Димитровден и неговата символика...

На 26 октомври се посреща Димитровден, Митровден – християнски празник в чест на свети великомъченик Димитрий Солунски, загинал за вярата. В традицията този ден бележи началото на зимния период в годишния календарен цикъл. Вярва се, че през нощта срещу Димитровден „небето се отваря” и идва зимата. Народна поговорка гласи: „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зимата“ и „Дойде ли му денят, идва му и снегът“. Покровителят на студа донася снега посредством своя червен кон, разтръсквайки бялата си брада. За свети Димитър в българския фолклор се казва: „дедо Димитър разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипва първия сняг“. 

Като предвестник на мрака, зимата и лошото време той се свързва и с отвъдния свят на мъртвите. Народът го възприема като по-голям брат близнак на св. Георги, а по-някога и като брат на св. Архангел Михаил, който „притежава” душите на мъртвите. На този ден се извършват гадания за времето през зимата, за плодородието, за здраве и берекет. Ако овцете спят скупчени, кучето се е свило на кълбо, а месечината е пълна, то зимата ще е дълга и люта. 

В Родопите е възприет обичая да се броят от този ден шест дни, по които се гадае, какво ще е времето през идващите шест месеца (това е характерно и за българските мюсюлмани – те наричат празника „Касъм“ – т.е. „Предел“). По Троянския край на този ден по първия гост в дома се гадае за идващата година: ако е добър стопанин и имотен човек, годината ще е спорна и плодовита. От днеска започва и т.нар. „циганско лято”, продължаващо 12 дни. 

С Димитровден се отбелязва и краят на селскостопанските дейности: със селски сборове, хора и песни. 

На обредната трапеза задължително трябва да има ракия и вино, 

а традиционните гозби са: пита с ябълки, яхния от петел и курбан от овче месо. Готви се петел за именника или кокошка за именницата. Вярва се, че през нощта срещу празника небесните сили посочват мястото на заровено имане.

Източници: „Светците в българския народен календар“, Рачко Попов и „Народна вяра и религиозни обичаи“ – В: Избрани произведения. Т.1, Димитър Маринов