Магията на огъня...

Огънят заема важно сакрално място в народностните представи, които му преписват магическа, очистителна, предпазна и профилактична сила.

Към огънят нашите деди са изпитвали голямо уважение и респект. С огън може да се прогонят злите болестотворни същества и сили, да се отпъдят лошите животни и вредните за човека насекоми. Чрез обредните действия с огъня се предпазва и селището от градушка. На Игнажден ритуалните благословии на полазника се изричат именно пред запаленото огнище. На Бъдни вечер се кадят живи въглени, положени върху палешник. Бъдникът, прототип на световното космическо дърво и свързващ елемент между долния и горения свят, се миросва именно край огнището, като трябва да гори цяла нощ и да не угасва. На Сирни Заговезни се палят оратници, мятат се любовни светещи стрели, прескачат се за здраве огньове. Докъдето стига светлината им, дотам ще е защитено мястото от зли същества. На този ден огънят има особена

магическа, профилактична и отблъскваща сила. Той се явява един вид въплъщение на слънчевата енергия - символизира слънчевият диск, движението му (оратниците) и лъчите му (огнените стрели). Огънят е връзката между света на живите и душите на мъртвите, посредник между небето и земята. Огънят в огнищата не бива да гасне, за да не угасне и животът у хората. Веднъж в годината според народното вярване, огънят в къщата трябва да се угаси и да се замени с нов, млад или жив огън. Това става на третия Горещник, когато се смятало, че огънят сам слиза от небето. Огнището е свято място в дома. Когато се строи нова къща, най-напред се избира къде ще бъде то. Огнището трябва да е на изток или на юг, никога на север или запад. Докато огънят в него не е запален, домът е опасен и чужд. Едва светлината от пламъците го правят свой и безопасен. Баенето против уроки става с баяна вода на огнището, там лоши магии не се правят, „не хващат“. На огнището се лекува и при уплаха. Вдясно от огнището е мястото на змията-стопан и закрилник на дома.

Източник: „Български магии и гадания“, Лилия Старева