Някога, когато Господ създал нашата българска земя ни дарил с прекрасна
природа и растително богатство, скътано в пазвите на едно райско и плодородно
кътче.
Дали магическото тайнство на добрите духове, пребивавали по нашите земи,
не са създали ароматните чудодейни треви?! Може би да, а може би не съвсем! Но
едно е абсолютно сигурно – те притежават живителните сили на земята българска,
носят посланието на прадедите ни, красотата и мъжеството, любовта и омразата...
Според българските народни вярвания преди сътворението на човека билките
са били най-обикновени растения, красиви и уханни, нямащи лечебни свойства. За
предпазване от дяволът и нечистата енергия, Господ дарил с божествена сила различните
благоухайни треви, които при правилно използване могат да лекуват и предпазват
божието творение – човек. В традиционната култура се отделя специално внимание
на целебната сила на набраните срещу различни празници от народния календар
цветя и билки. Те имат широко приложение в обредната практика и народна
медицина. Вярва се, че билките имат най-голяма целебна сила, ако са събрани в
ранното утро – преди изгрев слънце на Еньовден. Ароматните растения специално
се берат още срещу Гергьовден, Еремия, Спасовден и през Русалската неделя. През
тези дни събирането на билки е съпроводено от ритуални действия и обредни
песни. Много са човешките болести, които народът знае да лекува с билки. Смята
се, че са точно седемдесет и седем и половина. За всички има лек, за
половинката обаче не се намира. Затова на Еньовден се събират седемдесет и
седем билки, а за половинката трябва със затворени очи да се използва случайно
избрана. Всички тези билки се връзват във вълшебна „еньова” китка и ако някой
през годината се разболее от непозната болест, билките в нея са тези, които ще го
излекуват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.