Дренки чудни...

През този месец могат да се наберат и ползват за цяр предимно плодовете на горските растения, като: хвойна, шипки, глогинки, трънки и дренки. Обикновеният дрян (Cornus mas) е висок храст или неголямо дърво със срещуположни, яйцевидни, продълговати листа и дребни, жълти цветчета. Цъфти още през февруари, а зрее през август-септември. 

Плодовете му са костилкови, с месест околоплодник. Имат кисело-стипчив вкус. В нашата страна се срещат два вида дрян - обикновен и т.нар. кучешки със сферичен черен плод. Дрянът в българската народна традиция се възприема като символ на надеждата за хубаво бъдеще, здраве и дълголетие. Заради своята жилавост и якост, както и заради ранният си цъфтеж дрянът се използва много често в обредните действия на различните празници. От него се изработват сурвакниците, а с дрянови пъпки накиснати във вода жените си измиват косите, за да им са дълги и гъсти. Разцъфнали дрянови клонки се слагат от момите в менците за обичая Ладуване. Узряването на дренките, слага началото на моминските седенки.

   

За лечебните свойства на дряна се намират сведения още в медицински труд от VI в., където се упоменава, че дряна спира диарията и има лечебни свойства при чревни язви, изпечените му плодове лекуват лишей, а сокът му пък притежава антисептично действие. Според проучвания плодове на дряна съдържат: вода; захар; целулоза; органични киселини (главно ябълчна); пектин; калий; калций; фосфор; магнезий; желязо; танин и витамин С в големи дози. Плодовете на дряна имат бактерицидни свойства. В кората и листата му се съдържат органични киселини, захари, пектин, танини и оцветители. В народната медицина плодовете на дряна се използват за лекуване на простуда и треска, а с отвара от листата - стомашно-чревни болести. 

     

Източници:http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/04/19/drian-gorskiiat-vylshebnik.531216 и „Лечебната сила на храсти и дървета“, Кети Иванова