Тайнството на българската трапеза...

Трапезата (софрата) е мястото, около която се събират домашните. Тя приобщава седящите около нея към едни ценности, разбирания, чувства и емоции. Създава усещането за участие в общ ритуал, цел, идея и съдба. Всеки получава своя дял от общата храна. Сядането на трапезата за нашите прадеди е било вид общуване с Бога. 

Затова те казвали: „Ела, Боже, да ядем“, прекръствали се и чак тогава се обръщали към храната. Хапвали „каквото Бог дал“ и били благодарни за хляба насъщен. Мястото на трапезата определя статуса, почитта и уважението, с което се отнасят към всички седнали около нея. Най-личният и почитан (главата на семейството) наставал на челно на трапезата. Дясно от него по старшинство се редели останалите. Трапезата за нашия български народ е свято място. 

Около нея се сяда задължително с измити ръце и числи помисли, седи се близо, не се пресята, не се взима нищо, което е предназначено за друг, не се говорят лоши думи, хората не се карат помежду си, не се мляска, не се взима по много храна, не се ръсят трохи, защото под софрата седи дяволът и се храни с тях. Ако трохи се стъпчат - „Бог ще си вземе хляба“. Ако софрата се остави празна, народът казват, че „плаче и кълне“. Хлябът не се обръща с кората надолу, защото е лошо за дома. Залък не се оставя, за да не те остави любимият. Ако някои неволно се сложи лъжица в повече, ще дойде гост. Ако човек яде с две вилици (лъжици), ще се жени два пъти. Ако някой се върне да си дояжда, ще се ожени повторно. Ако се разлее вино или ракия, е „за умрелите“. Който разлее вино, придобива сила, а който разлее ракия - очакват го сълзи. Ако се счупи солницата, домашните ще се карат или ще настъпи кишаво време. Ако човек се задави на софрата, означава, че някой говори лошо за него. Ако някой външен човек дойде, докато трапезата е сложена, канят го задължително. Вярвало се, че гостът носи девет късмета, а изяжда само един. Преди да си тръгне, му поливат да си измие ръцете, за да не изнесе късмета на дома със себе си…

Източник: „Български магии и гадания“ - Лилия Старева