“…Изпивам чашата с вълшебна вода и си казвам шепнешком, за да не безпокоя никого наоколо: „Отпивам тази вода, тя ще ми прелее силата си, ще бъда бодър целия ден, ще мога да свърша добри неща, полезни за хората и за мене”. 

Нещо, като „Отче наш”! Вълшебна формула. Защото към вълшебната вода се прибавя и вълшебството на мисълта - двете големи сили на този свят. Мисълта прочиства духа ми, а чрез духа и тялото слага в ред себе си, тъй като тя го зове към същото. А към каквото призовава тя - то се осъществява...”, из „Рецептите на Петър Димков: Сто години за всеки“, Николай Антонов