Летни Симеоновден и българската земеделска Нова година

На 1-ви септември се празнува Летни Симеоновден, Симеон орач, Симеон сърп – в чест на Симеон Стълпник - пламенен проповедник, защитник на християнството и стълбовете на православната вяра (Пресветата Троица, Господа Иисуса Христа - Спасителя на света). 

Според източното православие от тази дата започва църковното новолетие, а българския народен календар, свързва този ден с началото на „Земеделската Нова година“. В традиционните народностни представи от Симеоновден се смята, че дните започват да намаляват (“окъсяват”), лястовиците и щъркелите отлитат на юг, змиите и гущерите се прибират в леговищата си.

От първи септември се слага началото на есенната оран и сеитба. Тя започва в различните краища на страната в периода от 1-ви до 14-ти септември като обредността се концентрира около семената за първия сеитбен ден и е насочена към осигуряване на добра реколта и берекет.

Нощта срещу  Симеоновден се благославя (прекадява) семето за посев. В специално приготвената за целта торбичка или съд се слага сурово жито, пепел от три кадени вечери, китка босилек завързана с червен конец (символ на младостта, хубостта и здравето, имащ предпазна сила) и орехи (медиатор между земното и отвъдното) запазени от Бъдни вечер.

От прекаденото просо жените посипват около къщата. На този ден не се дават пари на заем, жито или хляб, за да не се изнесе плодородието от дома. По видело облечен в бяла риза (бялото символ на Божието благочестие и чистите помисли), сеячът се прекръства с лице обърнато на изток и тръгва за нивата с обреден хляб (пита) и варена жертвена кокошка. При изгрев слънце вдига питата, благославя за плодородие и разчупва. Първото парче образно дава на слънцето и неговите пратеници прелетните птици, които трябва да бъдат сити за дългият път на юг. С второто парче от хляба захранва впрегатния добитък. Третото парче обредно заравя за смока стопанин (пази от градушка и природни бедствия посевите) на нивата. Четвъртото парче сеячът изяжда сам, за да има сила и да му спори работата. 

Източници:http://www.pravoslavieto.com/life/09.01_sv_simeon_stulpnik.htm и http://kaleiseminari.com/bg/93.html