“…Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии. Първите слънчеви лъчи са най-активните. Този животворен прилив е най-силен до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез. 

Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. По време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност, а колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху 

храносмилателната система, затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце — за подобряване на мозъчната нервна система, при изгрев слънце — за заздравяване на дихателната система, а от 9 до 12 часа — за стомаха. След обед изобщо слънчевата енергия има малко целебни резултати. Причината за тази разлика е в различната възприемателна способност на Земята и на човешкия организъм…” из „Книга за здравето“, Петър Дънов