Тайнството на гората...

За много народи гората е специална магическа територия, обградена от тайнственост….

В нея стават мистериозни неща, тук  живеят загадъчни и чудновати същества...

Гората е обиталище на самодиви,  самовили, русалии и други митични създания. В гората дърветата изпълняват защитна функция, спрямо горските обитатели. В съзнанието на традиционният човек, гората и дърветата са връзката му с небесния свят и вечния райски живот. Дървото се явява медиатор между видимия  и невидимия свят. Според древните елини във някои дървета живеят божества –  покровителки, които се наричат нимфи. 

Дъбът е свещено дърво в културите на много народи. Символизира  връзката с Майката земя. В Древна Гърция това е дървото на Хера и Зевс. В българските народни вярвания и обичай, мистичната роля на световното космическо дърво се изпълнява най-често от ореха, явора, борът, ясена и  дъба. Тези дървета отделят особени вещества и енергии. Според представите на славяните - Вселената е  едно огромно дъбово дърво. То е атрибут на славянския бог Перун, повелител на  гръмотевиците и мълниите. Дъбът се смята за мощно защитно средство срещу лоши енергии и зли същества. Символ е на здраве, късмет и плодовитост. Вярва се, че орлите (свещена птица, символ на небето, слънцето и светлината) вият гнездата си на дъба. Върху него най-често кацат и крилатите змейове, които пазят землището от градушка. Обикновено тези змейчови дървета са миросвани на Великден или Илинден. Тези миросани дървета се смятат за свещени и под тях се колят курбани в чест на св. Илия, св. Георги и св. Петка. По време на суша те се пръскат със светена вода, за да завали дъжд. Под клоните на дъба преспиват болни с надежда за изцеление. Дъбът притежава и излъчва мощна лечебна енергия – активизира лимфо- и кръвообръщението. В традиционните български представи и простонародното християнство, дъбът олицетворява душевната устойчивост на Христос. Свързва се с постоянство в решенията и упоритост при постигане на целите.