Според различни представи Звездите са дупки в небето, през които Господ наблюдава какво става на Земята; те са свещите или кандилата на Господа Бога и се осмислят като китки от ароматни треви и растения, които красят нощно време небето. 

Техният брой отговаря на броя на всички земни обитатели. Когато човек се ражда, на небето се появява нова звезда. А когато той умира, неговата звезда пада. В българските традиционни представи битуват вярвания за магическите сили на Голяма мечка, Зорницата и Вечерницата, за чудодейното влияние на Венера и Сириус върху съдбата човешка. Нашите предци са се ориентирали във времето и пространството посредством звездите. Съобразно тяхната поява започват една или друг вид стопанска дейност – оран, сеитба, вършитба. По тяхната поява се гадае за времето и плодородието през годината. Съществува поверие, че веднъж годишно – в нощта срещу Еньовден, небето се отваря и всички звезди слизат на Земята. Тогава те придават на тревите и растенията необикновена целебна сила. Затова всички магически треви се берат в рано сутрин на Еньовден.