Пелинът е оригинален български

нискоалкохолен билков еликсир, съчетаващ в себе си ароматът на пелина, вкусът и благоуханията на горските билки и плодове. 

Осмарският пелин е интригуващо полусухо билково вино. Алкохолната напитка е с балансиран леко тръпчив и сладко-горчив вкус в основата, на който стой отлежало вино примесено с повече от 30-сет вида билки и различни плодове. 

Интересното съчетание на гроздовият вкус с този на дюлята или ябълката, благоуханията на ароматните треви и растения, правят осмарският пелин напитка с тонизиращо и лечебно въздействие. Билките в пелина спомагат за туширането на различни болежки, стимулират функциите на стомашните жлези, подобряват бъбречната и чернодробна функция, повишават апетита и сексуалната активност.

Чудодейните свойства на

билките и подправките всекидневно ни омайват и ни доставят наслада и душевна хармония. Те притежават множество тайнствени сили, които при правилно използване се превръщат в лечебни. 

Така например - Кардамонът подобрява работата на храносмилателната система, помага при стомашни проблеми, болести на черния дроб и сърцето. Подправката успокоява нервното напрежение и повишава настроението. При главоболие се препоръчва да се вдиша кардамон, стрит напрах. Дафиновият лист притежава специфичен приятен аромат и вкус. 

Народната медицина препоръчва отвара от неговите семена за лечение на склероза, болести на бъбреците, черния дроб, далака, опорно-двигателния апарат и подуване на стомаха. Етеричното масло от семената е ефективно съдоразширяващо средство, използва се и за успокояване на нервното напрежение. Карамфилът подобрява настроението и стимулира работата на мозъка. Етеричното му масло се използва за инхалации при простудни заболявания. При хрема се препоръчва втриване на прах от карамфил в ноздрите. Канелата подпомага понижаването на температурата и притежава диуретично действие. 

Повишава работоспособността и подобрява настроението. Маслото от канела се използва за масаж при паралич, а отварата се приема, че подобрява слуха. Шафранът е диуретично средство, което спомага за намаляване на температурата. Съчетан с мед, той действа благотворно при камъни в бъбреците. Билката подобрява концентрацията и повишава настроението. Етеричното масло на шафрана притежава свойства да успокоява нервите и спомага за здрав сън. Черният пипер активизира функцията на стомаха и черния дроб, засилва храносмилането. Подпомага понижаването на температурата, неутрализира отровите в организма. Подобрява паметта.

Източник: по материали от http://www.ekak-zdrave.bg

Здравословните ползи от консервите и туршиите...

По традиция през зимните месеци, ние българите залагаме много на различните видове консерви и туршии. Важно е да знаем, че добре и успешно приготвените консерви, макар, че нямат високо съдържание на витамин C, притежават много здравословни ползи.

В туршиите и консервите има наличие на множество микроелементи, баластни вещества и алкални свойства, съдържащи се в самите зеленчуци. Традиционното приготвяне на зимнината, за нас се оказва на практика, че е най-общодостъпният и евтин начин да сме по-близо до природата и да черпим от нейните здравословни дарове…

Много здравословно и полезно е за нашия организъм дневното ни хранително меню да съдържа 40 % въглехидрати, 30 % мазнини и 30 % протеини. Хубаво е да се самонаблюдаваме, какво ни се приисква да ядем и как то ще ни повлияе на жизнените ни показатели. Разнообразното здравословно хранене, съветват специалистите трябва да се състои от около 70 % сурови плодове и зеленчуци, а другите храни може и да са и различни видове гозби и ястия.

Андревден или Мечкинден...

На 30 ноември се посреща Св. Апостол Андрей Първозвани, Андревден, Андрювден. Народът свързва празника с представата, че от него денят започва да се уголемява колкото просено зърно, а Слънцето да помръдва като пиле в яйце. Вярва се, че „Андрей прогонва зимата и дългите нощи”. Денят се свързва и с почитта към житото. 

В народностните представи, житото (житните култури) е символ на плодородието, раждането и развитието на живота. За да наедрява реколтата на празника се варят зърната на царевица, жито, леща, боб, ечемик. От сварените зърна всички домашни хапват и хвърлят в комина, за да расте високо и богато реколтата. В Северна България св. Андрей се почита и като господар на мечките. Според легенда светецът, който единствен от апостолите нямал празник, възседнал мечка и отишъл при Господ. Той му рекъл: „Който тебе не празнува, да го язди мечка”. От тогава се почита и като Мечкинден, имащ предпазваща функция. От обредното коливо се дава на животното и се нарича: „На ти, мечко, варен кукуруз, за да не ядеш суровия, да не посягаш на човеци и стока”.  В българската народна традиция на мечката е кръстена и специална билка – 

„Подбел“, „Меча лапа“ или „Меча стъпка“. Народните вярвания определят мечката като символ на плодородието и майчинството. В Северна България св. Андрей се почита и като господар на мечките. В народната медицина мечата лапа се употребява при бронхити, бронхиална астма, кожни обриви, ревматизъм, нередовна и болезнена менструация. С отвари и настойки от листата на подбела се лекуват ларингити. Билката се прилага и за лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт.

Чарът на конякът...

Конякът притежава изискан вкус и завладяващ аромат. 

Умерената консумация на тази напитка е ценна за здравето, тъй като в състава й влизат биологично активни вещества, които влияят положително върху организма. Ползата от конякът се състои в това, че възбужда апетита, стимулира всички органи и подпомага производството на стомашен сок. Малки дози помагат за премахване на стомашни язви и тонизират организма. Няколко капки коняк в чая укрепват имунитета и предпазват от простуда. Благодарение на наличието на дъбилни вещества и танин в състава на коняка, напитката подобрява абсорбирането на витамин С от организма. Действа съдоразширяващо, като по този начин понижава артериалното налягане. Няколко капки коняк върху бучка захар премахват главоболието, причинено от спазми на кръвоносните съдове или пристъп на стенокардия. 

Затоплен коняк помага при ангина, а в комбинация с лимон и мед е отлично температуропонижаващо средство, като помага в борбата с простудата. Полезните свойства на алкохолното питие зависят от съставките му, колкото по-качествен е конякът, толкова по-добър ефект има върху организма. Това се обяснява с наличието на антиоксиданти в него, които са следствие на дестилацията, където алкохолните молекули се свързват с медта, от която се правят казаните за дестилиране.

Източник: по материал в www.framar.bg

Магия...

Билков чай с дъх на топлина и уют за Вас…!

Съчетал в себе си коледния дух и екзотиченият полъх на отминалите летни дни….! Магични огнени пламъчета, символ на дома и неговата топлина….!

Пъпките, игличките и шишарките на елхата са богати на етерични масла и полезни вещества с общоукрепващо действие. Шишарките притежават чудодейната сила да неутрализират негативните емоции. Ако подържим елхова шишарка между дланите си можем да се освободим от натрупаната отрицателна енергия.

Ако имаме в домът си шишарки, толкова по-здравословен и чист ще бъде въздухът ни. Когато търсим шишарки в гората препоръчително е да ги взимаме от земята, а не да ги късаме от живото дърво. Така взимайки ги от земята се получава свързване със земните добродетелни (духове) сили. Някои билкари казват, че ако допрем елхова шишарка до ударено или изкълчено – те ще изтеглят болката…

Едно изпитано във времето зимно питие - Греяна ракия.

Ето какво мислят за нея нашите предци: “…Аз обичам ракия с медец - казва почти всякога хаджи Генчо и замислюва се. - А аз обичам греяна ракия само зиме - казва дядо Либен. - А аз я обичам всякога - казва хаджи Генчо. Дядо Либен повиква своята най-млада снаха и шепне и на ухото: - Иди, булка, и налейте едно шишенце от най-хубавата ракия. Налейте в едно джезвенце ракия, размесете я с медец, ала медецът да е, знаеш, повечко, па я сварете на огъня така, знаеш, мъничко я поогрейте...” из „Българи от старо време“, Любен Каравелов

Тайнството на пиперът...

Червеният пипер - основната подправка в традиционната кухня се получава от специалните сортове - Гороглед 6, Новоселска капия 379 и Букетен 50. Продават се основно на българския пазар пет вида червен пипер на прах, които се различават по цвят и лютивина: те са Деликатесен, Сладък, Полусладък, Розово-червен и Лют.

Червеният пипер представлява стрити на прах със или без семената изсушени сладки или люти червени чушки. Решаващи критерии за определяне качеството на червения пипер са цвета и доколко той е фин. Деликатесният червен пипер е с мек аромат/вкус и със светлочервен до тъмночервен цвят.

Сладкият червеният пипер също е с мек аромат и вкус. От полусладкия до лютия червен пипер лютивината се повишава. Червеният пипер е подходящ за овкусяването и подправянето на зеленчукови и местни ястия, варива (боб и леща), яйца, пилешко, свинско и телешко месо. В червеният пипер почти няма мазнини. Той съдържа големи количества витамин С (няколко пъти повече от морковите и лимоните), бета-каротин, витамин В1, В2, Р и Е. За да се запази витамин С, той не бива да се пържи в мазнина. Освен, че губи голяма част от полезните вещества, които съдържа (включително различни антиоксиданти), при прегаряне на червеният пипер ястието добива неприятно горчив вкус. Затова е препоръчително да се слага в началото на готвенето, непосредствено преди водата. Червеният пипер се използва в народната медицина като стомашно, жлъчегонно и слабо диуретично средство, както и за подсилване на организма след боледуване. Лютият пипер дължи парливия си вкус на веществото „капсаицин“. Капсицинът в лютите чушки действа обезболяващо и прочиства дихателните пътища. Известно е и антибактериалното му действие. Силен антиоксидант е. Засилва метаболизма и премахва токсините от тялото. Пиперът има свойството да осигурява допълнителна топлина в организма, да подобрява циркулацията на кръвта и улеснява достигането й до по-отдалечените зони на тялото. Лютият червен пипер спира развитието на язви, като убива бактериите, с което пък се стимулират клетките на лигавицата на стомаха да отделят защитни сокове. Червеният пипер способства по-бързото усвояването на храните, които се консумират с него. Облекчава алергии и има противогъбични свойства. Най-добрият лек при „подлютявяне” от пипер или люти чушки е студеното мляко, тъй като „казеинът“ в него отмива капсаицина.

Магията на огъня...

Огънят заема важно сакрално място в народностните представи, които му преписват магическа, очистителна, предпазна и профилактична сила.

Към огънят нашите деди са изпитвали голямо уважение и респект. С огън може да се прогонят злите болестотворни същества и сили, да се отпъдят лошите животни и вредните за човека насекоми. Чрез обредните действия с огъня се предпазва и селището от градушка. На Игнажден ритуалните благословии на полазника се изричат именно пред запаленото огнище. На Бъдни вечер се кадят живи въглени, положени върху палешник. Бъдникът, прототип на световното космическо дърво и свързващ елемент между долния и горения свят, се миросва именно край огнището, като трябва да гори цяла нощ и да не угасва. На Сирни Заговезни се палят оратници, мятат се любовни светещи стрели, прескачат се за здраве огньове. Докъдето стига светлината им, дотам ще е защитено мястото от зли същества. На този ден огънят има особена

магическа, профилактична и отблъскваща сила. Той се явява един вид въплъщение на слънчевата енергия - символизира слънчевият диск, движението му (оратниците) и лъчите му (огнените стрели). Огънят е връзката между света на живите и душите на мъртвите, посредник между небето и земята. Огънят в огнищата не бива да гасне, за да не угасне и животът у хората. Веднъж в годината според народното вярване, огънят в къщата трябва да се угаси и да се замени с нов, млад или жив огън. Това става на третия Горещник, когато се смятало, че огънят сам слиза от небето. Огнището е свято място в дома. Когато се строи нова къща, най-напред се избира къде ще бъде то. Огнището трябва да е на изток или на юг, никога на север или запад. Докато огънят в него не е запален, домът е опасен и чужд. Едва светлината от пламъците го правят свой и безопасен. Баенето против уроки става с баяна вода на огнището, там лоши магии не се правят, „не хващат“. На огнището се лекува и при уплаха. Вдясно от огнището е мястото на змията-стопан и закрилник на дома.

Източник: „Български магии и гадания“, Лилия Старева

Магията на Новия ден...

Започнете Новият ден с глътка ароматен билков чай!

Сбрал в себе си омаята на тучните поля, топлината на лятото и силата на слънчевите лъчи… Любителите на чаят споделят, че той е онази специална напитка, която още с първата си глътка може да те отведе на пътешествие в чудните светове на разнообразните аромати и вкусове. Да те пренесе във времето на различни епохи. 

Чаят има силата да излекува тялото ти, да успокои душата ти и да събуди ума ти…. 

Лечебните свойства на Смрадликата...

Билката смрадлика (Cotinus coggygria) е позната в българската народна медицина още като „тетра“, „кукуч“ или „горска дъбовинка“. Смрадликата е разклонен храст или неголямо дърво. Кората й е сивокафеникава, а дървесината – жълта, листата са последователни, елипсовидни и целокрайни.

През есента дръжките на неразвитите цветове се разрастват и се покриват с виолетови, розови и зеленикави власинки. За лечебни цели се използват листата, които се събират в началото на цъфтежа до образуването на зеленикавите плодчета. Основните активни съставки в растението са дъбилни вещества, флавоноиди, галова киселина, етерични масла. Билката притежава противовъзпалително, кръвоспиращо, затягащо и антисептично действие.

Смрадликата във вид на запарки, отвари и мазила се използва външно за лекуване на изгаряния, измръзвания, кожни язви, декубитус, гнойни пъпки, акне, лишеи, хемороиди, бяло течение, зъбобол, а вътрешно при възпаление на стомашно-чревния тракт, отравяния с тежки метали и алкалоиди.

Източник: „Лечебната сила на храсти и дървета“, Кети Иванова

Снимки:  http://kattka.blogspot.com/2010/06/cotinus-coggygria-ancot-golden-spirit.html

Магията на Анасонлийката...

Предлагам, Ви да завършим седмица с ароматната анасонлийка. Старите майстори на казана казват, че: „Пиенето на анасонлийката е обредно действие, съчетаващо в себе си спомена за миналото и надеждата за бъдещето.“

В класическия ритуал анасонлийка се пие разредена с ледена вода (обикновено в  съотношение 2:1). Получава се напитка с прозрачен бял цвят и синкав оттенък. Вкусът е нежен, но не толкова сладък. Усещането е деликатно, завладяващо със своята мекота и приятно сгряваща топлина… Анасонлийката се приготвя чрез двойна дестилация на гроздова или плодова ракия със семена от анасон (плодчетата съдържат течно, безцветно или белезникаво жълто етерично масло със сладникав аромат и вкус).

Ракията се разрежда с вода до 30 градуса и се налива в казан. Семето на анасона се поставя в торбички се пуска в казана. При дестилацията водно-алкохолните пари увличат етеричното масло от семената и при втечняването то преминава в ракията. По време на варенето задължително се отделят първакът и патоките. Следи се алкохолният градус на общото количество да не пада под стандартните 55 градуса, при който анасоновия екстракт се запазва най-пълноценно.

Ползите от ядките...

Ядките влияят благотворно на мозъчната дейност и оказват здравословен ефект върху цялото тяло.

Те най-общо съдържат големи количества от витамините А, Е и от група В, а също така множество микроелементи, като калий, калций, фосфор и желязо. Има наличие на фолиевата киселина, която е необходима за клетъчното делене и за образуването на червените кръвни телца. Ядките са чудесен източник на мед, който участва в синтеза на белтъците, защитава сърцето и успокоява нервната система; на магнезий, който укрепва костите,  помага при мигрена и депресия; на манган и селен – те указват антиоксидантно действие и на цинк, който подсилва имунната система. Ядките са много богати на полиненаситени мастни киселини, фосфолипиди и белтъчини.

Във Фъстъците има наличие на фолиева киселина и витамин B3. Фолиевата киселина способства за обновяването на клетките. Фъстъците са подходяща храна по време на бременност и кърмене. Те подобряват паметта и концентрацията, осигуряват нормалното балансирано функциониране на нервната система, на сърцето и черния дроб. Понижават риска от сърдечен удар, предпазват от болестта Алцхаймер и други дегенеративни проблеми.

Шамфъстъкът е много полезен при заболявания на черния дроб, при гадене и повръщане. Той съдържа големи количества желязо, калий и множество антиоксиданти, както и количество аргинин (есенциална аминокиселина, която участва в изграждането на мускулната тъкан). Шамфъстъкът допринася за правилното функциониране на сърдечно-съдовата и нервната система, за заздравяването на костите и зъбите, както и за повишаването на потентността при мъжете.

Орехите съдържат голям запас от витамин С, което ги прави незаменими при настинка и грипни състояния. Много добър източник са на желязо, мед, йод, фосфор, цинк, фибри, витамини от група B и витамин E. Предпазват сърдечно-съдовата система и мозъка. Поради високата си енергийна стойност, са подходящи за хора, извършващи тежък физически труд. Благодарение на съдържанието на йод се използват като средство за лечение при заболявания на щитовидната жлеза.

Лешникът е много ценен при спазване на диети за отслабване, благодарение на ниското си съдържание на въглехидрати. Съдържат калий, калций, желязо, магнезий, фосфор, както и витамини от група B, витамин C и  витамин E. Указва тонизиращ и балансиращ ефект при хронична преумора, диабет, повишено кръвно налягане, увеличаване на простата и възпаление на вените. Етеричното масло на лешника спомага за успокояване на нервната система и оказва здравословно влияние при хронични бронхити.

Бадемите съдържат големи количества калций и витамин Е, има наличие още на калий, желязо, магнезий и фосфор. Те са полезни при малокръвие и нарушения в зрението. Намаляват риска от атерсклероза и депресия. Бадемовото масло действа благотворно върху кожата, като отстранява раздразненията. Сладките бадеми са полезни при повишено ниво на холестерол, хипертония, ракови заболявания и затлъстяване.

Източници: http://www.zdrave.bg/?c=n&id=3689 и http://dieti.rozali.com/hranene/p9105.html

Медът в българската народна традиция...

В традиционните български представи, медът се възприема като благословен от Бога природен дар (небесна божествена храна), еликсир на живота и символ на безсмъртието.

Това схващане му отрежда важно място в празнично-обредните действия на нашия народ. Като централен символ в магическите действия по омилостивяване и отпъждане на болести и самодиви. С мед се намазват обредните хлябове за новородено, сватбените меденци, месени в домовете на младоженците. Еликсирът се използва и за намазване на вратата и прага на младата невеста при влизане в новия си дом. С мед баячки и лечителки развалят лоши магии и уроки с думите: „Да, Ви върви животът по мед и масло“.

Божественият дар има и множество лечебни свойства, който зависят от произхода му, тоест от кой растителен вид е събиран нектарът. Така например: Акациевият мед има успокояващо действие; Кестеновият мед разширява периферните кръвоносни съдове; Липовият мед има антисептично и успокояващо действие, използва се при бронхит и настинки като средство за отхрачване; Карамфиловият мед подобрява работата на урогениталните органи, използва се против диария и за отхрачване; Медът от маточина се използва като успокояващо средство; Ментовият мед се използва най-много като аналгетик, за успокояване на мускулни гърчове и като средство за предотвратяване на отоци; Медът от градински чай има антисептично действие; Горският (мановият) мед въздейства антисептично, успокояващо и противовъзпалително. Медът с парчета от питата при дъвчене допринася за дезинфекция и почистване на зъбите, както и за заздравяване на венците. Пчелният мед съдържа малки, но много важни количества железни соли, манган, мед и кобалт, който влиза в състава на молекулата на витамин В12. 
Източник за лечебните свойства на меда: http://kvantov-prehod.org/page.php?article=336 (Публикацията е от книгата на д-р Стоймир Младенов и инж. Миленко Радосавович „Лечение с пчелни продукти •АПИТЕРАПИЯ• и основи на пчеларството“)

Св. Катерина или Катерининден...

На 24 ноември се почита Св. Катерина или Катерининден, която в народните представи се възприема като покровителка на децата, пазеща ги от шарка и болести. Сутрин рано на празника майките замесват тесто за обредната погача и кравайчета с прясно налята вода, изпичат ги и ги намазват с мед 

народните вярвания го определят като благословен дар от природата, еликсир на живота и символ на безсмъртието.

Кравайчетата се поставят от домакинята над външната врата или на покрива в чест на баба Шарка. Погачата се раздава за здраве на децата. Стопанките според изискванията на ритуала, застанат на кръстопът и раздават от погачата на всеки минувач. Той трябва сам да си отчупи от обредния хляб, като го подканят с думите: “Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!” Човекът трябва ритуално да се прекръсти три пъти и да каже: 

“Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!” Стопанката отговаря: “Амин! – Дай, Боже!”. Жените трябва да внимават за броят на минувачите, които си отчупват от питката и да се стремят последния да е нечетно число от бройката, за да не влизат болестите в дома. След като се е извършил правилно ритуала, стопанките вярват, че света Екатерина ще ги пази от болестите. В Пловдивско на празника рано сутринта, младите булки наливали мълчана вода от извора и замесвали нечетен брой питки - кравайчета - 5, 7, 9, които шарели с вретено. После питките се подсладявали - мажели се с мед, петмез или рачел. Една се оставяла върху горния праг на вратата като „дар за забрадката на Баба Шарка“, за да не влиза болестта в дома. Парченце от питата давали и на кучетата да не боледуват от бяс. На този ден жените не бива да подхващат никаква домашна работа, за да предпазят децата си от шарка и болести.

Източник: „Календарни празници и обичай“, Маргарита Василева – в „Етнография на България“, Т.3, С., 1985 г.

В есенна вечер, позволете ни да Ви предложим еликсир за тялото и душата – Греяно червено вино. Червеното вино за нас българите е символ на плодородие и живот.

Напитката се приготвя обикновено с добавяне на захар и различни видове подправки – канела, карамфил и мъничко черен пипер. Понякога се слага ром, коняк, ликьор, лимон и ябълка, но в такова количество, че добавките да не променят вкуса, а само да му придадат по-приятен и пикантен аромат. Виното трябва да се загрява плавно и да не достига температура на кипене, за да не загуби своите качества…

Ден на християнското семейство...

На 21 ноември се чества Въведение Богородично - празнува се като Ден на християнското семейство и християнската младеж. Въведение Богородично е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назова като „предвестник на Божието благоволение към хората”.

В традиционните представи на българите този празник се свързва с топлината и уюта на дома, връзката със семейството и рода.

Посланието за този ден на нашите деди към синовете, снахите и внуците е: „За добро сме на този свят. Добре да живеем, да не забравяме своя род и корен и най-важното – и в най-голям гняв да се опомним и зло да не струваме.“ Според Светото писание на този ден тригодишната Мария е заведена от родителите си в Ерусалимския храм и се отдава в служене на Бога. 

Това е паметно събитие за семейството на Майката Божия и се тачи от православието и като ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към потомството. Представени на Бога, децата ще растат благочестиво в послушание към родителите си и в чистота на нравите. По време на празника се гадае каква ще бъде зимата. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото сухо, а плодородието – слабо. Вали ли дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата.

„Ако искаш да имаш успех в живота си, търси го в себе си, а не вън от себе си. Отвън са само условията на живота.“ Петър Дънов

Чудодейните свойства на чаят от коприва...

Мария Требен в своята книга „Здраве от аптеката на Господ. Съвети и опит с лечебни билки“, пише: „Ако човечеството знаеше, колко полезна е тя, не би засаждало нищо друго освен Коприва…”

Според авторката чаят от билката не трябва да се запарва дълго, а само да се кипне и да се остави да престои половин минута - тогава е най-лековит – има леко жълт цвят. Копривата съдържа повече витамин С от някои култивирани растения и диви билки. Има свойството да тонизира и да снабдява организма с ценни елементи, като: силиций, калий, калций, протеин, много желязо, сяра, етерични масла, белтъчини, мравчена киселина и много други полезни за човешкия организъм вещества. Листата на копривата можете да събирате от май до септември, а коренищата - от септември до ноември. Стеблата се окосяват и листата се събират, докато растението е свежо. Коренищата се изкопават, изчистват се добре от пръста и се измиват. Листата съдържат дъбилни вещества, витамини С и К, каротеноид, пантотенова киселина, ситостерол, хистамин и др. Копривата е най-доброто кръвопречистващо и кръвообразуващо лечебно растение. Влияе добре на панкреатичната жлеза, чаят от коприва намалява съдържанието на захар в кръвта. Той лекува заболявания и възпаления на пикочните пътища и болестно задържане на урината. В народната медицина се препоръчва по-продължително приемане на чай от коприва при болки в черния дроб, жлъчката и заболявания на далака, дори и при туморни образования, при образуване на слуз в стомаха и дихателните органи, при стомашни спазми и язви. За профилактика може да пиете чай през цялата година. Копривата помага и при вирусни заболявания и бактериални инфекции.

Източници: „Здраве от аптеката на Господ. Съвети и опит с лечебни билки“, Мария Требен и http://agronet.bg/community/groups/viewdiscussion/197-lechebnite-svoistva-na-koprivata.html?groupid=117

Чай от борови иглички...

Благоуханният чай от борови иглички носи посланията и духа на коледната магия. Измийте игличките, залейте ги с водата и варете в продължение на около 8-10 минути. Похлупете съда с капак и оставете да се запарят, докато изстинат до състояние да може да се пие. Прецедете чая и сложете по избор мед и резен лимон.

Чаят се смятал от нашите деди за вълшебен еликсир на дълголетието. Той е богат на витамините С и Е, калций, аминокиселини и етерични масла. Има наличие още на аминокиселини, танини, каротин и редица смолисти вещества. Тази лечебна комбинацията оказва ободряващ ефект върху цялото тяло. Ароматната билкова отвара притежава свойствата, да Ви държи бодри и жизнени, подсилва имунната система и подпомага мозъчната дейност.

За приятна и разпускаща вечер, Ви предлагаме да се насладите на тайнството на Мохито, за който африканските народи казват, че прави „Малка добра магия“…

Този алкохолен коктейл съчетава в себе си чудодейните тонизиращи свойства на ментата, вкуса и аромата на белия ром и сока от лайм, богат на витамин C, имащ успокояващ и ободряващ ефект.

Папаята...

Папая (Carica Papaya) – това са тропически плодове, които могат да се намерят през цялата година. Самият Христофор Колумб я нарича „Плодът на ангелите“. Те ни предлагат не само сладко предизвикателство, но също така ни предоставят голямо количество полезни за организма ни съставки. Разрязан, плодът разкрива мека плътна сърцевина, изпълнена с малки тъмни семки.

Папаята има приятен вкус наподобяващ този на пъпеша и прасковата, а консистенцията е лека и маслена. Цитрусът съдържа витамини С, Е и А, витамини от групата B, флавоноиди, фолиева киселина, калий, магнезий и фибри. Всички те спомагат за здрава имунна система и помагат за предотвратяване на ушни инфекции, грип и настинки. Учените са установили, че семките на папаята са важни за предпазването на бъбреците. Плодът може да се използва и външно за лечение на кожни рани, които не зарастват бързо, при порязвания, обриви, ужилвания и изгаряния. Благодарение на високото съдържание на витамин А, цитрусът намалява риска от емфизем при пушачи и пасивни пушачи. Съдържа папаин, с което подпомага смилането на храни богати на белтъци. Папаята се използва успешно и в кулинарията - в салати, като гарнитура за месни и рибни ястия. Папаята може да се комбинира с лимони, лимонена трева, авокадо и зелени маслини. Ензимът папаин е прекрасна добавка към меса – прави ги крехки и сочни.

Източници: http://www.bb-team.org/articles/3386_papaya#ixzz2VB02nKQU;

http://zdraventer.blogspot.com/2013/05/14.html#axzz2VB1PJ2ny

Тайнството на фурмите...

Фурмите са богати на фруктоза, лесно се усвояват от организма и намаляват чувството за глад. Алкалните соли, които се съдържат в тях регулират киселинността на кръвта. Учени твърдят, че за нормално развитие на човешкия организъм са му достатъчни консумирането на фурми и мляко.

Фурмите съдържат фруктоза, която дава на тялото високо ниво на подвижност и  топлинна енергия. В тях има наличие на множество витамини и минерали. Те са много богати на фибри, мазнини и протеини. Съдържат натрий, калий, калций, фолиева киселина, магнезий, желязо, сяра, фосфор и хлор, както и витамините A, бета-каротен, B1, B2, B3 и B6. Смята се, че сушените фурми действат благоприятно върху мозъка. Според своите хранителни, диетични и лечебни качества, фурмите се приравняват със житните култури. Фурмите са полезни за възрастните, децата и бременните. Особено са ценни за бременните, по време на раждане и при кърмене. Облекчават раждането и спомагат за започването на отделяне на кърма. Заради високото съдържание на калий, лекарите препоръчват фурмите при сърдечно-съдови заболявания.

При сърдечна недостатъчност, фурмите стимулират дейността на сърцето, служат като тонизиращо и укрепващо средство, възстановяват силите след продължително заболяване. Помагат също при парализа на лицевия нерв, при преумора и физическо натоварване. Доказано е, че фурмите намаляват стресът и напрежението. Проучване проведено от експерти от университета Бъркли разкрива, че фурмите съдържат голямо количество витамин B6, който укрепва нервите, и магнезий, който е от важно значение за нормалното функциониране на бъбреците. Витамин B1, който се съдържа във фурмите, спомага за нормалното функциониране на нервната система, а витамин B2 за изгарянето на протеините, въглехидратите и мазнините.