Житото е
храната на душите…
Затова без него не минава нито погребение, нито помен.
Вареното жито е на границата между нашият земният и другият свят, между
светлината и мрака, между традиционната култура и природа. То вече не е
необработено зърно, но не е още и брашно.
На всички помени и Задушници, на
гроба се носи и раздава задължително жито, пита, вино и ракия. Смята се, че от
тях умрелият яде и пие. След като мине година, започва да се храни от помените,
изнасяни за друг починал. Вареното жито (коливо или куча) е вид жертвоприношение
към предците и в същото време е отзвук от митологичното разбиране за растежа и
плодородието от които се сътворява и преражда светът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.