Чесънът – митичният лечебен зеленчук…

Чесънът (Allium sativum) или чеснов лук е многогодишен луковичен зеленчук от семейство Лукови. Най-често консумираната част от растението е подземната складираща структура, наречена „глава“. Една чеснова глава се състои от дузина или повече отделни скилидки. Древните египтяни са сред първите, които са култивирали чесънът и той е заемал важно място в тяхната културна традиция. Зеленчукът се давал за подобряване на здравето и издръжливостта на тези, които строяли пирамидите, поставял се в гробниците на фараоните. Чесънът е почитан още от древните гърци, като в „Илиадата“ Омир го нарича „свещената девица“ и му приписва магически свойства, а римляните го използвали масово като ефикасно средство срещу абсцеси и циреи. Римските атлети и войници консумирали чесън за сила и издръжливост. В Библията се споменава за чудодейния чесън в Книга четвърта - Числа (глава единадесета, стих 5). През Първата световна война зеленчукът се използвала от руските войници като лек срещу гангрена. Счукан чесън се разстилал върху импровизирана превръзка от торфен мъх и се поставял направо върху раната. Това се оказало толкова ефикасно, че през Втората световна война започнали да наричат чесъна „руския пеницилин“.

Българските традиционни вярвания и представи преписват на чесънът голяма апотропейна (предпазна) сила, свързана със специфичната му остра миризма и реалните му лечебни качества. Смята се, че зеленчукът лекува ухапване от змия и различни болести, предпазва от зли сили и демонични същества. На Бъдни вечер на трапезата трябва да има и чесън, който се кади и всеки трябва да го носи със себе си против караконджули и таласъми през Мръстните дни (12-дневен период, най-често от Коледа до Йордановден тогава се вярва, че се активизират нечистите сили и дяволите). Най –често скилидки от чесън се използват против уроки и зли магии - те се връзват на плитките на момите, на кърпата на родилката и шапката на новороденото; на кончетата и агнънцата, на пчелните кошери и сватбеното знаме. Скилидки се вплитат и между цветята на сватбените венци. Чесънът се използва и от русалиите при техния ритуално-магичен танц, с който лекуват. 

Здравословният му ефект се дължи на вещество, наречено алиин. Именно той придава на зеленчука острия и специфичен мирис. Сам по себе си алиинът няма особена полза за организма. Но при дъвчене той се превръща в алицин, който е природен антибиотик. Алицинът може да понижи вредния холестерол в кръвта, да подобри дейността на мозъка, да нормализира работата на нервната система и да стимулира повишава работоспособността. Чесънът е чудесен източник на манган, витамин B6 и витамин C, на протеини и тиамин (витамин В1), както и на минералите фосфор, селен, калций, калий, желязо и мед. При редовна консумация на зеленчукът се постига ефект на намаляване на кръвното налягане, на нивото на триглицеридите и холестерола. Чесънът способства за ограничаване на количеството свободни радикали в кръвта. Веществата, съдържащи се в чесъна спомагат за предотвратяване на атеросклероза и диабет, както и за намаляване на риска от инфаркт или инсулт. „Употребата на чесън в умерени количества, но редовно – най-добре над 3 месеца, засилват имунитета на клетъчно ниво, с което може да се обяснят и отслабването на симптомите и съкращаването на времето на заболяването”, твърдят американските специалисти, цитирани от изданието Clinical Nutrition. 

Пикантният вкус на чесъна и неповторимия му аромат го правят предпочитана подправка за широк кръг от ястия. Интензивността на вкуса и аромата му варират според начините на приготвяне. Често се използва в комбинация с лук, домати, джинджифил и босилек.