Петър Димков "Хората и билките – все живи същества"

"Винаги съм твърдял, че хората и билките са най-голямото богатство на България."

„... И ще кажа защо. Само че ще започна с билките. Защото те са смисълът, който ние, хората, не винаги осъзнаваме напълно. Много станахме небрежни, разточителни. В повечето случаи сме си сами врагове на себе си. Пак ще спомена богомилите. Колко достойни хора се били само! Дори и тогава, когато са нямали троха хляб в торбите си, са носели и скътвали билки. Обикаляли са по селата, кръстосвали са европейските държави и са лекували народа с тях. Трупали са опит и знания и са ги предавали на хората, за да живеят здрави, работоспособни и жизнерадостни. Винаги ме е изумявала и възхищавала тяхната всеотдайност. Те са познавали отлично билколечението… 

Билките са също живи същества като нас. Но никога, както сега, не се е стопанисвало така безобразно това народно богатство! И толкова безотговорно! Бере се на стървено и от всеки. За да се продава, продава, продава… все печалбата се гони. А че се унищожава коренът – се нехае… Останала е една десета от билките в България. Както я караме, скоро ще се лишим от най-необходимите и виреещи в изобилие билки у нас. Ще се наложи и тях да си ги внасяме от чужбина: лайка, кокиче, равнец, мащерка, липа, кантарион, здравец и какво ли не още. Изкореняват, а никой не търси сметка. Това е много лошо. И иди после създавай отново пропиляното богатство… 

Аз например много уважавам и обичам селския живот – нищо, че толкова години вече живея в големия град. Но често ходя, както и на младини, по селата. Ценя много селския труд. Тежък е. Понякога убийствено уморителен, но затова е и благословен. На полето човекът се чувства човек. Волен е, възторжен, здрав. Чистият въздух подмладява, връща ти ведрото настроение. Затова, който иска да научи тайната на дълголетието, да иде на село. Да поработи със селския труженик и ще почувства голямата благодат. Лошо е само, че и той почна да бяга от родното гнездо. Страх ме е от това стихийно обезлюдяване на нашите села. Ще си позволя един съвет още: НИКОГА НЕ СЕ СЪРДЕТЕ! Никога не помрачавайте главите си с мрачни мисли! Вярвайте в доброто у човека и хората! 

Черните мисли, злобата и завистта, омразата, враждата съсипват душата. Те най-много и бързо съкращават живота на човека. И ако искате да станете лекари на самите себе си, станете туристи! Най-изпитаното и сигурно лекарство е туризмът. Повярвайте ми! Многото ми години го доказват. Когато човек е в планината и извика от все сърце, волно Ойларипиии…, сякаш душата му се отпуща, възражда. Тя ободрява духа. Планината прочиства душата…“ 

Източник: „Хората и билките – все живи същества (Откровено – Петър Димков)“ http://openom.eu/bg/26699

Снимки: http://petardimkov.com/index.php?page=heal