Св. Катерина или Катерининден...

На 24 ноември се почита Св. Катерина или Катерининден, която в народните представи се възприема като покровителка на децата, пазеща ги от шарка и болести. Сутрин рано на празника майките замесват тесто за обредната погача и кравайчета с прясно налята вода, изпичат ги и ги намазват с мед 

народните вярвания го определят като благословен дар от природата, еликсир на живота и символ на безсмъртието.

Кравайчетата се поставят от домакинята над външната врата или на покрива в чест на баба Шарка. Погачата се раздава за здраве на децата. Стопанките според изискванията на ритуала, застанат на кръстопът и раздават от погачата на всеки минувач. Той трябва сам да си отчупи от обредния хляб, като го подканят с думите: “Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!” Човекът трябва ритуално да се прекръсти три пъти и да каже: 

“Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!” Стопанката отговаря: “Амин! – Дай, Боже!”. Жените трябва да внимават за броят на минувачите, които си отчупват от питката и да се стремят последния да е нечетно число от бройката, за да не влизат болестите в дома. След като се е извършил правилно ритуала, стопанките вярват, че света Екатерина ще ги пази от болестите. В Пловдивско на празника рано сутринта, младите булки наливали мълчана вода от извора и замесвали нечетен брой питки - кравайчета - 5, 7, 9, които шарели с вретено. После питките се подсладявали - мажели се с мед, петмез или рачел. Една се оставяла върху горния праг на вратата като „дар за забрадката на Баба Шарка“, за да не влиза болестта в дома. Парченце от питата давали и на кучетата да не боледуват от бяс. На този ден жените не бива да подхващат никаква домашна работа, за да предпазят децата си от шарка и болести.

Източник: „Календарни празници и обичай“, Маргарита Василева – в „Етнография на България“, Т.3, С., 1985 г.