по много храна, не се ръсят трохи, защото под софрата седи дяволът и се храни с тях. Ако трохи се стъпчат - „Бог ще си вземе хляба“. Ако софрата се остави празна, народът казват, че „плаче и кълне“. Хлябът не се обръща с кората надолу, защото е лошо за дома. Залък не се оставя, за да не те остави любимият. Ако някои неволно се сложи лъжица в повече, ще дойде гост. Ако човек яде с две вилици (лъжици), ще се жени два пъти. Ако някой се върне да си дояжда, ще се ожени повторно. Ако се разлее вино или ракия, е „за умрелите“. Който разлее вино, придобива сила, а който разлее ракия - очакват го сълзи. Ако се счупи солницата, домашните ще се карат или ще настъпи кишаво време. Ако човек се задави на софрата, означава, че някой говори лошо за него. Ако някой външен човек дойде, докато трапезата е сложена, канят го задължително. Вярвало се, че гостът носи девет късмета, а изяжда само един. Преди да си тръгне, му поливат да си измие ръцете, за да не изнесе късмета на дома със себе си…

Източник: „Български магии и гадания“ - Лилия Старева

Кафето е не само топла и ободряваща напитка, но може и да окаже реален положителен ефект върху нашия организъм. 

Настроението, енергийните нива и общото здравословно състояние се повиша от 1-2 чаши кафе дневно. Това се дължи на допамина. Той е хормон, „отговарящ“ за щастието и тонуса и е пряко свързан с производството на адреналин в човешкото тяло. В една чаша кафе се съдържат витамините В2 и В5, тиамин, магнезий и други полезни за организма вещества. Кафето подобрява кратковременната памет и работоспособността.

Казват, че: „Кафето трябва да бъде черно като нощта, силно като страстта, горещо като греха и сладко като любовта.“ За някои горещата напитка е радост и усмивка, за други вдъхновение и споделени чувства, а за трети е вид свещен ритуал…

Цъфтящ чай...

Чаша Цъфтящ чай е ароматно произведение, което ще Ви достави естетическа наслада и здравословни ползи…

Цъфтящият чай е вид китайска ароматна напитка, която буквално разцъфтява в чайника, след като се попари с вряла вода. Чаят представлява малка билкова топка, грижливо изработена от листа на зелен чай, ароматни треви и благоуханни растения по избор, вързани с памучна нишка. Една топчица е достатъчна, за да приготвите един чайник ароматна и здравословна напитка. 

Цъфтящият чай е изключително полезен за организма. Богат е на флавоноиди, добър антиоксидант е, намалява вероятността от сърдечно-съдови заболявания, инфаркт и засилва имунната система. Цъфтящият чай тушира стреса и подобрява метаболизма. Има благотворно въздействие при главоболие и преумора на очите. Ароматната напитка може да се срещне под най-различни наименования, в зависимост от това какви билки и растения са използвани за направата й. Така например: Чаят „Снежна топка“ включва жасминови венчелистчета, които след разпукването си наподобяват снеговалеж. Цъфтящият чай с интригуващото наименование „Вечност“, ще ви зареди с позитивна енергия, а ароматната „Ненадмината красота“ ще осигури на вашето тяло спокоен и здравословен сън….

Омаята на бялото вино...

В чаша бяло вино се съдържа шепа нежност и стръкчета билкова магия. Омаята на чистите чувства и помисли. Веднъж опиеш ли от чудодейната течност, усещаш лекота и ведрина... Вкусът и ароматът те отнасят някъде далеч, където душата и тялото искат...

Думата „Афродизиак“ произлиза от името на древеногръцката богиня на любовта Афродита.

Като един от най-силните билкови афродизиаци се утвърждава Магданозът. Той засилва либидото на жените заради влиянието, което оказва върху организма на хормонално ниво. Като възможна причина за благотворното му влияние върху сексуалните желания (фантазии) се изтъква наличието в него на витамин К, витамин А, витамин С, бета каротен, желязо и фолиева киселина.

Друга растение което стимулира сексуалната активност е Ментата. За нея една от древногръцките легенди твърди, че първоначално ароматното растение е било нимфа, превърнато в билка от Персефона, която ревнувала за вниманието, което оказвал съпругът й Плутон на съперницата й. Благоуханната билка влияе положително върху дишането и еротичните желания чрез етеричните си масла и аромата на ментол.

Ванилията е известна още на древните ацтеки като мощен афродизияк. Те приготвяли за повишаване на сексуалната активност, специална магическа смес от какаови зърна, ванилия и мед. Ванилията премахва нервното напрежение, негативните емоции и повишава либидото.

Копърът и Анасонът удължават оргазма на мъжете и засилват сексуалните желания на жените.

Босилекът стимулира желанието за интимна близост, повишава плодовитостта, създава усещането за физически и душевен комфорт.

Шипковият мармалад...

Доставете удоволствие на себе си и на любимите си хора с домашно приготвен Шипков мармалад. Той носи аромата на лятото и вкуса на есента….

Ето и самата технология по приготвянето на здравословният шипков мармалад:

Шипковият храст се обира, когато са минали поне две-три слани или ако листата са окапали – това е сигурен знак, че шипките вече са напълно узрели. След беритбата почистете плодовете от дръжките и ги изплакнете поне два пъти. Поставете ги в дълбока тенджера, залейте с вода (да бъде два пръста над плодовете) и оставете да се варят около два часа. Когато плодчетата омекнат, готови са за обработка – намачкайте или пасирайте. След което вземете средно дълбок съд, чаена чаша и тензух. Тензухът се слага на два пласта над чистата тенджера, а с чаената чаша внимателно загребвате от пасираните шипки (около 200 гр.). Започвате бавно без много натискане да навивате тензуха, така че мармаладът по-естествен път да се изцеди. На 3 или 4 навивания измивайте парчето тензух. Често се налага и да се смени с нов. Премерете колко литра е вече прецеденият шипков материал. Един литър от него поема не повече от 400-500 гр. захар. Поставете сместа и захарта в широка тава и разбъркайте. Добре е да оставите да престои така поне една нощ, за да се разтвори захарта напълно. След което варете на бавен огън и разбърквайте периодично. Може да добавите сварени и пасирани плодове като ябълки, круши и дюли. Докато мармаладът се сгъстява, често бъркайте. Вероятността да залепне на дъното на тавата е много голяма! Едва когато започне сместа да образува по-големи балончета се приема, че е готова. Няма общо прието правило, колко време да се вари или каква гъстота да се постигне. Най-накрая сложете няколко щипки лимонтозу в мармалада, за да запази по-дълго време вкусовите си качества. Насипете в бурканчета, запечатайте и варете 5-6 минутки.

Източник: по материал на Хюлия Азизова - http://www.chinarweb.com/?lang=bg&controller=news&id=291

Тайнството на билките/подправките...

В митологията  на много народи билките и подправките заемат особено място в дома и подредбата му. Те допринасят за здравето и благополучието на хората обитаващи даденото място. Ароматните треви и растения закрилят и предпазват къщата от болестотворни сили и злосторни същества. Всяка билка/подправка влияе върху определени енергии в човека и около него…

Смята се, че Лайката допринася за хармоничните семейни взаимоотношения...

Мащерката пък, ако е засадена в югоизточната част на къщата се приема, че носи богатство и разцвет на семейството…

Хвойна трябва да се засажда под прозорците на съпружеската спалня, защото допринася за щастлив семеен живот…

Жасминът се използва при депресии, повдига настроението и подобрява отношенията между съпрузите…

Магданозът, успокоява и защитава дома. Добавя положителна вибрация, която е по-благотворна за жените в къщата...

Ментата, спомага за духовното просветление и ни подпомага в търсенето на знания. Укрепва паметта и оказва тонизиращо въздействие върху организма. Препоръчва се да се засажда в североизточната част на дома…

Розмаринът подобрява паметта и обостря сетивата ни. Хубаво е да се отглежда в северозападната част на жилището, особено ако стопаните не искат да забравят старите си приятели...

Босилекът трябва да се сади отделно от другите растения. Укрепва характера на стопанина си и му носи успехи в работата. Северозападната част на дома е подходяща за него…

Копърът укрепва съня, особено ако е расъл в северната част на къщата...

Джоджанът, стимулира мисловната активност, подходящ е и за къща обявена за продан…

Подправките са чудесно начало за всеки, които иска да опита и усети енергията на тези вълшебни благоуханни треви и растения. Mотивиращо е, че можете да ги използвате в кухнята почти веднага след като сте ги засадили. Започнете с магданоз, босилек, мащерка и градински чай. Когато увереността Ви нарасне, добавете розмарин, лайка, лавандула…

Източници: Етнография на България, Иваничка Георгиева; „Избрани произведения“, Димитър Маринов, „Амулети против уроки“, ИНЕМ и „Материали по народна медицина в България“, СбНУ.

Чаят...

Вярва се, че чаените растения виреят на места, където властва доброто, мира и спокойствието. Вълшебният извлек притежава способността да намира и усвоява от земята всички необходими вещества и енергии за нашето физическо и душевно здраве. Чаената отвара зарежда този, които я пие и цени с добра енергия и го подтиква към наслаждение. Чрез своите разнообразни вкусове и аромати, чаят ни отнася към чудни вълшебни светове. 

Произходът на магическата напитка се крие още в древността. Според различни предания и легенди, китайците са познавали свойствата на чаеният храст преди хилядолетия. Те са го определяли, като „огънят на живота“ или „небесен чай“, който укрепва духа и тялото, удължава и осмисля човешкия живот. 

В древен Китай чаената церемония започвала с това, че човек трябвало психологически да е готов за нея, да се освободи от всичко, което го дразни. Само когато спокойствието и тишината се настанявали в душата му, той бил готов за чаения ритуал. Прието е да се приготвят три запарки на чая: първата се прави, за да се накисне и ритуално да се измие чаят, втората, за да се усети вкусът, а третата, за да се почувства духът му…