Медът в българската народна традиция...

В традиционните български представи, медът се възприема като благословен от Бога природен дар (небесна божествена храна), еликсир на живота и символ на безсмъртието.

Това схващане му отрежда важно място в празнично-обредните действия на нашия народ. Като централен символ в магическите действия по омилостивяване и отпъждане на болести и самодиви. С мед се намазват обредните хлябове за новородено, сватбените меденци, месени в домовете на младоженците. Еликсирът се използва и за намазване на вратата и прага на младата невеста при влизане в новия си дом. С мед баячки и лечителки развалят лоши магии и уроки с думите: „Да, Ви върви животът по мед и масло“.

Божественият дар има и множество лечебни свойства, който зависят от произхода му, тоест от кой растителен вид е събиран нектарът. Така например: Акациевият мед има успокояващо действие; Кестеновият мед разширява периферните кръвоносни съдове; Липовият мед има антисептично и успокояващо действие, използва се при бронхит и настинки като средство за отхрачване; Карамфиловият мед подобрява работата на урогениталните органи, използва се против диария и за отхрачване; Медът от маточина се използва като успокояващо средство; Ментовият мед се използва най-много като аналгетик, за успокояване на мускулни гърчове и като средство за предотвратяване на отоци; Медът от градински чай има антисептично действие; Горският (мановият) мед въздейства антисептично, успокояващо и противовъзпалително. Медът с парчета от питата при дъвчене допринася за дезинфекция и почистване на зъбите, както и за заздравяване на венците. Пчелният мед съдържа малки, но много важни количества железни соли, манган, мед и кобалт, който влиза в състава на молекулата на витамин В12. 
Източник за лечебните свойства на меда: http://kvantov-prehod.org/page.php?article=336 (Публикацията е от книгата на д-р Стоймир Младенов и инж. Миленко Радосавович „Лечение с пчелни продукти •АПИТЕРАПИЯ• и основи на пчеларството“)