Магията на солта...

За българина Солта е от най-важните и най-скъпите неща, подправката или чудодейна песъчинка, без която неможе нито едно ястие. Къща без сол не бива - където свърши солта, там влизат болестите и раздорите. Затова и всяка стопанка гледа никога да не остане без сол и ако трябва, от съседите ще вземе назаем, а мъжът й като тръгне на пазар, първо за сол ще пита - има ли или да купи. 

Когато се реди масата, солницата най-напред трябва се сложи, ако това не се направи, нищо добро в къщата да не се чака, а по полето берекет няма да има. Народната традиция оприличава солта, хляба и виното, като земните превъплъщения на Светата Троица, чрез които човек се докосва до Божественото. Затова, когато се донесе новороденото в къщи след кръщене, на прага на вратата го посрещат с пита хляб, сол и вино за здраве и имотност. Солта пази от лоша среща и от лоши очи, от магии и всякакви зли дихания. Затова момите и булките носят в пазвата си или в кърпата си малко сол от Бъдни вечер. 

След залез слънце е добре сол да не се дава, за да не отиде берекетът в друга къща. Но ако все пак това се налага, от тази сол трябва да се спусне и малко в оцетника, защото се вярва, че като станат двама (тоест като се съберат на едно място солта и оцетът), никой нищо не може да им направи. Проклинането със сол или в името на солта е много тежко. Ако някой го направи пред съда, вярвали му или пък са били сигурни, че ако е излъгал, сам Господ ще го накаже или езикът му ще се завърже така, че да не може да говори, или с очите си ще ослепее, ще изгърбавее или окуцее. Вярвало се също, че ще бъде наказан и всеки, който краде или подарява сол. И при двата случая ще го болят очите.

Източник: „Български магии и гадания“, Лилия Старева